Власт и морал: Бившите МВР-министри не се разкайват за насилието, плашат със съд

Маринов, около когото още витаят съмнения, че е работил с висаджийския бос Мето Илиенски, твърди: „Никога и по никакъв повод през цялата си кариера на полицай не съм укривал данни за извършено престъпление. Народни представители и лица, които твърдят, че съм укривал данни за престъпления в качеството ми на вътрешен министър, ще трябва да докажат тези свои твърдения пред българския съд. Призовавам разпространените в петък от временната парламентарна комисия видео кадри да не бъдат използвани за нагнетяване на политическо напрежение и омраза в българското общество“.

Очаквали ли сме друго?

Няма осъзнаване.

Няма разкаяние.

Няма извинение.

Няма срам.

Няма оставка от парламента.

Няма морален катарзис.

Но има отрицание и заплахи.

Питаме се: в какво семейство е възпитаван този човек? В каква среда е израснал? Къде и на какво е обучаван? Какви ценности изповядва?

Проф. Чезари Ломброзо, истински познавач на човешките тъмни страни задава един важен въпрос: Възможно ли е човек да изгуби разсъдък в името на властта в прекия смисъл? Да извърши престъпление? Очевиден ли е отговорът? Огледайте редичките на управляващите – той, отговорът, е там“.  

Огледахме се и видяхме онези кадри от оставката на Маринов, която Борисов му поиска, защото имало съмнения, че е свързан с ДПС и Пеевски. Маха го от министър с този аргумент, но го издига за депутат. Това се казва тактика на морала. Всъщност го махна, за да се заличат следите за полицейското насилие.

Мариновци, христовци, гешевци и борисовци не четат Ломброзо. Те са последователи на Феликс Едмундович, който им е завещал „великата“ мисъл: Ако все още не сте в затвора, това не е ваша заслуга, а наш пропуск.

Докато не получат заслуженото, ще ни спукват от бой, ще ни влачат по арестите и ще ни обвиняват, че искаме да разбиваме държавата и кроим преврати. Те това могат.

Въпросът е ние какво можем и защо търпим.

Фрог нюз