Демби стана Дядо Мраз

Коя е най-честата професия, която упражняват т. нар. мутри у нас? Икономически експерти, счетоводители, търговци или работници на стоковата борса? Всъщност не, повечето от тях се водят животновъди и растениевъди. И то съвсем официално. Поредният, който се присъедини към редицата на земеделците е Димитър Вучев - Демби. От няколко месеца той се развива усърдно на новото поприще през фирма с красноречивото име „Дядо Мраз 681”. Според търговските регистри официалният й предмет на дейност е именно животновъдство, отглеждане на фуражни култури и др.

Името на фирмата също не е избрано случайно. В него очевидно си личи закачливото чувство за хумор на Демби. В цифровата комбинация „681” пък някои биха прозрели годината, когато е положено началото на българската държава. За съжаление бизнесменът в момента е в ареста и влизането зад решетките е застопорило порива му за връщане към далечните корени и дивата природа.

Офис фирмата „Дядо Мраз 681” все още няма, при опит да се позвъни на някой от телефоните, остевени за контакти, се оказва, че те всъщност принадлежат на счетоводна къща. Все пак е възможно фирмата да заработи точно по Нова година за радост на всички деца у нас.

Картофопроизводителят

Безспорно място сред видните мутри - земеделци има Константин Димитров – Самоковеца. Приживе той произнася в едно от малкото си интервюта знаменитата фраза: „Не съм наркобос, търгувам с картофи!” По-късно пред комисията Кушлев вдовицата Ангелина Димитрова ще се опита да обясни част от семейното имущество именно със земеделската дейност. И в момента на нейно име се води фирма, която според регистрите търгува с плодове и зеленчуци.

Гледачът на патки

Един от основателите на ВИС – Николай Мирчов Цветин също е посветил времето си на животновъдство и отглеждане на зеленчуци. След краха на групировките той заличи участието си във ВАИ-холдинг, която по този начин стана еднолична собственост на вдовицата Мая Илиева. За сметка на това разкри ново дружество „Николай Цветин”, в което е записал като професия „земеделски производител”, а предметът на дейност е „отглеждане на зеленчуци, дини, пъпеши и други специфични продукти”. Седалището е в шуменското село Салманово. В друга една от фирмите си той се води „птицевъд”. Независимо от това Николай Цветин не обича много да се шуми около новия предмет на дейност, с който се занимава. „Представяте ли си какво ще стане, ако разберат колежките на майка ми, ще кажат – синът ти отглежда патки”, признава той. Официално обаче фирмите му развива дейност и в момента, последната идея на някогашния висаджия е през тях да разработи ферма за гъши дроб.

Бодигардове на нивата

Друг земеделец сред бившите мутри от началото на демокрацията е Димитър Джамов. И в момента той е кмет на родното си село Семчиново. В миналото Джамов развива бизнес предимно с петролни продукти. От няколко години обаче той е изоставил търговията с тях и се е посветил също на земеделието. В Семчиново той е собственик на няколко декара плодородна, земеделска зема, на която никнат най-различни насаждения. Покрай шефа бодигардовете на Димитър Джамов също са сменили амплоато си. Сега вместо с оръжие, те боравят с лопати и мотики.

Селски момчета

Връщането към природата на т. нар. бизнесмени на прехода всъщност не е скорошно явление. Още покойният бос на ВИС Васил Илиев произнася знаменитата фраза: „Ние сме селски момчета и няма нищо срамно в това да си прекопаваме нивите!” Думите му са по повод бизнеса, който иска да развие с брат си Георги. В средата на 90-те тъкмо е започнало трескаво изкупуване на земи из цяла България, които се продават буквално за жълти стотинки. Васил Илиев също иска да се включи в този процес. Идеята му е да се направят няколко ферми, които да работят с най-съвременните методи на земеделието. Разстрелът край ресторант „Мираж” слага край на това начинание.

Провалени надежди

Иво Карамански, бардът на българската мафия, също вижда добро средство за печалба в земеделието и влага средства в него. Една от фирмите му е създадена покрай идеята му да разработи ферма за гъши дроб. Друго негово дружество – „Булфиш” е създадено покрай развъдника за риба, в който той инвестира. През „Тракия фрутс” пък търгува с плодове. След смъртта му вдовицата Галя поема за кратко този бизнес, но след това го изоставя.

Мечта за Булонския лес

Сред бизнесмените, които се връщат обратно към природата, е и Атанас Мъндев, основател на някогашната групировка „777”, която години наред всява страх не само сред съгражданите му от Сливен. Метаморфозата с Мъндев се случва през 2000-та година, когато кандидатства за концесия за градския парк и го получава. "Ще видите какво ще стане, в главата ми са залегнали грандиозни планове, ще направя копие на Булонския лес", кълне се шефът на "777" и с устрем на пълководец разпорежда: "Всичко трябва да се срине до основи и да се изгради наново."

Във Франция е командирована сливенската озеленителка Живка Митева. Мъндев й е дал пари и е казал да купува каквото хареса. Живка се връща с вносни вечнозелени дървета от Лион и експериментални рози без бодли. Съкварталците на Мъндев започнали и те да му носят семена за цветя и отскубнати с корените храсти. Незнайно дали са били респектирани от предишната слава на "Клуб 777", или просто от любов към природата.

Мария Николаева