Делото „Октопод” – 9 часа разлика

„Преживял съм страшни неща. Когато арестуваха Алексей Петров, а и по-късно по време на досъдебното произвоство, не вярвах, че ще се стигне до процес и съдебна зала. Знаех, че той винаги се е измъквал от правораздавателните органи, че има влияние сред магистрати и политици. Затова не вярвах. Затова и спестявах при разпитите част от истината в досъдебната фаза... Страхувах се. Още се страхувам. Но вече съм мотивиран да говоря и да изрека всичко, което знам, защото този „модел”, налаган от Алексей Петров е едно зло. Ако не бях аз, някой друг щеше да бъде на мое място. Извършил съм неща по принуда, но съм го направил, защото трябваше да спася живота на семейството си, на децата си. В един момент вече не мислех за себе си, минавала ми е дори мисълта за самоубийство, а само за тях... Слава Богу, някак оцеляхме”. Това заяви пред съда Цветанов. Той допълни, че само тази година срещу него са извършени два опита за атентат.

Към него бяха отправени десетки въпроси, отговорите на които разкриха как в средата на 90-те години на м.в. Трактора и групата му са рекетирали, заплашвали и шантажирали бизнесмена и негови съдружници и приятели. Самият Цветанов бил два пъти жестоко бит лично от Алексей Петров в кабинета му на басейна „Спартак”. Целта била една единствена: да бъдат присвоени бизнеса, имотите и парите на свидетеля и неговите съдружници. Докато това се случвало чрез юмруци, шамари и заплахи за убийство, в басейна кротко се освежавали политици като Георги Първанов, Надежда Нейнска, известна по онова време повече като Хубавото Наде и др, разкри Цветанов.

Схемата била проста: Трактора предложил на Цветанов и други хора да станат акционери в новосъздадената застрахователна компания „Спартак” (днес Лев инс). Било им обещавано, че това е много печеливш бизнес и пр. След дълги и настоятелни увещания това наистина се случило, като в активите на дружеството се оказали фирми и имоти за милиони. По-късно обаче Петров започнал да убеждава акционерите да прехвърлят дяловете си на чужденец или на посочени от него лица, защото така щяло да е по-добре с оглед получаването на лиценз за застрахователна дейност. Който отказвал, а това били почти всички, бил привикван на разговори на басейна „Спартак” или му пращали мутри за да го „убедят”. Започнали да се сипят и заплахи. В един момент Трактора дори заявил на Цветанов, че негов дългогодишен партньор и близък приятел от детството трябва да бъде убит, защото пречел на бизнеса и създавал проблеми. Цветанов отхвърлил категорично подобна възможност и вече силно разтревожен поискал някакви гаранции от Трактора за акциите им. Това очевидно разлютило бизнесменът – бивша барета, който привикал Цветанов в кабинета си уж да уточнят ситуацията и го пребил. След това го принудил да подпише разписки, че му дължи пари и да прехвърли дяловете си на посочени лица и фирми.

Стана ясно също как адвокат на Алексей Петров и негови приближени притискали и заплашвали Цветанов да не казва нищо лошо за Трактора по дело срещу Едвин Сугарев, който пръв разкри връзките между Петров и бившият главен прокурор Никола Филчев. Сугарев от години свързва имената на Филчев и Петров с убийството на прокурора Николай Колев. Цветанов бил призован като свидетел по делото срещу Сугарев.

Адвокатите на Алексей Петров часове наред се опитваха да изтръгнат от свидетеля признания за извършени от него некоректни и дори незаконни бизнес практики. Очевиден бе стремежът им да създадат впечатлението, че Цветанов е човек с не особено висок морал или че има противоречия в разказите му по време на предварителното производство и пред съда. Цветанов обаче явно бе подготвен и очакваше атаките. След всеки изминал час се разкриваха все нови и нови тайни от „бизнес модела” на „Октопода”, наподобяващ този на мафията.

Така стана ясно, че известната специалистка по художествена гимнастика Нешка Робева е развивала покрай спорта и лихварска дейност. Тя давала пари от клуба по художествена гимнастика, който ръководела, назаем с определена лихва. Лихвите се определяли според човека. Когато Цветанов бил в невъзможност да й издължи получени от нея 100 000 долара, тя помолила своя стар приятел Алексей Петров да разреши проблема. Странното е, че като гаранция за взетия кредит Цветанов бил заложил апартамент в центъра на София, който бил на стойност много над дължимата сума, но Робева пожелала погасяването да стане чрез колекцията от картини на Цветанов. Същата колекция била събирана от бизнесмена с помощта на художника Светлин Русев. Платна на Златю Бояджиев, Бенчо Обрешков, Владимир Димитров-Майстора, както и на западноевропейски и родни автори били иззети от Цветанов и заминали в неизвестна посока. Така вместо със 100 000 долара, Нешка Робева се сдобила с картини за няколко милиона. Разследването по „Октопода” обаче все още не е попаднало на следите на тези скъпи творби, а материалите, свързани с участието на Нешка Робева в раздаването на кредити, което е забранено по закон, и това на Светлин Русев мистериозно изчезнали някъде по пътя между прокуратурата и следствието...

Защитата на Алексей Петров се опита да въвлече свидетеля да отговаря и по някакви твърдения „изречени по телевизора”, както се изрази една от адвокатките, от Петър Маринов, бивш главен касиер на централния офис на Инвест банк, свързани с Цветанов. Прокурорите и адвокатите на Цветанов реагираха моментално, че това няма нищо общо с обвиненията срещу Петрови предмета на делото.

Обвиняемият Алексей Петров

Черешката на тортата се оказа самият Трактор. След като през целия ден той се смееше и подхилкваше, демострираше самочувствие и се опитваше да остроумничи пред журналистите, накрая се изправи да задава лично въпроси на Цветанов. Залата затаи дъх в очакване на зрелището, което ще поднесе доцента от УНСС и неуспешен кандидат за президент. Шоу не се получи, но пък се осветиха още повече някои страни от образа, характера и интелектуалното ниво на обвиняемия. Той започна с въпрос как да се обръща към Цветанов, което очевидно трябваше да мине за остроумие, но бързо бе пресечено от съдия Ченалова, която ръководи делото. Последва втори въпрос: От кога се познаваме? Третият бе за това, кога двамата са се виждали за последен път. Присъстващи в залата веднага направиха аналогия между поведението на Петров и това на ексглавният прокурор Никола Филчев, който в същата зала питаше същите неща ген. Атанас Атанасов, бивш шеф на НСС. След тези уводни въпроси Петров мина към разгръщане на своя дълбок замисъл: започна да уточнява детайли от побоищата над свидетеля на басейна „Спартак”. Попита го какви били размерите на стаята и откъде Цветанов е знаел предназначението на някои от предметите, свързани с бойните изкуства. След това се концентрира върху „близката дистанция” на боя, как бил замахвал, какво движение бил извършил свидетеля, как е успял да се предпази, на какво разстояние са били един от друг в определени моменти на бойната ситуация и пр. детайли от теорията и практиката на ръкопашните схватки. Реакцията на собствените му адвокати бе достатъчно показателна: цял ден те се бяха старали да избягнат темата с насилието, а Петров се концентрира точно върху нея, като един истински специалист в тази област. По този начин, волно или неволно, Трактора обобщи за какво всъщност е ставало дума през разследвания период. Акцентът се дефинира сам: бизнес чрез насилие и рекет.

Доста активни през този ден на процеса бяха и прокурорите. Чрез въпросите си към свидетеля те изграждаха своята теза да се покаже, колкото е възможно по-подробно и убедително, че групата "ОКтопод", оглавяване от Алексей Петров е мафиотска организация.

През цялото време съдебното заседание бе ръководено перфектно от съдия Румяна Ченалова, която успяваше да охлади светкавично адвокатските емоции и да наложи ред в залата за нормалното протичане на делото. 

Всичко за делото "Октопод" четете тук

Frognews.bg