Емо културата експериментира със смъртта

Калина Георгиева

„ЕМО културата е част от младежките субкултури, които са съществували през годините под различна форма като пънкарите, скинарите и хипарите. Юношите имат нужда от такъв тип общности и групи, за да могат да се отделят, защото периодът на израстване е един процес на раздяла със семейството и преминаване към някаква група от равни и подобни хора.”, коментира Щерева.

По думите включването на децата в подобни групи е напълно естествен процес, но в същото време е много важно да се види въобще какво се приписва на тази ЕМО култура, например. Според Щерева няма доказателства, че тийнейджърите, които стават емовци са повече, например от хипарите през 60-те години, а всичко зависело от модата, която се променила коренно от 50 години.

„Характеристиките на емо културата са свързани с желанието да бъдеш различен, с тъмната страна на човешката природа. В момента обществото ни преживява криза, която не е само финансова, но и емоционална с тези вярвания около края на света, около свършване на нещо и започване на друго. Има много депресивни теми, разрушителни като структура, катастрофални и си мисля, че тази Емо културата отразява този елемент в обществото като цяло – депресивността, разрушителността, смъртността, които са част от нас.”, обясни психологът.

По думите й тийновете от тези среди не са агресивни, както пънкарите, към хората около тях и нямат политическо послание, което да казва „ние искаме промяна на системата или мир”. Тази култура е насочена лично към тях, към тяхната вътрешност, към начина, по който се чувстват и е своеобразен опит да изразят същността си.

Щерева подчерта, че всичко това е много тревожно за родителите, тъй като говорейки за емовци, неминуемо се споменават темите за депресията и самоубийството. Психологът обаче не гарантира до колко тези случаи на самоубийства са свързани с тази култура и дали младите не са имали и други проблеми, които са причина за трагичния край. Тя припомни,че има много посегателства на собствения живот извън тази емо култура, но за тях не се говорело толкова много и не ставали публични.

„Депресия идва от това, че децата емо се намират в едни много несигурен период, през който искат независимост. В това душевно състояние се съдържа ужасно много гняв, разрушителност, които подрастващите не знаят на къде и как да насочат, ако нямат подкрепата на някой възрастен, когото да следват. В днешно време е изключително трудно, защото родителите са твърде ангажирани с оцеляването си, за да се занимават с емоционалната страна на децата си. Самите те се чувстват много объркани и уплашени, тъй като това е период, в който бавно и постепенно започваш да губиш детето си.”, каза още Диана Щерева.

Според нея е изключително важно родителите да държат постоянна връзка с детето си по един по-зрял начин. „Не трябва да им забраняваш, а да разговаряш с тях като с възрастен човек, да усещаш какво се случва в живота им, защото това може да е вик за помощ, желание да привлекат вниманието на близките около себе си. В подобно положение е нормално тийнейджърите да се почувстват самотни и объркани, понякога причина за това е желанието да са част от някаква група или да покажат какво се случва с тях и да привлекат вниманието на някого, който може да им помогне.”

Щерева призна, че през този период трудност изпитват не само децата, но и техните родители, които в някои случаи не знаят как да постъпят и са не по-малко объркани от своите синове и дъщери.

Тя обаче успокои, че не са толкова много случаите, в които децата правят опити за самоубийство. Прерязването на вените например е отчаян опит да се потърси внимание и помощ. Емовците експериментирали с живота, тъй като в тази възраст се смятат за безсмъртни и това, което правят с тези опити е да тестват смъртността си, да тестват живота, което е доста опасно и тревожно. Родителите трябва да са изключително внимателни, детето може да няма намерения да сложи край на живота си, но по грешка това да се случи.

Психологът заяви, че при всички положения след подобен опит трябва да се потърси помощ от специалист, да се разговаря и да се следи какво прави това дете. Щерева съветва в такива случаи до детето да има постоянно някой близък, въпреки, че сама по себе си тази мярка не помагала. Ефективна е единствено в комбинация с някакъв друг тип помощ.

„Защото подобна мярка може да се превърне в насилие върху детето и още повече да събуди неговата агресивност и неговото желание да разрушава, да убива- символично казано- родителите си, а понякога насочва към себе си тази разрушителност. Когато се налага се изписват антидепресанти на децата и по молба на родителите, е изключително важно е да се направи една комплексна оценка на психичното състоянието, защото могат да изникнат много по–сериозни проблеми като психична болест, при която се изисква приемането на лекарства, като транквиланти, например. Трябва задължителна консултация със специалист за това, как да се държите с детето си. В такива случаи много помага фамилната терапия, ако членовете се съгласят да участват. Индивидуалното консултиране също е добър вариант.”, категорична е Диана Щерева.

Тя добави, че емо културата има бисексуален характер. По външния вид на емовците не е ясно дали са момичета или момчета. От тук идвала натрапчивата мисъл у някои родители, че са се провалили с детето си, защото не могли да го направят мъж. На практика те не са истински бисексуални, въпреки, че двойната полова ориентация е нещо нормално за тази възраст.

„Това е възрастта, в която децата откриват своята сексуалност и съответно експериментират с нея, включително имат такива хомосексуални опити, след които не е задължително да станат гейове или лесбийки. Има една обърканост – момче ли съм, момиче ли съм, какво съм? – която се изразява във външния им вид. Голяма част от тях не са хомосексуални, а просто са объркани, търсят себе си.”, каза още Щерева.

Тя подчерта, че има много родители, които се срамуват от това, че детето им е Емо, защото го приемат като нещо ненормално, като нещо страшно, приписват на тази култура много драматични неща – част от които са верни, но голяма част не са и са доста преувеличени. Родителите предавали прекалена голяма значимост на културата и по този начин загубват връзка с детето.

Диана Щерева поясни, че в практиката си не е имала случай, в който детето да дойде само. Винаги родителите били тези, които търсят помощ, защото са объркани и не знаят какво се случва.

„Един такъв феномен като емо културата може да е, от една страна, нормален за развитието, а от друга страна, ако се стига до крайности, както с всеки друг феномен, може да се превърне в нещо опасно. За мен подходът към тези тийнейджъри е свръх драматичен и свръх истеричен. Ако се приемат нещата по-спокойно и по-нормално, но с внимание, не просто така да се подминават, тя ще отшуми като всяка една субкултура в различните времена от развитието на обществото.”, каза в заключение психологът Диана Щерева.