39|
36692
|16.02.2015
ЪNDERGROUND
Как личният „котарак“ на Б.Борисов направи първите си 40 млн
Тъмната сделка за завода „Рубин“, която извъртя премиерският приятел Сашо Сталисйки, показа модела, по който върхушката на ГЕРБ си представя реиндустриализацията на България
Есента на 2009 г. Преди броени седмици ГЕРБ е спечелил убедително парламентарните избори. Бойко Борисов заема премиерския пост след поредица люти закани към ДПС по време на изборната кампания. В ефира се появява една нова телевизия – ТВ7, а един настоящ евродепутат и, както сам се нарича „бивш журналист“, слиза от екрана на Би Ти Ви и започва "свой бизнес".
Поредица от събития, които сами по себе си не значат нищо. В крайна сметка обаче довеждат до това, че пет години по-късно един човек, който не присъства формално никъде в тази поредица, става най-големият депозант в една банка и се превръща в индустриалец.
Как председателят на федерацията по културизъм и близък приятел на премиера Александър (Сашо) Сталийски извървя този стремглав възход е въпрос за около 40 млн. лв.
Такава поне е сумата, която изтекли в интеренет документи сочат, че дуетът Сталийски и Сечкова са държали в КТБ. Близо 30 млн. лв. те сацедирали към специално създадената за операцията компания „Кепитъл Инвест“. Други 10 млн. лв. двамата успешно са прехвърлили към друга банка в дните, преди КТБ да падне. Банка, която в онези дни прекредитира експозицията на контролираното (по думите на изп.директори на КТБ) от Делян Пеевски „Булгартабак холдинг“. Но това е друга тема.
С цедираните от Сечкова и Сталийски пари „Кепитъл Инвест“ преди броени дни успя да превземе плевенския завод за стъкло „Рубин“ вскандална сделка, минала без одобрението на досегашния собственик на завода. Сделката беше представена в контролираните от ДПС депутата Делян Пеевски медии като продажба от мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев „под носа“ на квестори и държава. Така с посредничеството на фирма-пощенска кутия, каквато безспорно е „Кепитъл Инвест“, Сталийски се превърна в индустриалец.
Но наистина ли е Сталийски, или КОЙ държи ключа към растежа No frame media
Отговорът на въпроса ни отвежда отново към 2009 г. През октомври лиценз за ефир получава нова телевизия – ТВ7. Председател на съвета на директорите става домуващият в Монако австриец Александър Франц Пайр. Запомнете това име, ще ви потрябва. Пайр е предтсатвител на кипърската офшорка CHIQUITENA HOLDINGS LIMITED. Тя пък от своя страна се притежава от регистрираната във Виена MediaBulgaria Holdings GmbH. Така е изпълнена познатата и от други сделки система с навързана във вертикал собственост, целяща да скрие истинските държатели на правата зад една компания.
Почти по същото време Николай Бареков слиза от екрана на Би Ти Ви. В интервю за „24 часа“ през ноември 2009 г. Бареков обяснява, че на 37 години не му отива обикновен трудов договор. В интервюто си Бареков разяснява и за отношенията си с Иван Терзийски – бивш охранител в Би Ти Ви. Запомнете и това име. Терзийски се появява сред „основателите“ на сайта bnews.bg, за който и до днес се говори като за медия на Бареков.
„Да се свържат с Иван и да го питат (дали е подставено лице на Бареков – бел. ред.). Той ми е приятел от много отдавна, приятел е и на други хора, има федерация по карате, ако не се лъжа“, обяснява Бареков. И е много прав, че Терзийски се познава с много хора. Справка в Търговския регистър например показва, че Иван Терзийски например много добре се познава с Александър Франц Пайр и Виолета Сечкова. Защото тримата присъстват в поредица от джиросвания на акции от „Ноу Фрейм Медия“ със сегашно име „Прайм тайм медия“.
В периода октомври 2009 – април 2014 г. компанията е почти монополист в продуцирането на външна продукция в ТВ7. Това е и периодът, в който главно действащо лице в дружеството е Виолета Сечкова. В първия състав на Съвета на директорите на дружеството присъстват Виолета Сечкова, Иван Терзийски и Теодора Танева – сегашен основен свидетел на прокуратурата в производството срещу Цветан Василев. През ноември 2009 г. обаче Танева е сменена в борда от Емил Кошлуков.
Приеманият за еднакво близък до Ахмед Доган и Бойко Борисов бивш „дисидент“, а впоследствие преквалифицирал се на журналист Емил Кошлуков очевидно е имал мисията да изпълни политическата спойка между „Ноу Фрейм Медия“, ДПС, ГЕРБ и ТВ7.
Следвайки промените в политическия спектър, през годините в „Ноу Фрейм Медия“ съставът на съвета на директорите се мени често. И така до май 2014 г., когато в него присъстват Виолета Сечкова, Стефан Сечков (очевидно нейн близък роднина) и Емил Кошлуков. По това време конфликтът Пеевски Цветан Василев е приел застрашителни размери и медиите на ДПС депутата са открили широка атака по КТБ и ТВ7. Тогава целият борд на „Ноу Фрейм Медия“ е сменен, а собствеността от Виолета Сечкова, кипърската офшорка, Емил Кошлуков и Иван Терзийски преминава в „Прайм Тайм Инвест“, което е контролирано от три близки на Цветан Василев фирми.
Сталийски – Сечкова – Бареков в полза на Борисов
Защо е толкова важна цялата тази история? Защото „Ноу Фрейм Медия“ очевидно е източникът на средствата на Сталийски и Сечкова в КТБ. И защото нереално скъпите продукции, за които компанията е получавала средства от ТВ7 явно говорят, че тук смисълът е бил друг.
Според запознати още при създаването на телевизията сделката е била договорена за 50 на 50 по системата Василев финансира цялата схема, Пеевски връща половината разход, а телевизията слави Бойко Борсисов и кабинета му. Тя обаче има и по-важна функция – отчитане към върхушката на ГЕРБ. Срещу това Василев получава шанса да бъде оставен да работи на мира, а Пеевски и ДПС - да получат спокойствие и да запазят позиции в отделни сектори на държавната администрация.
Но как може да се генерира такъв паричен поток, че това „отчитане“ да не прави явно впечатление? Чрез мега, гига, турбо продукции, които естествено са външни за ТВ7 и по този начин парите директно изтичат към продуцентските компании.
И ето тук идва ролята на „Ноу Фрейм Медия“ и Сталийки. Като доверен човек на Борисов на него е възложено да изиграе ролята на „събирач“. А че Сталийски е доверен човек на Борисов, е безспорно. Спомнете си „оня запис“, в който Мирослав Найденов обяснява как във фонд Земеделие разпределят рекламата за медии. В него Найденов в прав текст казва, че са отделени пари за в.“Стандарт“, след като Сашо Сталийски е завел при него тогавашния оперативен директор Боян Томов и се „разбрали“.
Освен производител на тв програма, „Ноу Фрейм Медия“ е и собственик на комплекса от студия, от които ТВ7 излъчва. За това удоволствие, според източници от телевизията, ТВ7 се е съгласила да плаща по над 10 млн. лв. годишно. Само за наема. Сделката е договорена не без участието на тогавашния силен човек в телевизията, но превърнал се вече в политик Николай Бареков. Всъщност Бареков забърква още повече кашата, след като през ноември 2013 г. създава компания с името „Ноу Фрейм Медия България“. Чрез нея през юли 2014 г., когато КТБ вече е под специален надзор и сметките на всички дружества около Цветан Василев са блокирани, Бареков поиска поставянето на ТВ 7 и Нюз 7 в процедура по несъстоятелност.
Процедура, избегната по-рано през годината именно със сделката между фирмата на Сечкова „Ноу Фрейм Медия“ и откупуващият се Василев чрез „Прайм Тайм Инвест“.
Неочакваната сила на удара
Ударът, който Пеевски и контролираните от ДПС структури – Прокуратура, ДАНС и МВР организират към КТБ обаче, е хванал Сталийски по бели гащи и той не е успял да изтегли всичките си средства от банката. Така за Сталийски (Борисов) е останала единствената опция да осребрят парите чрез превземане на действащо предприятие. Уговорката това да се случи е сред причините Борисов да предпочете да се отрече от плановете за спасяване на КТБ, за които говореше през цялата предизборна кампания през 2014 г.
Първите опити за „обезщетяване“ са насочени към русенския военен завод „Дунарит“. Това не е първият опит, в който Борисов и компания си харесват „Дунарит“, но за това четете скоро в друг текст. За реализацията на превземането в „Дунарит“ е привлечен и основният свидетел на прокуратурата по делото КТБ Бисер Лазов. Пеевските медии пък откриват артилерийска атака как Василев краде военния завод. Според запознати с движението на „сделката“, към момента групата не е успяла да вземе контрола в оперативната част на предприятието и затова се е насочила към завода за стъкло в Плевен „Рубин“. С подкрепата на изп. директор там Валери Филипов, новосъздадено специално за целта дружество, което е фасада за интересите на Сталийски, Бойкоборисовият партньор успява да превземе собствеността.
И така слага началото на реиндустриализацията на България по модела ГЕРБ.
Мирослав Иванов
miroivanov.com
Поредица от събития, които сами по себе си не значат нищо. В крайна сметка обаче довеждат до това, че пет години по-късно един човек, който не присъства формално никъде в тази поредица, става най-големият депозант в една банка и се превръща в индустриалец.
Как председателят на федерацията по културизъм и близък приятел на премиера Александър (Сашо) Сталийски извървя този стремглав възход е въпрос за около 40 млн. лв.
Такава поне е сумата, която изтекли в интеренет документи сочат, че дуетът Сталийски и Сечкова са държали в КТБ. Близо 30 млн. лв. те сацедирали към специално създадената за операцията компания „Кепитъл Инвест“. Други 10 млн. лв. двамата успешно са прехвърлили към друга банка в дните, преди КТБ да падне. Банка, която в онези дни прекредитира експозицията на контролираното (по думите на изп.директори на КТБ) от Делян Пеевски „Булгартабак холдинг“. Но това е друга тема.
С цедираните от Сечкова и Сталийски пари „Кепитъл Инвест“ преди броени дни успя да превземе плевенския завод за стъкло „Рубин“ вскандална сделка, минала без одобрението на досегашния собственик на завода. Сделката беше представена в контролираните от ДПС депутата Делян Пеевски медии като продажба от мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев „под носа“ на квестори и държава. Така с посредничеството на фирма-пощенска кутия, каквато безспорно е „Кепитъл Инвест“, Сталийски се превърна в индустриалец.
Но наистина ли е Сталийски, или КОЙ държи ключа към растежа No frame media
Отговорът на въпроса ни отвежда отново към 2009 г. През октомври лиценз за ефир получава нова телевизия – ТВ7. Председател на съвета на директорите става домуващият в Монако австриец Александър Франц Пайр. Запомнете това име, ще ви потрябва. Пайр е предтсатвител на кипърската офшорка CHIQUITENA HOLDINGS LIMITED. Тя пък от своя страна се притежава от регистрираната във Виена MediaBulgaria Holdings GmbH. Така е изпълнена познатата и от други сделки система с навързана във вертикал собственост, целяща да скрие истинските държатели на правата зад една компания.
Почти по същото време Николай Бареков слиза от екрана на Би Ти Ви. В интервю за „24 часа“ през ноември 2009 г. Бареков обяснява, че на 37 години не му отива обикновен трудов договор. В интервюто си Бареков разяснява и за отношенията си с Иван Терзийски – бивш охранител в Би Ти Ви. Запомнете и това име. Терзийски се появява сред „основателите“ на сайта bnews.bg, за който и до днес се говори като за медия на Бареков.
„Да се свържат с Иван и да го питат (дали е подставено лице на Бареков – бел. ред.). Той ми е приятел от много отдавна, приятел е и на други хора, има федерация по карате, ако не се лъжа“, обяснява Бареков. И е много прав, че Терзийски се познава с много хора. Справка в Търговския регистър например показва, че Иван Терзийски например много добре се познава с Александър Франц Пайр и Виолета Сечкова. Защото тримата присъстват в поредица от джиросвания на акции от „Ноу Фрейм Медия“ със сегашно име „Прайм тайм медия“.
В периода октомври 2009 – април 2014 г. компанията е почти монополист в продуцирането на външна продукция в ТВ7. Това е и периодът, в който главно действащо лице в дружеството е Виолета Сечкова. В първия състав на Съвета на директорите на дружеството присъстват Виолета Сечкова, Иван Терзийски и Теодора Танева – сегашен основен свидетел на прокуратурата в производството срещу Цветан Василев. През ноември 2009 г. обаче Танева е сменена в борда от Емил Кошлуков.
Приеманият за еднакво близък до Ахмед Доган и Бойко Борисов бивш „дисидент“, а впоследствие преквалифицирал се на журналист Емил Кошлуков очевидно е имал мисията да изпълни политическата спойка между „Ноу Фрейм Медия“, ДПС, ГЕРБ и ТВ7.
Следвайки промените в политическия спектър, през годините в „Ноу Фрейм Медия“ съставът на съвета на директорите се мени често. И така до май 2014 г., когато в него присъстват Виолета Сечкова, Стефан Сечков (очевидно нейн близък роднина) и Емил Кошлуков. По това време конфликтът Пеевски Цветан Василев е приел застрашителни размери и медиите на ДПС депутата са открили широка атака по КТБ и ТВ7. Тогава целият борд на „Ноу Фрейм Медия“ е сменен, а собствеността от Виолета Сечкова, кипърската офшорка, Емил Кошлуков и Иван Терзийски преминава в „Прайм Тайм Инвест“, което е контролирано от три близки на Цветан Василев фирми.
Сталийски – Сечкова – Бареков в полза на Борисов
Защо е толкова важна цялата тази история? Защото „Ноу Фрейм Медия“ очевидно е източникът на средствата на Сталийски и Сечкова в КТБ. И защото нереално скъпите продукции, за които компанията е получавала средства от ТВ7 явно говорят, че тук смисълът е бил друг.
Според запознати още при създаването на телевизията сделката е била договорена за 50 на 50 по системата Василев финансира цялата схема, Пеевски връща половината разход, а телевизията слави Бойко Борсисов и кабинета му. Тя обаче има и по-важна функция – отчитане към върхушката на ГЕРБ. Срещу това Василев получава шанса да бъде оставен да работи на мира, а Пеевски и ДПС - да получат спокойствие и да запазят позиции в отделни сектори на държавната администрация.
Но как може да се генерира такъв паричен поток, че това „отчитане“ да не прави явно впечатление? Чрез мега, гига, турбо продукции, които естествено са външни за ТВ7 и по този начин парите директно изтичат към продуцентските компании.
И ето тук идва ролята на „Ноу Фрейм Медия“ и Сталийки. Като доверен човек на Борисов на него е възложено да изиграе ролята на „събирач“. А че Сталийски е доверен човек на Борисов, е безспорно. Спомнете си „оня запис“, в който Мирослав Найденов обяснява как във фонд Земеделие разпределят рекламата за медии. В него Найденов в прав текст казва, че са отделени пари за в.“Стандарт“, след като Сашо Сталийски е завел при него тогавашния оперативен директор Боян Томов и се „разбрали“.
Освен производител на тв програма, „Ноу Фрейм Медия“ е и собственик на комплекса от студия, от които ТВ7 излъчва. За това удоволствие, според източници от телевизията, ТВ7 се е съгласила да плаща по над 10 млн. лв. годишно. Само за наема. Сделката е договорена не без участието на тогавашния силен човек в телевизията, но превърнал се вече в политик Николай Бареков. Всъщност Бареков забърква още повече кашата, след като през ноември 2013 г. създава компания с името „Ноу Фрейм Медия България“. Чрез нея през юли 2014 г., когато КТБ вече е под специален надзор и сметките на всички дружества около Цветан Василев са блокирани, Бареков поиска поставянето на ТВ 7 и Нюз 7 в процедура по несъстоятелност.
Процедура, избегната по-рано през годината именно със сделката между фирмата на Сечкова „Ноу Фрейм Медия“ и откупуващият се Василев чрез „Прайм Тайм Инвест“.
Неочакваната сила на удара
Ударът, който Пеевски и контролираните от ДПС структури – Прокуратура, ДАНС и МВР организират към КТБ обаче, е хванал Сталийски по бели гащи и той не е успял да изтегли всичките си средства от банката. Така за Сталийски (Борисов) е останала единствената опция да осребрят парите чрез превземане на действащо предприятие. Уговорката това да се случи е сред причините Борисов да предпочете да се отрече от плановете за спасяване на КТБ, за които говореше през цялата предизборна кампания през 2014 г.
Първите опити за „обезщетяване“ са насочени към русенския военен завод „Дунарит“. Това не е първият опит, в който Борисов и компания си харесват „Дунарит“, но за това четете скоро в друг текст. За реализацията на превземането в „Дунарит“ е привлечен и основният свидетел на прокуратурата по делото КТБ Бисер Лазов. Пеевските медии пък откриват артилерийска атака как Василев краде военния завод. Според запознати с движението на „сделката“, към момента групата не е успяла да вземе контрола в оперативната част на предприятието и затова се е насочила към завода за стъкло в Плевен „Рубин“. С подкрепата на изп. директор там Валери Филипов, новосъздадено специално за целта дружество, което е фасада за интересите на Сталийски, Бойкоборисовият партньор успява да превземе собствеността.
И така слага началото на реиндустриализацията на България по модела ГЕРБ.
Мирослав Иванов
miroivanov.com
Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads
КОМЕНТАРИ
Реклама / Ads
