Както Фрог първи съобщи следователят от националното следствие Страхил Каменички поиска 26 000 лева обезщетение от Сарафов за поведението му на оперативна среща, дни след трагедията в Хитрино. Срещата е била в Шумен, на нея са присъствали разследващите и наблюдаващият прокурор. Сарафов започнал да обижда следователите, включително че са безделници и деквалифицирани и мислят само за ишиас и лумбаго.
Специално на Каменички обявил, че има заешко сърце, понеже не бил повдигнал обвинение на „двама убийци“ – двамата машинисти на дерайлиралия влак. Както и че го бил проучил и можел да му образува дисциплинарно производство. По това време машинистите още са били на лечение в психиатрични заведения в Русе и при това положение процесуални действия с тях не са възможни. А дали са „убийци“ може да се произнесе само съдът.
Следователят е внесъл иск срещу Сарафов по чл. 45 от Закона за задълженият и договорите в Софийския градски съд. В исковата молба заявява, че обидите са му нанесени в присъствието на хора, на чието професионално мнение и доверие той държи, а нападките на Сарафов са му причили болки и страдания, научи Де факто.
Самият зам.-главен прокурор, цитиран от bTV, обяви, че истината щяла да излезе по време на делото.
Делото е разпределено на Любомир Василев от СГС, а с определение той обявява иска за недопустим. Защото, според него, дори и за този случай Сарафов имал функционален имунитет.
Съдията цитира чл. 132, ал.1 от Конституцията, според който при осъществяване на съдебната власт съдите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия, освен ако извършеното е престъпление.
Дори и действията на ответника Сарафов да са били с описания неморален и неприемлив характер, са извършени по служба и в качеството на прокурор, преценява съдия Василев, научи De Fakto от магистрати. С други думи – по служба прокурорът може да обижда, натиска, клевети и да излезе сух от водата.
Нещо повече, според определението на съдия Василев за подобни прояви може да се търси отговорност не на конкретния обвинител, а на Прокуратурата на Република България по чл. 49 от ЗЗД. Текстът гласи, че „този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа“.
Определението не е окончателно и може да бъде оспорено пред Софийския апелативен съд.
Дано следователят да потърси и втора инстанция. Ще е прелюбопитно да чуем и нейната трактовка по въпроса всичко ли може да си позволи един отговорен обвинител, без да носи отговорност за това? И най-вече – правото да обижда влиза ли в служебната характеристика на поста или всеки пак…
Още повече, че това не е първият иск срещу Сарафов – вече имаше такъв от разследващ полицай, който бе оттеглен след като зам.-главният прокурор се извини.
