Символът „сърчице“ тръгва от езическата древност

Според разпространена версия, символът „сърчице“ има езически произход и отначало не  е свързан с романтични чувства. Някои изследователи смятат, че пищните форми на ханша и бедрата на Венера Калипиги, чиято скулптура е изложена в Националния археологически музей в Неапол, притежават идеалната форма на обърнато сърце. В превод от италиански името на богинята звучи като „Венера с красивите бутове“. Дълго време обърнатото сърце остава символ на женско съвършенство и на сексуално изкушение.

Християнската религия забранява езическите символи. Обърнатото сърце е смятано за неприличен знак, с който са маркирани само публични домове и долнопробни кръчми. В края на Средните векове свещеници и учени-хуманисти обръщат символа и му придават съвременно звучене: нещо скъпо, същностно, съкровено.

Според други теории, символът „сърчице“ наподобява лист от бръшлян, който е бил любимото растение на древногръцкия бог на виното Дионисий. Художници-романтици започват да изобразяват във вид на сърце преплетените шии на влюбени лебеди, след като хората приемат изящните бели птици за символ на вярност и любов до гроб.

В епохата на социалните мрежи символът „сърчице“ стана универсален знак за изразяване на одобрение, симпатия и подкрепа за харесан текст, снимка, идея и даже за начало на романтична връзка с непознато другарче от другия край на света.