10 г. от трагедията край река Лим

На 4 април 2004 г. 50 души се прибират от екскурзия в Дубровник. Повечето от пътниците в автобуса са деца от свищовското училище "Николай Катранов". Към 22 ч. българско време, на завой на планински път шофьорът губи контрол над превозното средство. Автобусът се спуска около 15 м по стръмен бряг и пада в коритото на река Лим при сръбското село Гостун. Рейсът потъва за броени минути.

Спасителните операции са затруднени от придошлата река Лим, дълбока 6 м. Едва 38 души са спасени. С тази трагедия в Свищов остават десетки почернени родители и близки.

За десет години родителите им успяха да променят закони, да основат фондация и да се научат да живеят с мъката в сърцата си.

Загиналите са: Юлиян Манзаров (18 г.), Александра Гергова (17 г.), Антония Братова, Валентин Маринов, Виктор Маринов, Лора Николова (14-годишни), 12-годишната Светослава Пантелеева, 11-годишните Боряна Петкова, Глория Георгиева и Женя Ангелова. Телата на Светослав Колев (15 г.) и Антоана Евтимова (13 г.) бяха извадени от реката дни след трагедията.

Когато автобусът се свлякъл в Лим, шофьорът Илия Измирлиев и колегата му Димитър Керкелов разбили предното стъкло и отворили люковете на тавана, за да могат пътниците да изплуват. С помощта на местни хора и цял футболен отбор от село Биело поле 38 души успели да изпълзят навън.

"Рейсът се тресеше все едно имаше земетресение. Изведнъж спря и започна да се пълни с вода", разказват днес оцелелите. Спасилият се Тодор Тодоров никога няма да забрави как се покатерил върху облегалката на седалката и опрял глава в тавана, за да диша.

На фаталния завой край реката сега се издига паметна стена със снимките на свищовските деца. Колите намаляват скоростта на това място, а много от пътниците и досега слизат и оставят цветя. Камъкът, от който е построен монументът, е като полят с восък от стотиците свещи, запалени в памет на учениците.

На 6 април по повод 10-годишнината, на лобното място ще отдадат почит външните министри на Сърбия, Черна гора и България.