Великден и неговите символи

На Велика сряда разкаяла се за греховете си жена получава опрощение. Библейският разказ е за една жена, разкаяла се блудница, изляла драгоценен елей върху Господа в дома на Симон прокажения.С това тя Го помазала за погребение, оплакала го е прижеве, измивайки нозете Му със сълзите си и изтривайки ги с великолепните си коси. За нея Иисус казва, че много се прощава на този, който умее много да обича.

На на този ден е и зловещият заговор, в който Иуда обещава да предаде Господа за тридесет сребърника. Голяма е разликата между спасената грешница и погиналия Иуда, избран преди това за апостол. Тя отдава цялото си богатство за Христос и целувала нозете Му, а той продава за пари учителя си с целувка.

Корените на празника Великден от християнска традиция могат да се търсят и в космическия момент на прехода от зимния към пролетния сезон, който се отбелязва с жертвоприношение и възкресение. И Христос като зрънцето семе умира, за да даде начало на един нов живот. В развитието си основните символи на празника придобиват различно значение и внушение. Голямото тържество на пролетта се чества около равноденствието в зодиакалния знак на Овен. Освен религиозния и мистичен характер на християнския празник, равноденствието е съхранило и му е придало и смисъл на праг, на сезонен преход от времето на зимната летаргия и студ към съживяването и топлия полъх на пролетта. Неслучайно в древността този момент на смърт и възкресение е отбелязвал края на старата година и началото на новата. Следователно някога Великден е бил преди всичко земеделски празник, очакващ тръпката на събуждането на природата и отбелязван с жертвоприношение, което трябвало да гарантира плодородието на земята и божествената закрила в случай на евентуално бедствие.

Христос, който е умрял и възкръснал през пролетта, представлява може би последният елемент от тази дълга поредица от чудеса на земята, свързани със смъртта и с пролетното възраждане.

През 325 г. след Христа Съборът в Никея определя пасхалният празник да бъде подвижен: според лунния израилтянски календар на 14-ия ден от месец Нисан /март-април/, като все пак определя един постоянен ден в седмицата – неделя.

Ето значението на някои от най-типичните символи на Великденския празник, дошли от вековете и претърпели съответни изменения.

Козунакът Хлябът е тялото на Христос. Козунакът не е обикновен хляб, той е каквото е тялото на Иисус. Сладък е, не е като нашия, на грешниците, хляб. Хлябът-козунак е символ на жертвоготовността. Христос идва, за да се жертва за хората, да извести мира и правдата и че хората са братя.

Гълъбът Символ на душата в почти всички антични култури, в християнството гълъбът придобива посредническа мисия между човека и божеството. Днес гълъбът често се явява на великденската маса като обещание за мир, приятелство, искреност.

Заек: Със силната си размножителна способност наподобява „носителят на живота” – яйцето. В северна Европа великденското зайче, което крие яйцата сред тревата  и цветята, се появява някъде около 600 година. А в Централна Европа от още по-древни времена съществува обичаят за Великден  да се пекат хлебчета във форма на зайче с твърдо сварено яйце в тестото като подарък за децата.

Агнето: Чисто и невинно, великденското агне е универсално признато като символ на нежност и простота. В християнската религия агнето се свързва с Христос, който умира на кръста, за да ни спаси от греховете. Доказвтелство за това е изобразяването на Спасителя след Събора в Константинопл през 692 г., като агне в подножието на кръста, подкрепяно от символите на Слънцето и Луната.

Великденска вода: Широко разпространено било вярването, че ако се вземе вода от чист извор вечерта преди Великден, тя притежава чудодейна сила и който я пие или се измие с нея ще придобие здраве, сила, красота. Важно условие е жените, които носят водата по обратния път към дома, да ен продумват нито дума, за да не развалят „магията”. За това  водата се нарича „мълчана вода”.

Маслини: Символ на милосърдието, славата и справедливостта, маслината е растение, което е способно да уталожи омразата и да вдъхне човечност и готовност за опрощение. Няма друго по-подходящо дърво, което да символизира пасхалния дух като обещание за плодородие, за мир, за радост, а в Ориента – и за победа. По късно зехтинът става съставна част от всички тайнства на християнството. Слънчев знак на светлината и плодородието, защото дава „храна” на кандилото и улеснява проникването на ралото в пръстта, зехтинът е символ на непосредствената връзка между тялото и духа, способен да стимулира жизнената енергия и да неутрализира евентуални външни негативни влияния.

Виолетките Тази пролет цветя украсяват често великденската маса. Те имат символичния смисъл на пожелание за обновление и вътрешен мир. Разказва се, че с виолетки е бил покрит гробът на Христос преди да възкръсне.

За боядисаните яйца и символиката им ще ви разкажем утре, когато е Велики четвъртък и във всеки християнски дом предстои да бъде направен този празничен ритуал.