22|
7704
|20.10.2014
НАРОДЕН ГЛАС
Защо Благоевград трябва да бъде преименуван на Самуиловград?
Може ли български град да носи името на наш сънародник, който доброволно се е отрекъл, че е българин?
Навършиха се 1000 години от смъртта на Цар Самуил, чието дело и име е едно от най-големите олицетворения на България по пътя й през вековете. Титаничната и трагична фигура на този славен български владетел, чието сърце на 6 октомври 1014 г. се пръсва при новината, че 15 000 млади войни са били ослепени по заповед на визатийския император Василий II, все още няма достоен паметник в родната ни столица, нито на името му е наречен голям български град, свързан с царствените му победи и поражения.
Още преди година редица историци, журналисти, преподаватели, интелектуалци, граждански сдружения и патриотични организации се обединиха около идеята днешният Благоевград да бъде преименутав на Цар Самуил или на Самуиловград. Не само заради фактът, че тази част от България е кръвно свързана със знаменития ни владетел, а защото след 25 години мълчание и премълчаване, архивите проговориха. Излязоха наяве редица документи, свързани с публичните изяви и писания на патрона на този град – Димитър Благоев – Дядото. Всички сме учили в училище, че той български политик и философ, основател на организираното социалистическо движение в България и на първата социалдемократическа партия на Балканския полуостров. Но през тези 45 години социализъм и през следващите 25 лета фасадна демокрация, никой не посмя да каже какво благочестивият господин е говорил пред заседание на XVII-то Обикновено Народно събрание. Датата е 16 декември 1917 г. Пред погледа на смаяните депутати Благоев публично отрича, че е българин и заявява, че е македонски славянин.
Едва днес мнозина автори тълкуват тези смайващи откровения на Дядото като буревестник на македонизма, дори го обявяват за първия социалист македонист в света. За да не будим ненужни политически подозрения, тук няма да коментираме, а само ще цитираме. Започваме със стенограмата от въпросното заседанието в НС. Нека читателят сам да прецени, може ли споменатият български град да носи името на чужденец, след като Благоев доброволно е заявил, че не е българин?
Д. Благоев: ... Всъщност в България се водеше една голяма борба не за обединяването, както казват, на българското племе, а за властването на едно племе в България. И тази борба е една от причините за освобождаването на самата тази българска държава. Тази борба се водеше между българското племе и славянското племе на Балканския полуостров. Българското племе, един грозд, но добре организирано, дойде на Балканския полуостров и намери едно племе мирно, още недоразвито в своята обществена организация, още когато то се намираше в последния стадий на варварство, когато току-що се формираше като съюзи на племена, за да мине по-нататък, в периода на цивизацията, в нация. И тази по-организирана част (Има пред вид прабългарите), която главно стоеше на едно по-ниско варварско стъпало, грабителски жестока, която не познаваше никакво отвращение към каквито да било средства, се нахвърли върху славянските племена да ги завладее. Но тези племена (Има пред вид протославянските племена), въпреки това, че бяха неорганизирани, водеха дълго своята борба против това българско племе.
Я. Сакъзов (широк социалист): Не забравяйте, че те бяха колония на Византия и нейни подчинени.
Д. Благоев: Подчинени, но независими в своя вътрешен живот.
Някой от групата на Я. Сакъзов: Не забравяйте историята!
Д. Благоев: Коя история? Тази ли, която вие фалшифицирате? (Смях) Такава история ние (тесните социалисти) не ви признаваме. Ние гледаме каква е действителността. Факт е г. г. народни представители, че е имало голяма борба между българските и славянските племена на Балканския полуостров. И този процес, за който ни говори Я. Сакъзов и който поддържат и другите, не е за обединяване на българското племе, а за завладяване на славянските племена на Балканския полуостров и затова ние виждаме потискане на славянските племена на Балканския полуостров, които масово се преселват във Византия и Мала Азия, и от друга страна, отиват на юг към Македония, в която именно се запазва дълго време славянското племе.
Г. Данаилов: Ама вие сте родом от Загоричане (българско село в Костурско, Южна Македония).
Д. Благоев: Аз съм родом от Загоричане, но между другото аз не съм българин, аз съм македонец, македонски славянин! (Смях) И като такъв, ако искате да знаете, аз съм за Македония като славянска земя, която ще има собствено управление.
Някой от десницата: Какво търсиш тогава в България?
Д. Благоев: Така че процесът, за който не се говори, е процес за завладяване, а не за обединяване на българското племе...
Министър Х. И. Попов: Как се наричат в Загоричане българите?
Д. Благоев: Ако ги питате, те се наричат християни.
Министър Х. И. Попов: Те се наричат българи!
Д. Благоев: Аз не искам да навлизам в тази сфера, но искам да изтъкна какви опасности от ваша гледна точка, от българска гледна точка, теории се развиват в нашата история, по отношение на процеса на обединяване на българското племе…
Министър Х. И. Попов: Борбите за независимостта на българската църква се развиха най-вече във вашето село и затова го изгориха (по това време българите в Македония са избивани и прогонвани от родните си места от върлуващите андарти – гръцките въоръжени банди, които действат с одобрението на турските власти).
Д. Благоев: Това съвсем не е така, а процесът е в завладяването на племената на Балканския полуостров от българите. И ако говорим за историческия процес, тогава този процес и днес съществува, именно българското племе да завладее местата, които са му необходими, за да може то да излезе на море, на големите водни пътища и Егейско море. Ето го смисълът на историческия процес. Аз мисля, че от вас по-слабо информирани по тези въпроси и по-объркани глави няма. Особено вие, учителите, които всякога сте се възпитавали върху тия фалшиви теории, изобщо вие не можете да ги разберете тези работи!
С. Костурков: (негодува)
Председателстващият д-р. И. Момчилов: Г. Костурков! Моля Ви, не прекъсвайте оратора.
Д. Благоев: Ако вие сте убедени, че в Добружда са българи, че в Мавровско, че в Македония са българи, че в Сяр, Драма и Кавала са българи, защо се страхувате от тази формула на руския мир? (говори за руско предложение за спиране на войната) Ако сте убедени, че някъде има българи, защо се страхувате да се направи референдум и да видим какво ще кажат? Защо викате? Значи не сте сигурни, значи има нещо, което ви тревожи, има някои области, завладяни от вас, които, ако се подложат, на референдум....”
(Речта му е прекъсната със силно негодувание.)
Преди това, през 1885 г. Дядото прави друго откровение в своите „Кратки бележки из моя живот“: „Родом съм от известното македонско село Загоричане, Костурско. То е голямо, чисто българско село, разположено в последните хълмисти склонове от южните разклонения на големия планински масив Вич планина и в началото...“. Но ще приключим с още един цитат, този път от 1886 г., отнасящ се за отношението на Д.Б. към Съединението на Княжество България с Източна Румелия: „Сега вече е доказано, че 6-й Септемврий е изцяло работа на принца Батенбергский, извършена за достигане на свои цели, че този принц се подигра с народните чувства за своя лична изгода, че пехливанинът 3. Стоянов послужи в ръцете на принца Батенбергския за маша, че 6-и Септември е дело направено против интересите на българский народ.". (виж Д. Благоев, „Нашите апостоли")
Коментарът остава за вас. На ход е българският президент Росен Плевнелиев.
Румен Леонидов
Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads
КОМЕНТАРИ
Реклама / Ads