Четвъртък, 21 Март 2019, 16:46
Реклама / Ads
Frognews
0| 4507 |13.03.2019

Реалист ли е Тръмп?

.
Доналд Тръмп Източник: БГНЕС
Преди няколко дена дълбоко уважаван от мен доцент заяви, че ”реалистите” Путин, Ердоган, Ким и Тръмп си симпатизират един на друг и взаимно се окуражават. Колкото до симпатиите, няма какво да се оспори. Но аз изпитвам дълбоко съмнение дали Тръмп е реалист.

Първо трябва да направим уговорката, че Тръмп никога не се е интересувал от външна политика и няма практически опит в нея. Да определим него лично като привърженик на едно или друго течение би било пресилено. По-скоро е редно да говорим за американската външна политика по негово време; външна политика, която е резултат от неговите лични виждания, но и от тези на неговата администрация.

 

Истина е, че Тръмп даде заявка за преориентиране във външнополитически план и предприе определени стъпки в посока. Той отбеляза, че близкоизточната политика е провал, заради изразходването на огромни средства и минималните, а понякога и отрицателни резултати. Наистина, Близкият Изток отдавна не е бил по-несигурно място. В създадения там вакуум за пръв път се направи опит за създаване на терористична държава, за каквато Ал-Кайда дори и в най-силните си години не е мечтала. Тръмп също така беше първия президент на САЩ, който имаше смелост да каже на своите европейски съюзници, че е крайно време да поемат сигурността в собствените си ръце – проблем, премълчава над 70 години. Разбира се, че в Европа има мощно пацифистко движение – и как не, когато се чувстваш сигурен, защото страната ти е защитена от най-силната армия в света? Освен това Тръмп правилно идентифицира Китай като най-важен дългосрочен съперник и втвърди значително тона си по отношение на него. Той имаше уникален шанс да поправи някои абсурдни позиции в американската външна политика, останали от други епохи, което можеше да направят света по-сигурно място за живеене. За съжаление нищо такова не се случи, или поне не по „реалисткия“ начин.

 

Тръмп направи най-глупавото възможно нещо – скара се с повечето европейски лидери и се сближи с представители на крайната десница. Разбираемо е, че е ядосан на Европа, която не се отнася сериозно към собствената си сигурност. Но подобен подход не доведе до нищо – САЩ и НАТО затвърдиха задълженията си на стария континент, Полша вече обяви задълбочено сътрудничество и създаването на форт Тръмп, в резултат на което САЩ не само че ще плащат повече за европейската сигурност, ами заради влошените отношения ще получават по-малко в замяна.


Основна позиция в реализма е, че държавите се обединяват и си сътрудничат, когато имат изгода от това. Дипломацията на САЩ можеше да привлече ЕС в своята битка срещу Китай. Позицията на ЕС по отношение на Китай е изключително сходна – достатъчно е да чуем последните изявления на европейските лидери. Обединена позиция на ЕС и САЩ срещу Китай би оказала много силен натиск. Подобно обединение по интереси щеше да бъде наистина реалистка политика. САЩ не потърси съюз и с други държави по въпроса и потегли сам към едно неясно начинание. Оставяме на страна проблема, че политиката на Тръмп не показва търсене на  дългосрочно решение на проблемите с Китай, които минават през дълбоки структурни реформи в тази огромна страна, а просто иска Китай да купува повече от САЩ.






Колкото до Близкия Изток, Тръмп заяви, че САЩ ще се изтеглят от Сирия, после се отметна, после поясни, че ще се изтегли когато дойде момента. Нека припомним, че идеята за изтегляне от Сирия не е на Тръмп, а на Обама. Тя е доста целесъобразна - ясно е, че режима на Асад в близко бъдеще няма да падне, за което Русия има специлната грижа. Става въпрос за 2000 войници, като САЩ има в региона около 50 000. По какъв начин тези 2000 войници в Сирия са толкова важни и как те защитават американските интереси, и най-важното – какви са тези американски интереси в Сирия, са все въпроси, на които трябва да се отговор. Сирия е про-руска държава от десетки години, а единствената про-американска държава в региона е Израел. Нито Афганистан, нито Ирак станаха про-американски, въпреки изразходваните милиарди. Мнозина твърдят, и не са далеч от истината, че войната в Ирак е в основата на голяма част от проблемите в региона днес. В този смисъл решението на Тръмп за изтегляне не е лишено от смисъл, но то не е плод на реалистка мисъл, а на обикновен здрав разум на предишната американска администрация.

 

Реалистка външна политика би изисквала и оставане в споразумението с Иран – от една страна това би довело до подобряване на отношенията с ЕС, а от друга – до контрол над Иран и ограничаване на неговите амбиции за регионален лидер. Тръмп реши без да бъде провокиран да напусне споразумението, като по този начин постигна три неща – тласна Иран силно в руската орбита, влоши отношенията с ЕС и остави своите два съюзника в региона Саудитска Арабия и Израел сами срещу Иран.
Най-антиреалисткото действие на Тръмп беше да преговаря със Северна Корея. Тръмп подходи максималистично към срещата със севернокорейския лидер, при положение, че беше ясно на всички, че Северна Корея няма как да се откаже от ядрената си програма. Затова и стратегията „всичко или нищо“ доведе до „нищо“, а партньорите на САЩ в региона, Южна Корея и Япония, несигурни от американското поведение, потърсиха опити за сближаване с основния американски съперник Китай.

 

От тези примери може да се види, че Тръмп успешно направи обратното на всичко онова, което всеки един реалист би предложил. Резултатът е очевиден – САЩ постепенно губи своите позиции, без да намалява своите разходи, а в един момент загубата на влияние е възможно да доведе до много повече от икономически щети. Международните отношения са състезание, при което има победители и победени, а победените ще трябва да плащат цената за поражението си.

 

Нека в заключение подчертаем, че светът не се дели на (лоши) реалисти и (добри) „либералисти/идеалисти“. Реализмът е начин да се погледне „реално“ на света и да се изгради външна политика, базирана на последователнoто и рационално преследване на националния интерес. Външната политика на Тръмп по-скоро е резултат от неговия опит като бизнесмен и неговата мания да е центъра на прожекторите и да ходи по червени килими. Подобен развой на събитията е лош за България и за страните от ЕС като цяло и ние можем само да съжаляваме, че Тръмп не е реалист.

 

Явор Райчев

 

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Фрогоко: Покана за многомилиарден грабеж или Покана за инвеститор на АЕЦ ”Белене” 14| 8638 |12.03.2019 . ”Фондация Анимус”: България е челник по жертви на трафик 4| 3754 |11.03.2019 . Осман Октай: В Мюфтийството има много далавери и много за разследване 11| 10177 |10.03.2019 . Татяна Дончева: Подхвърлят на гладните като парче месо олигарси 13| 13400 |11.03.2019

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads
Реклама / Ads

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах