Украинецът Игор Федик специално за Фрог: Призракът на войната в Донбас, Путин погреба Минските споразумения

Явно, признавайки „републиките“, Русия за пореден път реши да вдигне залога в своето противостояние с Украйна и Запада. Един от резултатите от подписаните от президента Путин укази за признаването на независимостта на ДНР-ЛНР може да бъде възобновяването на активните бойни действия в Източна Украйна с всички произтичащи от това последици.

На 21 февруари т.нар. лидери на проруските незаконни формирования на окупираната територия на Донецка и Луганска области на Украйна синхронно се обърнаха към руския президент В. Путин с молба да бъдат признати официално от властта в Москва. В същия ден членовете на Съвета за сигурност на Русия се изказаха пред камерите в полза на признаването на ДНР и ЛНР, а президентът Путин заяви, че ще вземе решение по-късно в рамките на деня. След няколкочасова пауза той все пак подписа указ за признаването на двете „републики“

„Смятам за необходимо да взема отдавна назрялото решение: Незабавно да призная независимостта и суверенитета на Донецката народна република и на Луганската народна република. Моля Федералното събрание на Руската федерация да подкрепи това решение, а след това да ратифицира договора за дружба и взаимопомощ с двете републики“ – се казва в заявлението на руския президент.

Що се отнася до самото заседание на Съвета за сигурност, то трябва да отбележим няколко интересни момента. Първо, целта на провеждането на такова заседание. Въпросът е в това, че за признаването или непризнаването на когото и да било, на руския президент не му трябва да свиква Съвета за сигурност, нито да получава предварителното одобрение на Държавната Дума. Той може да направи това самостоятелно, без излишни телодвижения. Но очевидно такива телодвижения му бяха необходими по една проста причина. Тя се състои в разпределението на отговорността. Сега за последствията за Русия и за руския народ от признаването на «републиките» отговорност ще носи не само руският президент, но и всички, които присъстваха на заседанието на Съвета за сигурност и публично подкрепиха това решение.

Вторият интересен момент е, че заседанието на Съвета за сигурност и подписването на указа за признаването на ДНР-ЛНР от страна на Путин вероятно не е проведено тогава, когато го излъчваха по телевизията, а по-рано. Както обърна внимание телевизия «Дождь», по време на заседанието часовникът на министъра на отбрана Сергей Шойгу показваше 12:47 в момент, когато според «прякото» излъчване би трябвало да е 17:40.

Освен това телеграм-каналът «Можем да обясним» обърна внимание на това, че макар Путин да казва, че иска да се посъветва със Съвета за сигурност и едва тогава да вземе решение, в момента на подписването на указите неговият часовник показва още по-ранно време – 12:15, макар че това подписване бе показано по телевизията в 23:40. Подписването бе в същата зала, в която и заседанието на Съвета за сигурност. Излиза се, че телевизионните камери първо са записали срещата на Путин с «лидерите на ДНР-ЛНР», а едва след това в залата са влезли членовете на Съвета за сигурност, за да бъде «чуто тяхното мнение». Телеграм-каналът обърна внимание и на факта, че щорите в помещението бяха напълно затворени, така че никой да не разбере по кое време на денонощието се случва всичко това.

Обяснението на тези маневри с времето на излъчване на събитията от Кремъл може да бъде следното: В Кремъл навярно много са искали заседанието на Съвета за сигурност и подписването на указите от президента Путин да бъде гледано на живо във Вашингтон.

Няма как да не споменем и интересната неволна грешка (а може и да е било опипване на почвата) на директора на Службата за външно разузнаване Сергей Наришкин. На заседанието на Съвета за сигурност той каза, че на западните партньори може да се даде „последен шанс“, за да убедят Киев да изпълни Минските споразумения, „в противен случай трябва да вземем решението, за което се говори днес“. „Аз ще подкрепя, подкрепям предложението за влизането на Донецка и Луганска народни републики в състава на Руската федерация“ – каза Наришкин. Той обаче веднага бе поправен от президент Путин: „Но ние не говорим за това, ние говорим за признаването или непризнаването на независимостта“. Тогава Наришкин се поправи: „Да, аз подкрепям предложението за признаване на независимостта“.

Със своите укази за признаването на ДНР-ЛНР Владимир Путин също така заповяда на окупираните украински територии да бъдат изпратени руски войски «за поддържането на мира». За това се говори в пункт 4 на неговия указ: «Във връзка с обръщението на лидера на Донецката народна република до Министерството на отбраната на Руската федерация да се обезпечи към сключването на договора, указан в пункт 3 на този указ, осъществяване на функция по поддържане на мира на територията на Луганската народна република от страна на Въоръжените сили на Руската федерация». Аналогичен пункт има и в указа за признаването на другата «република».

Трябва да се отбележи, че веднага след като подписването на указите за признаването на ДНР-ЛНР бе показано по телевизията руската армия започна да изпълнява техния пункт 4 и открито навлезе в окупираните територии. Донецките телеграм-канали публикуваха видео, но което се вижда как колони бронетехника преминават през града. Твърди се, че това са руски части. Очевидци казват, че вкарването на руските войски е започнало в 22 часа на 21 февруари. Колоните са преминавали в такова количество, че дори привикналите към войната жители на Донецк са се уморили да броят военната техника. По техните думи тя се придвижва към линията на разграничение с украинската армия.

След като Държавана дума предложи на Путин да признае независимостта на ДНР-ЛНР, той имаше два основни варианта за действие:
- Да вземе под внимание обръщението на Думата, но да не признава ДНР-ЛНР, а да използва заплахата от признаване за натиск върху Киев с цел да застави украинците да изпълнят Минските споразумения;
- Да признае ДНР-ЛНР и да тръгне към ескалация в Източна Украйна и в отношенията със Запада.

Първият вариант се разглеждаше като по-приемлив за Кремъл, защото съхраняваше Минските споразумения като силен инструмент за натиск над Киев и за всяване на разкол в украинското общество. Москва правеше това от самото подписване на споразуменията през 2015 г. При това този натиск се усилваше и благодарение на въвличането в него и на някои европейски партньори на Украйна – преди всичко Германия, която традиционно приема благосклонно всички руски искания. Освен това, по този начин Русия би избегнала ожесточаването на санкциите срещу нея.

Но все пак руският президент реши да тръгне към ескалация и избра втория вариант. Признаването на ДНР-ЛНР е откровен отказ от Минските споразумения, които сега вече официално може да се считат за погребани. Руският президент се реши на такава стъпка, защото е преценил, че вече няма шасове да «напъха» обратно в Украина окупираните територии с техния особен статут.

Подписвайки указите за признаването, Путин от една страна изгуби силния инструмент за натиск над Украйна под формата на Минските споразумения, а от друга реши да вдигне още повече залога в противопоставянето с Украйна и със Запада и да тласне ситуацията в Източна Украйна към възобновяване на активните бойни действия. Перспективата за голяма война в Източна Украйна е съвсем реална, защото конституциите на «републиките» прокламират суверенитет над цялата територия на Донецка и Луганска области. А сега под контрола на ДНР-ЛНР се намира само половината от тази територия. Следователно, след признаването от страна на руския президент, «републиките» могат да започнат военна операция за «възстановяване на тяхната териториална цялост». Повече от сигурно е, че Русия би им оказвала всевъзможна подкрепа и при това както и до сега ще заявява, че нейните войски са там само, за да не допуснат «геноцид против народа на Донбас» от страна на «украинските палачи».

Следователно, Кремъл съзнателно върви към изостряне на конфликта и отново шантажира Украйна и Запада: Или ще приемете нашите искания за НАТО и Украйна, или ще има война, която ще започне в Източна Украйна и може да се разшири и върху останалата територия на страната. Със всички произтичащи от това последствия не само за Украйна, но и за Европа.

Игор Федик