Скандално е ПР-ът на Народния театър да придружава бивш политик, когато той гласува

Скандалът в Народния театър започна в културна институция, но колкото повече се разгръща, стана ясно, че в него има политически оттенък. Табелката на врата на Велислава Кръстева беше премахната от главния режисьор Александър Морфов в знак на протест, след като на 2-ри октомври Кръстева придружи Ахмет Доган на предсрочните парламентарни избори. Морфов мотивира своята постъпка като "морален акт". Кръстева го нарече "насилник".

В момента тече вътрешна проверка в първата ни трупа. Министерството на културата също разследва директора Васил Василев, тъй като в знак на протест последваха няколко оставки: тази на главния драматург Захари Карабашлиев, както и на именития режисьор Явор Гърдев. Актьорите от народния театър се разделиха за "подкрепящи" и "неподкрепящи" Морфов.

Професионалният път като ПР на Велислава Кръстева е свързан с политическа партия ДПС. Кръстева беше и депутат от движението. Скоро лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ коментира случая, с което се подсили политическият аспект: „Депесарите на Марс ли да ги пратим?“

В сегашната политическа обстановка назрява огромно политическо напрежение, което се трупа не само около съставянето на редовно правителство на страната, но и около консолидиране на партиен актив при една бъдеща подготовка на предсрочни парламентарни избори, ако не се стигне да съставяне на кабинет, който да управлява България. По тази причина потърсихме политолога д-р Теодора Йовчева, която да разтълкува случващото се в Народния театър.

Ето коментара на д-р Теодора Йовчева за случващото се в Народния театър:

Трудно може да се прогнозира какво ще се случи със ситуацията в Народния театър, защото това е голямото учреждение. В него залозите са по-големи. Народният театър „Иван Вазов“ е като Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ в сферата на образованието, т.е. това са големи институции. Народният театър е най-сложният и най-творчески зареденият от всички културни организации.

Казусът с Народният театър е сложен. Тук има струпано напрежение, поради заради отговора на въпроса: "Какво прави човек в свободното си време и каква е обществената длъжност, която заема?" Скандално е ПР-ът на Народния театър да придружава бивш политик, когато той гласува. Тук има следния проблем. Едно е човек да е пил кафе с някой някъде. Съвсем друго е да отиде във фундаменталното право на упражняване на глас до конкретен политик. Това е сериозният проблем, защото бидейки ПР или директор на институция много трудно може да се отдели личното от професионалното. В случая е невъзможно, защото ПР-ът представлява в обществото даденото учреждение.

От тази гледна точка, отиването на Велислава Кръстева да гласува с политик, е лош ПР ход от нейна страна и неприемливо за институцията, в която е избрала да работи. В крайна сметка културата е много по-различен сегмент от политиката, особено от партийната. Тя предполага други висота и поведение.

Необходимо е да се отчете фактът, че ръководството на Театъра беше сменено по време на Кабинета Петков, т.е. на мястото на Мариус Донкин дойде настоящият директор, който е Васил Василев. Имаме рокада по време на предишните управляващи на най-високо ниво. Остава въпросът за назначаването на ПР-а на Народния театър, защото е много трудно да се удържи балансът, особено на политически интереси.

Фактът, че конфликтът излиза извън рамките на Народния театър вече е проблематичен. Разбира се правото на протест и на гражданска позиция е неотменимо. Актьорите, които са решили да изразят това имат пълното право да го направят по един или друг начин, който намират за уместен.

Актьорите са културните дейци. Те са стожерите на обществото. Тяхното мнение е много по-влиятелно и в някои случаи има по-голямо значение, дори от това на определени маргинални политици, защото дори да си лидер на дадена партия, ако тя не е в парламента, каква е политическата тежест има съответното лице като коментар, в сравнение с един от топ актьорите или топ културни дейци. Въпреки че творците нямат тази експертиза, неговото обществено доверие е много по-голямо от колкото един председател на малка формация.

Престижът на творците е сериозен и той влияе на общественото мнение и нагласи. Изразяването на позиция от тяхна страна е нещо, което не трябва да се подценява.

В крайна сметка всички като граждани се питаме: Кога партийната политика така трайно се настани в театъра и има ли място тя в него? И то точно в Народния театърът, който е е свързан с националната идентичност на България. Отговорът отново дава д-р Теодора Йовчева:

Това не е случаен театър. Това е Народният театърът в крайна сметка. Важно е всяка гилдия да може да кореспондира и да артикулира своите исканията. Необходимо да може да защитава своя интерес и на политическо ниво, т.е., когато има конкретни проблеми, на които е необходимо да се търсят и намерят решения, за да има организираност и развитие на сектора.

От политиката няма нужда да се бяга като дявол от тамян, но е необходимо да се каже ясно: "Ние имаме проблем с ниското заплащане, нуждаем се от средства за декори, за техническо обслужване и т.н."

Необходимо е да се подхожда мъдро и предпазливо в една такава ситуация, в която има натрупано много напрежение между партиите.   

Мъдрост, честност, откритост. Можем само да си ги пожелаем да се случат не само в нашето общество, но и в политическата класа, в разговорите между упрявляващите. Защото често поведението на политиците за обикновените граждани изглежда като вид надцакване и търговия на дребно. А става въпрос за нещо много, много по-голямо и значимо: интересите на България, както и пълноценното ни развитие като общество.

Не е случайно, че скандалът в Народния театърът отеква така гръмко и отчетливо в публичното пространство. Той е много показателен за самото ни общество. Дори симптоматичен. В една такава организация, каквато е Народния театър освен изкуството, творците се събират, защото са съмишленици. Те споделят общи теми и светоглед, които са свързани с културата. Театърът е сфера на социалните взаимоотношения, които са установени освен чрез съответни юридически правила, но и чрез неписани морални. Ще е хубаво, ако освен спазването на юридическите правила, се зачитат и моралните.

Ирина Тодорова