Реклама / Ads
6| 7750 |17.03.2024 НАРОДЕН ГЛАС

Разбойниците и Бог: Защо любима песен на патриарх Неофит, Шаляпин и Борис Христов плаши управниците?

.
Кудеяр и неговото златно съкровище...
Откакто патриарх Неофит ни напусна, различни хора по професии и политически разбирания, се извървяха в медиите да разказват колко земен, благ, миролюбив, интелигентен, дипломатичен и сговорчив бил. Притежавал тънко чувство за хумор, намирал блага дума за всеки. Обичал да е сред хората и природата, помагал на нуждаещите се с каквото може.
 

След това започна излъчването на поклонението в храма „Св. Ал. Невски“ (бивш „Св. Св. Кирил и Методи, както трябва да бъде отново, но за това друг път…). И като по команда камерите на телевизиите следяха всяка стъпка и всяка дума на костюмираните хора от т.н. политически елит. Като че ли те бяха най-важните в този момент, а не Дядо Неофит. Отколешна българска слабост, дразнеща с натрапването на велможи с техните охранители със слушалки в ушите. Такъв е протоколът, ще кажат някои, но въпреки това дразнещото чувство остава.

 

Тази гледка ми напомни за автентичния разказ на Емил Велинов по бТВ, след това и по БНТ. Бившият шеф на протокола в Светия синод сподели автентични случки през годините с българския патриарх.

 

„Бях в Антверпен. В една католическа катедрала чувам източно пеене. Казвам на съпругата ми: Това е Неофит! Представяте ли си - Неофит звучеше в католическа катедрала.

 

Ангелогласния. Така го наричали.

 

Още една история, сякаш появила се от приказките. Първото идване на Вселенския патриарх в Троянския манастир. По някое време Валтоломей попитал Дядо Неофит няма ли да изпее нещо. Тогава с Велинов запели „Жили двенадцать разбойников“. Присъединил се и видинския митрополит Дометиан, който също бил там.

 

Негово всеосвещенство Вартоломей останал възхитен.

 

„Жили двенадцать разбойников“ е песен за един разкаял се грешник. Спасението идва след покаянието. Хората обичат да слушат такива истории, защото самите те не обичат да се разкайват и дори да признават греховете си. Повечето предпочитат да държат заключен своя вътрешен свят.

 

***

 

Когато слушате песента за разбойника Кудеяр, ви минават мисли за Робин Худ, Стенка Разин, за Индже войвода дори… Всевишният някак е успял да влезе в тяхното съзнание, да ги накара да преосмислят живота си.

 

Покрай „Жили двенадцать разбойников“ има много истории, коя от кое по-любопитна.

 

Един от великите певци, на когото тя била любима бил Фьодор Шаляпин. През 20-е години на м.в. той напуска Русия и се установява в Париж.

По време на сталиновото управление в СССР писателят Исак Бабел се оплакал на Максим Горки, тогава председател на Съюза на съветските писатели, че Вожда не го харесва, заради което не му публикуват никъде нищо. Горки поканил Бабел на следващата вечер във вилата си в Подмосковието, където щял да намине самият Йосиф Висарионович на чаша чай. Горки посъветвал Бабел да поведе разговор за нещо положително, за да се представи в добра светлина и „Бащата на народите“ да го хареса. Речено сторено. На следващата вечер, когато тримата вече отпивали първите глътки от чая, домакинът направил знак на Бабел да подхване разговор. 

 

-         Другарю Сталин, наскоро бях в Париж и там се видях с нашия знаменит оперен певец Шаляпин. Световният бас със сълзи на очи ми сподели, че много иска да се завърне в родината, където да пее за всички. Това, др. Сталин би било огромна чест и завоевание за цялата страна, за вас, за народа…

 

 Сталин погледнал Бабел и отговорил:

-         Шаляпин иска, но народът не иска, другарю Бабел.

 

Исак Бабел, автор на класиката „Одески разкази“ и "Конармия" така и не става симпатичен на Сталин. Нещо повече, през 1940 г. Бабел е разстрелян по обвинение за противодържавна дейност, а смъртната присъда подписва лично Сталин, като заявява, че го е направил „с истинско удоволствие“…

 

Така Сталин не успява да чуе старата руска песен в изпълнение на един от най-великите баси на епохата.

 

През 1934 г. Шаляпин пял тази песен в софийската кръчма „Широката механа“ на ъгъла на „Позитано“ и „Вашингтон“. Публика били дребни търговци, художници, писатели – хора от столичната бохема. На масата имало печено прасенце, пълнена кокошка по специална рецепта, а виното се леело като река. Големият певец бил поканен от руски белогвардейци, напуснали Русия след Октомврийската революция, както и самият той – живял до смъртта си в изгнание.

 

***

 

Друг световен изпълнител, прославил се по света и с песента за 12-те разбойници бил Иван Ребров. Ребров е псевдоним на германския бас Ханс Ролф Риперт от Шпандау, роден през 1931 г. Нерядко своите концерти в Париж, Лондон, Тел Авив, Рим и на всякъде по света той завършвал с песента за разбойника Кудеяр.

 

Братът на Иван Ребров – военният летец Хорст Риперт във въздушен бой през Втората световна война сваля френски самолет. Оказва се, че френският пилот е … Антоан дьо Сент Екзюпери, авторът на „Малкия принц“. Каква горчива ирония на съдбата: братът на един от най-прочутите певци убива един от най-обичаните писатели.

 

 

Световните български оперни баси Борис Христов и Николай Гяуров също са изпълнявали тази песен.

 

Защо руските властници не обичат старата песен „Жили двенадцать разбойников“?

 

Много просто, отговаря популярното руско издание „Дзен“: По света числото 12 се свързва с Дванайсетте апостола, а у нас – с разбойници. Освен това руските управници смятат, че народът ги свързва с разбойниците и техните атамани много повече, отколкото с християнските апостоли.

 

Руските класици Ушаков, Ожегов и Ефремов разбойника като „човек който се занимава с грабежи“. Но това, което е интересно: в художествената литература образите на разбойници често са романтизирани. Лидерите на разбойнически банди са любимите герои на народа, прославени в легенди, описани в книги и филми. Например Робин Худ. Той защитава слабите и наказва потисниците. Фридрих Шилер посвещава своята пиеса „Разбойниците” на тази тема. Великият поет Байрон написва поемата „Корсар” (корсар – разбойник). Въз основа на това произведение през 1856 г. е създаден балет.

 

Пушкин в повестта „Дъщерята на капитана“ използва известната песен за разбойници „Не вдигай шум, майко, зелен дъб“. Николай Алексеевич Некрасов написва поемата „Живели дванадесет разбойника“. Тъкмо неговата поема става текст на популярната народна песен.

 

***

 

Част от поемата на Некрасов:

 

Господу Богу помолимся,
Древнюю быль возвестим!
Так в Соловках нам рассказывал
Инок святой Питирим.

 

Жило двенадцать разбойников,
Жил Кудеяр-атаман.
Много разбойники пролили
Крови честных христиан.

 

Припев.

 

Много богатства награбили,
Жили в дремучем лесу.
Вождь Кудеяр из-под Киева
Выкрал девицу красу.

 

Фрог нюз




Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 33| 14371 |17.03.2024 Манол Глишев: Каква е Дърева на Вселенския патриарх? . 6| 7437 |16.03.2024 Проф. Дайнов: ПП-ДБ разбраха, че могат да насочват ГЕРБ и ДПС в правилна посока . 3| 3359 |16.03.2024 "Турски поток" - гордост за Борисов и срам за България . 7| 6319 |15.03.2024 Проф. Николчев: Светият Синод наруши устава на църквата при избора на временен наместник

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads