Година след черната събота призракът Мадона още витае в Охрид

Пети септември, 2009 г., скучен ден, както повечето уикенди. Досадни новини, в които отново тече престрелката между Станишев, който сравняваше своя екип с 12-те Апостоли, и ГЕРБ, които заплашваха старата власт с Вартоломееви нощи и съд. Основна новина беше поредната безсмислена квалификация на националите ни по футбол. На следващия ден - празник. Съединението на България, едно от най-българските дела след Освобождението. В 11:20 часа обаче сякаш всичко се обръща с главата надолу. Македонските медии съобщават новината, че корабът "Илинден" е потънал в Охридското езеро.

След час западните ни съседи гръмнаха злокобното: "На борда на корабчето са пътували българи, 12 от които са загинали". Оттук започна и адският петъчен следобед на 5-ти септември 2009 г. Колегите от Македония не спираха да дават противоречива информация колко са удавилите се; министерството на външните работи също не успя да даде точен брой, позовавайки се на посолството, намиращо се в медийна мъгла, а роднините на всички туристи, повечето пенсионери, които са пътували в "Илинден" в рамките на евтина екскурзия до Македония, трябваше да чакат. Нямаше ги скъпоценните мобилни телефони, които бяха на дъното на езерото, нямаше достоверна информация. Един от малкото хора, които държаха кореспонденция със свидетели на трагедията, бе министърът без портфейл Божидар Димитров, който, благодарение на връзките си с македонските българи, оповестяваше през 30 минути новините, които знаеше от първо лице.

Екскурзиантската група от 37-те оцелели беше моментално прибрана от правителствения самолет по нареждане на премиера Бойко Борисов. Още същата вечер мнистър-председателят се нае с трудната задача да оповести имената на 11-те все още загинали българи, сред които и едно дете. Всички жертви са от Пирдоп, Златица и Челопеч. Но най-много удавили се, осем, бяха от село Антон. Роднините на загиналите получиха обезщетение от 10 000 лева, решено от Борисов. Кошмарът за България не свърши до тук. Продължението се случи не къде да е, а в Християнския храм, където, по време на молитва за душите на починалите, Пловдивският митрополит Николай замеси в трагедията Мадона. По думите му, това, че скандалната певица е направила концерт у нас, съвпаднал с деня на обезглавяването на св. Йоан Кръстител, за когото чухме от църквата да говори едва миналата година. Въпреки големия гаф, и до днес синодът не опроверга думите на отчето и подкрепя тезата за Божието наказание, което един концерт донесе на страната ни. В понеделник, ден след празника, на 6-ти септемви, бе обявен траур. Както винаги, решението беше атакувано, а черният понеделник, в който Бойко Борисов откри първата цяла отсечка на метрото, бе определен като закъсняла реакция.

Година по-късно - виновни няма. От страна на Българската и на Македоснаката прокуратура беше повдигнато обвинение на капитана на 85-годишния кораб-ковчег "Илинден". Според обвинителите черната коруба е била претоварена от туристи, качени несъобразено от капитана. Той на свой ред се защити пред съда, че всъщност ставало дума за умишлена повреда, която конкуренцията е направила на лодката. Друг обвиняем към случилото се е туроператорската фирма "Солак", направила "евтината" екскурзия за българските пенсионери почти нелегално. Наказани за трагедията - няма. Трябва да благодарим единствено на Господ и на притеклите се моментално на помощ македонски летовници, които успяха да спасят с лодки всички оцелели, и да предотвратят още по-голямо наказание за страната ни.

Това не е първата българска трагедия, която се случва преди или по време на празник. Черните курбани се редят година след година...

- 28 май 2009 г. – в памет на загиналите 18 души, пометени от стар автобус „Чавдар” в местността Бакаджика, край Ямбол, навръх Спасовден. Загиват 16 души, по-късно в болницата умират още двама.

- 5 март 2008 г. - в памет на 9 загинали в изгорелите кушет и спален вагон във влака София - Кардам на 28 февруари 2008 г. малко преди полунощ. Община Шумен обяви траур на 4 март, а община Добрич също на 5 март.

- 10 декември 2006 г. - в памет на 18 загинали в катастрофа между градски автобус и камион край град Бяла на 7 декември. На 9 декември община Бяла обяви 5-дневен траур в памет на жертвите - всички от града.

- 8 април 2004 г. - в памет на 12 загинали деца от Свищов при падане на автобус в река Лим (Черна гора) на 4 април с.г. Траур в памет на българските жертви обявяват българските градове Свищов и Смолян (откъдето са шофьорът и фирмата собственик на автобуса), и съседните на мястото на катастрофата градове - Биело поле (Черна гора) и Приеполе (Сърбия).

- 30 декември 2003 г. - в памет на 5 загинали в Кербала (Ирак) военни от българския омиротворителен контингент при нападението на лагера с кола-бомба на 27 декември с.г.

- 23 декември 2001 г. - в памет на загиналите на 21 декември с.г. 7 деца вследствие от смачкване и задушаване от тълпата в дискотека „Индиго“ (София).

- 13 септември 2001 г. - в памет на жертвите от терористичните атентати на 11 септември с.г. в САЩ. Траурен ден по същия повод е обявен в повечето страни на света.

- 2 септември 1997 г. - в памет на загиналите 11 миньори вследствие от експолозията на 1 септември с.г. в мини Бобов дол.

- 15 август 1995 г. - в памет на 14 загинали войници от Транспортните войски при катастрофа на околовръстното шосе на София на 11 август с.г. между камиона, в който пътуват, и трактор.

- 25 декември 1990 г. - в памет на удавените 10 военнослужащи в река Върбица (край Момчилград) по време на учение.

Някои от близките на Ванга твърдят, че още преди години пророчицата е предрекла много неща, които ще се случат на България и нейното население.

"Да знаете, че в България без война война ще има!. Парцали ще носим, боси ще ходим, гладни ще бъдем, баща и син ще се трепят... Ей такава война ще бъде. През 1996 и 1997 голям глад ще настане."
"През зимата в България няма да има хляб и хората ще излязат на улицата."
Всички помним бунта пред сградата на Народното събрание, както и глада и мизерията през 1996-1997 г...

"Всичкото скрито злато ще излезе на повърхността на Земята, но ще се скрие водата. Така е определено!"

"Водата ще стане по-скъпа от черното злато (петролът), а един ден тя напълно ще изчезне."

"Ке дойде ден - в златни паници ке ядете и в медни чаши ке пиете, но вода нема да имате."

"Пчелите ще измрат. Млякото ще стане отровно. Ще затваряте вода в буркани."
„Много сълзи ще се пролеят заради сторени преди лошотии. Няма да имат мира ни живите, ни умрелите. Да се покаете...”

По повод природните бедствия и зачестилите катастрофи в последно време плевенската пророчица Вера Кочовска заяви, че българите плащат стари грехове, за които Господ ни наказва с природни бедствия и катастрофи. Според нея политиците ни също имат заслуга за това, защото са изоставили своя народ, служат на лични и партийни интереси. „Когато имаше бедствия в Чехия, Германия, Гърция – ние не помагахме, не съчувствахме. Сега самите ние горим в този огън”, твърди Кочовска.

Мрачната серия

28 май 2009 г. (дни след 24 май и малко преди 1 юни, Ден на детето) стар автобус „Чавдар” катастрофира в местността Бакаджика, край Ямбол. Загиват 16 души, по-късно в болницата умират още двама. Смъртта на 16 души помрачи най-големия събор на тракийските дружества в местността Бакаджик по случай Спасовден.

10 декември 2006 г. - в памет на 18 загинали в катастрофа между градски автобус и камион край град Бяла на 7 декември. На 9 декември община Бяла обяви 5-дневен траур в памет на жертвите - всички от града. България в черно От началото на прехода това е осмият път, в който се обявява национален траур. На 7 декември при тежката катастрофа на моста в Бяла между автобус и камион загинаха 18 души и бяха ранени 11.

8 април 2004 година е обявен за ден на национален траур в памет на 12-те загинали деца от Свищов при катастрофата в река Лим.

На 6 април 2004 г. в Свищов и в Смолян, а също в Приеполе и Биело поле в Сърбия и Черна гора е обявен траур в памет на загиналите деца в река Лим. Първоначално правителството не обявява национален траур, като обяснява, че такъв се обявява, ако става въпрос за военни, държавни служители, хора, натоварени с мисия от държавата, или когато става въпрос за природно бедствие.

30 декември 2003 година е обявен за ден за национален траур заради загиналите в Кербала български войници.
В деня на национален траур всички национални знамена бяха спуснати наполовина. Отменени и ограничени бяха масовите и развлекателни прояви. Ако тържеството, юбилеят или церемонията не могат да се прехвърлят за друга дата, трагичният повод се отбелязва в рамките на проявата с едноминутно мълчание или слово в памет на загиналите.

На 27 декември 2003 г. първи базов лагер "Индия" в Кербала е атакуван и кола-бомба пробива загражденията и се взривява. При експлозията загиват петима български военнослужещи - командир на рота сержант Георги Качорин, младши сержант Антон Петров, командир на отделение, старши сержант Иван Инджов, редник Свилен Киров - мерач, старши-лейтенант Николай Саръев. Други 27 души от нашия контингент са ранени и са настанени в болница.

23 декември 2001 година е обявен за ден на национален траур. Два дни по-рано, на 21 декември 2001 г. при нещастен случай в столичната дискотека "Индиго" загиват 7 деца между 10 и 15 години, смачкани от тълпата. В 18.30 ч. около 600 деца напират да влязат в дискотеката. След минути вратите внезапно се отварят, под напора на тълпата 24 деца са смачкани, 7 от тях умират. Причината за смъртта е задушаване. Едно от децата умира на място, четири – по-късно в “Пирогов”, и две – в Първа градска болница.

2 септември 1997 година е обявен национален траур в памет на загиналите 11 миньора при експлозия в Бобов дол.
Рудник “Иван Русев”на мини “Бобов дол” се свързва с една от най-големите трагедии в България през 1997 година. На 1 септември 1997 г. в рудника избухва газ гризу, които убива единадесет миньори и ранява тежко още 18 техни колеги.

15 август 1995 година е вторият ден на национален траур за 14-те войника от транспортни войски в София.

На 11 август 1995 година при неизяснени и до днес обстоятелства късно вечерта на Околовръстното шосе в София катастрофира камион, в който изгарят 14 войници от трудови войски. Впоследствие се установява, че по камиона е стреляно, но така и не се открива от кого и защо.
Войниците са от поделение 58410 на Транспортни войски. Смъртта ги застига на връщане от строителен обект "Манастирски ливади" към базата им в Обеля. Товарният камион ГАЗ 53А, с който се движели, се удари в трактор Т-150, собственост на "Агромеханизация" ЕООД, село Белчин, Софийско, и се запалва.
Впоследствие експертите установяват, че газката с войниците се е движела с около 60 км/ч, а тракторът с около 30 км/ч, като относителната скорост при удара между двете машини е била в границите на 80–90 км/ч. След удара избухва пожар, който овъглява почти на място войничетата, като единствен оцелява изхвърчалият от каросерията редник Кръстьо Дунчев, намерен впоследствие в канавката от пристигналите пожарникари.

25 декември 1990 година е траурен ден за загиналите 10 военнослужещи в река Върбица. Край Момчилград талазите на придошлата река Върбица поглъщат екипажите на два танка и няколко бойно-транспортни машини. 10 души са удавени и седем полуживи, са настанени в момчилградската болница.