За богатите - биохрани; бедните ще дъвчат генномодифицирани

На 20 ноември 2009г. на свое заседание Съвета на Европа по земеделие и рибарство при странно затишие взе решение да разреши вноса на територията на Съюза на храни, продукти и фуражи от генетично-модифицирана (ГМ) американска царевица. Под това решение сложи подписа си и българският министър на земеделието и горите Мирослав Найденов. Така вече е въпрос на време и процедури този ГМ фураж и други ГМ продукти, в които има царевица да бъдат на българския пазар. Разбира се, министърът каза и че ще се проведе вътрешен обществен дебат за ползите и вредите от ГМ храни, както го изисква законът за ГМО./генетично-модифицирани организми/, но това беше някак си между другото. Интересно как ще се проведе дебатът, когато медиите почти не обърнаха внимание на този въпрос и хората не разбраха, че се заражда нова изключително опасна ситуация, която ще касае все повече ежедневието им в следващите десетилетия.

Повечето българи не си дават сметка, че пазарът на храни се дели на три нива:

Първо ниво – конвенционално земеделие, което използва естествени нормално селекцонирани сортове. Фермерите прилагат естествени или химически торове, използват хербициди, реколтата им се влияе от природните дадености като: студ, жега, суша или наводнения, градушки и бури. Това земеделие е най- разпространеното в България, независимо че вече е на отмиране поради липсата на пазари, стимули и субсидии. В пшеницата ни почти няма глутен, защото почвите не се наторяват. Хлябът вече се прави от пшеница със белтъчно съдържание 18-19 на сто, което е под абсолютния минимум от 20 на сто за четвърто качество и така хлябът губи хранителните си качества. Производството на плодове и зеленчуци също драстично е намаляло. Нашите продукти са скъпи, а на пазарите ни има главно чужда стока от съседни страни, често внесена безмитно. Неизвестно е и какво е нейното качество, но поне се предполага, че има обичайните проблеми; повечето продукти са оранжерийни, други са доузрели по кораби и складове без слънце и почва, а остатъците в тях от хербициди и торове е по-високо, но все пак допустимо. С това сме свикнали и затова като прибавим към храненето си хранителни добавки с витамини, минерали и пречистващи вещества балансът някак си се получава. Свикнахме и с препълнените болници и с неясните обяснения, защо болестите и алергиите непрестанно се увеличават без видими причини.

По-лошото е, че идва ново бедствие, за което тепърва ще започнем да плащаме - генетично модифицираните продукти и храни. За тях не сме се и замисляли, защото те навлязаха в света преди около 15 години, а по-масово се разпространяват от 2004-2005г. Центровете за разработването и производството им са в САЩ, Канада, Латинска Америка и Китай. В Европа до този момент законите бяха силно рестриктивни по отношение на разрешителния режим за вноса и прозводството им и на практика официално тях ги няма. Единствените страни, които са позволили производство са Испания и Румъния.

Икономическата криза от 2008г. обаче промени нещата и натискът върху политиците, от една страна на земеделските производители, а от друга на коропорациите-производителки, най-накрая дадоха своя плод. Селските стопани в Европа започнаха да настояват за облекчен режим на вноса на много по-евтините ГМО. Нашите фермери също не закъсняха. На 19 ноември председателят на Асоцията на земеделските производители Ивайло Тодоров, след среща с представители на Съюза, също поиска облекчено законодателство спрямо ГМО. На следващия ден - 20 ноември се подписа и документът в Брюксел за разрешението на новия внос.

Генетично модифицираните продукти, храни и фуражи са много по-евтини. Затова и това земеделие се смята за една от алтернативите срещу световния глад /милиард и половина души в света страдат от тежко недохранване и глад/. ГМО, когато се произвеждат не изискват специални грижи. Издържливи са на валежи, суша, студ и жега. Изискват по-малко грижи; по-слабо наторяване, по-малко хербициди, растенията са по-едри, реколтите огромни. /въпреки, че има мнения, които опровергават тези твърдения и дори твърдят, че химията в края на краищата е повече/. Същото важи и са животните, които са подложени на такава обработка. Те се стимулират чрез генни манипулации да повишават продуктивността си . Примерно кравите дават по 50 л. мляко на ден, за сметка на краткия си живот от 3-4 години. Така ГМО изглеждат точно като мечта за земеделието, особено по време на криза.
В същото време се забравя и не се дискутира другата страна на монетата. Никой в света не е наясно със страничните и дълготрайните ефекти от тази есктремална земеделска революция, проведена в последните 15 години. Човечеството още се приспособява към ефектите на първата такава по-нежна революция, състояла се преди около 10.000 години. /бавното селекциониране на растения и животни/. Все още повечето от нас трудно усвояват огромните количества зърнени въглехидрати, които тя ни е стоварила, както и мазното месо, а какво остава за този нов процес, който се развива не с хилядолетия, а мълнееносно дори от гледна точка на един човешки живот, а камо ли на историята и еволюцията.

Има разлика между бавна и съобразена с природата селекция и кръстосване на животински видове от един или близки видове и екстремалното смесване на геноми, само заради някаква произволно избрана устойчивост. Бихте ли яли спокойно филийката си хляб, ако знаете, че в генома на пшеницата е вкарана част от ДНК на скорпион, за да може тя да издържа на слънце и суша. Същото ще се получи и ако ядем домат с част от гена на сьомга в ДНК информацията му, за да издържа при зреенето си на студено. Фуражът, с който вече ще се храни добитъка в Европа ще е точно от царевица, подложена на подобна модификация. И това е много евтино и следователно е за бедни хора и за бедни страни.

Никой не казва и още нещо много важно. Малко хора знаят, че манипулацията по преплитане на абсолютно несъвместима генетична информация / става въпрос за смесването на различни природни царства/ се извършва с помощта на вируси. Поради трудностите по преодоляване на естествените защити на организмите, чуждата генна група, която трябва да бъде вкарана в ДНК на клетката-приемник, се пренася дотам чрез вирус, наречен вектор. Вирусът, поради природата си успява да проникне. После точно този вектор избира къде да вкара новата информация, с която изкуствено е натоварен. Моля забележете, че това вече не е контролиран процес. Бъдещите взаимодействия с другите гени, които попадат в съседство или са свързани по един или друг начин с новата група, не са ясни. Самият вирус не се възпроизвежда, но променя генома на приемника. Получава се нов вид растение или животно. И тези растения и животни са обикновено по-устойчиви в някои отношения от предишните, както и от останалите, които са естествени. Представете си, ако новите организми влязат в другата част от природа, какво би се получило с нормалните видове /диви или селекционирани/. Процесът е неконтролируем. При растенията никой не може да гарантира накъде полените ще излетат от ветрове, бури, въздушни течения или поради работата на пчелите.

Процесът на ниво макроорганизъм, т.е на ниво планета започва да прилича на процеса на създаването на раковите клетки в нашите собствени организми. Известна е теорията, че повечето ракови заболявания, причинени от вируси се дължат на променения генома на завладяната клетка. Така тя от нормална става ракова. Последствията за организма, ако не овладее тези по-силни и доминантни клетки, е обикновено фатален. Какво би станало в бъдеще, след като изтървем контрола над новите организми и те се разпространят неконтрулируемо из природата. Как ли ще реагира планетата, а и какво ще случи с нас? Какво ще стане с биоразнообразието на Земята?

Някои от ГМО са силно устойчиви /резистентни/ към антибиотици и това естествено може да се придаде и на нас. От друга страна тази резистентност може да доведе до естествен отговор и в природата да се появят нови, по-вирулентни вируси и бактерии. Какво ще правим тогава ние, които сме толкова изнежени и слаби и с масово изявен имунен дефицит.
Въпреки това обаче никой не мисли, не се информира и не действа. Както обикновено решаваме нещата притиснати от обстоятелствата, алчността, комформизма, слагачеството и мързела си.
Абсоютно не се питаме имаме ли друг път. Никой не обръща внимание на био-земеделието. Всъщност този трети и най-нормален вид земеделие съществува, но е само за богатите. А те категорично не искат да се хранят с уж безвредните генно-модифицирани храни. Защо ли?

В био-земеделието се селектират много внимателно всички семена, като се използват само най-естествено устойчивите и приспособими към дадения климатичен район. Забранено е използването на химически торове и синтетични фитосанитарни препарати. Почвата, на която се засаждат био-продуктите е пречистена. На нея не са използвани торове и препарати поне 3 или дори 5 години. В такива ферми наоколо има естествени пасища, ливади, храсти, синори, които хармонично се редуват с овощните, зеленчукови и зърнени растения. Животните са на свободна паша. Всичко е естествено, така както го е създавал човекът в унисон със законите на природата няколко хилядолетия. Никой не опитва за два месеца да приспособи някакво растение или животно към условията на Антрактида или Сахара. Слънцето, дъждовете и естествените почви са природните им регулатори и никой не ги спира, защото те имат своята полезна функция. Това разбира се е скъпо, изисква се ръчен труд, много грижи, внимание и знания. То е само за богати!

Въпросът е какво ще ядат и те, ако след стотина години навсякъде генно-модифицираните растения са завзели площите? Не трябва да забравяме, че те са по-устойчиви. И дори някой от тях да нямат поколение и да не се размножават поради т.нар „терминаторни технологии”, които правят семената стерилни, с времето природата ще намери начин да ги адаптира и те ще се приспособят. Тогава какво ще оставим на внуците си. Защото всичко това още е в началото си, но след 10-20 или най-много 30 години ще е повсемесно. При изчерпващите се ресурси на планетата и промяната на климата, биотехнологиите ще заменят всичко естествено.

Същевременно на някои места, главно в най-богатите европейски страни се изграждат ферми за био-земеделие, като те са стумулирани финансово от държавата. Би могла да го направи и България, която има най-добрите естествени ресурси и традиции, но нещата тук никак не се случват. По мярката за Агроекология за периода 2007-2013г. България трябва да усвои 1.6 милиарда евро за био-земеделие. До този момента обаче, почти три години, сумите изплатени по проекти са нищожни и производителите, които успяват да ги получат се оплакват, че са само малка част от очакваното. Останалите кандидати, доколкото ги има не получават нищо. Проектите не се одобряват заради невероятно чиновническо тъпоумие, например заради изпуснат подпис на някоя страница или сгрешен код. Дори, когато го констатират не се обаждат, а си траят сякаш нищо не се е случило. Законодателството било такова. Нека тогава да признаем, че всички, включително и децата ще ядат генно-модифицирани храни или не сме чували, че всички сме в една лодка. Но по определение, чиновникът си е малоумен и мързелив. Иначе не би бил допуснат там или пък не би му било осигурено служебно издигане. За администрацията е по-лесно да разреши вноса на ГМО, а не да съдейства по проекти за био-земеделие.

Има и български фирми, които изнасят био-продукция за Германия, Швейцария и Франция със евро-сертификати за там, но такива им е невъзможно да получат тук. Да не говорим за неизползваните милиард и шестотин милиона евро.
В края на октомври в България беше и Пърси Шмайзер, канадският фермер, който получи алтернативна Нобелова награда в категорията „Отстояване правото на поминък”. Дадена му е заради победата му в съда срещу най-големия производителна на ГМ семена в света - мутинационалната компания „Монсанто”. Всъщност царевицата, която Европа позволи да се внася е също нейна. Пърси Шмайзер е противник на ГМО и битката му в съда е срещу замърсяването на неговите площи с продукти на Монсанто, за които те дори са имали наглостта да му искат обезщетение от 38 долара на хектар. Шмайзер печели делото и сега е един от символите на хората, които искат био-земеделие. Той предупреди българските си колеги, както и учени и общественици, че ГМО веднъж пуснати за отглеждане до 2-3 години превръщат всички околни култури в ГМО. Тогава БИО продуктите стават невъзможни за създаване.

Така сега ситуацията е такава, че България с подписа си в ЕС за възможността за доставки на ГМ царевица направи първата стъпка към уж урегулиране на неуправляеми процеси. Българските фермери притиснати от кризата поискаха облекчен режим, но от друга страна не алармират достатъчно активно за невъзможните чиновнически практики и престъпления относно био-продуктите. На 11 декември 2009г. ще се учреди Асоциация на биопроизводителите, която може би за разлика от Асоциацията на земеделските производители ще иска по-облекчен режим не за ГМО, а за създаване на екологично земеделие, за което България има естествените дадености.

Иначе ще внасяме еко продукти от Германия, Швейцария и даже от Парагвай и ще ги плащаме на цени, които са около десет пъти по скъпи от аналозите им от конвенционалното земеделие. Но логично те са само за богати!
Иначе при по-бедните ще оцелеят само тези, които издържат на химикали, стимуланти, консерванти, ниско качество, генно модифициране и препрограмиране. Явно става въпрос за изграждане на друго човечество и то ще се появи доста скоростно, само след около 30 - 50 години. Въпросът е дали здравните каси ще издържат и колко ще преживеят към новия човешки вид!

Силва Дончева