И КОНПИ като комисията „Кушлев” - зависима и харчи грешни пари

Комисията е по известна в обществото като „Комисията Кушлев” на името на първия й шеф Стоян Кушлев. Създадена през 2005 г като „панацея” за борба с корупцията и организираната престъпност Комисията „Кушлев” се превърна в поредната сладка държавна хранилка, харчеща щедро държавни пари с резултати клонящи към нула. Бе използван ирландският опит и министрите в кабинета на НДСВ Антон Станков, на правосъдието, и Георги Петканов на вътрешните работи обещаха, че само така ще бъде смазана организираната престъпност и към държавния бюджет ще потекат милионите на мафията. Нещо като в Италия и борбата на държавата с Коза Ностра, Камората и т.н.

Това разбира се се оказа силно пресилено. През 2008 г. гръмна страховит скандал с доклада на въпросната комисия в парламента. Стана ясно, че председателят Стоян Кушлев, бивш „царски” депутат, си е гласувал заплата от 7000 лв, за да бъде „неподвластен на корупция”, а техническите му сътрудници се разписвали срещу 3000 лв месечно. Причината е, че депутатите гласували Закона за създаването на комисията,  но забравили да посочат лимит на заплатите в нея. Законът бе прекроен и се написа, че шефът на комисията трябва да получава заплата не по-голяма от 80% от възнаграждението на шефа на парламента. През 2011 г. антикорупционната комисия в Народното събрание установи, че за цялото си съществуане Комисията „Кушлев” е поискала запориране на имоти за половин млрд. лв, но от спечелените в съда 16 дела държавата реално е прибрала по малко от заплатата на председателя Кушлев за шесте му години управление.

За този период шефът бе успял да прибере над половин милион лева възнаграждения, а в държавния бюджет от отнемане на имущество на мафиоти са влезли жалките 230 000 лв. Издръжката на цялата комисия е струвала на родните данъкоплатци над 32 млн. лв за шест години. Новият шеф Пламен Георгиев обеща да почне на чисто и да громи организираната престъпност. Какви са резултатите на въпросната комисия през последните години? И каква е разликата с тази на администрацията на Кушлев? По данни на самата комисия и нейните отчети, публикувани на интернет страницата й, резултатите са същите.

През 2012 г. бюджетът на комисията, с щат от 310 служители, е 6 млн. 142 760 лв. От тях за заплати отиват 80 % или към 4 млн. лв, а отнето имущество е за 12 млн. лв, според съдебните актове. Следващата година бюджетът е намален на 6 млн. и 104 000 лв, а отнетото имущество за над 13 млн. лв, поне на книга. През 2014 г хазната отпуска на комисията бюджет от 5 млн. и 444 000 лв., а конфискуваното имущество е за над 13 млн. лв. Миналата година бюджетът й е 5 млн. 132 000 лв., от които за заплати са изразходвани 3 млн. 773 хиляди лева. И отнетото имущество от мафията е за 6 млн. 266 млн. лв. А е искана конфискация на имоти на стойност над 57 млн. лв. Всичко това става по стария закон, отменен вече от парламента. По новия закон за отнемане на имущество е спечелено едно единствено дело от 36, за имущество на стойност малко над 186 000 лв. Де е Киро на кирия, биха казали по-възрастните хора.

Реално комисията харчи грешни държавни пари, за нищо, без особена ефиктивност. Нищо, че за първи път от четири години бюджетът за 2016 г.  е увеличен с половин милион лева. Иначе исковете за отнемане имущество, придобито от престъпна дейност, са бомбастични, като този срещу банкера Цветан Василев за 1 млрд. лв. Но парите които реално влизат в хазната са направо смешни. Дали поради некадърност или защото се идпълняват поръчки - всеки може сам да прецени.

След като искаш над 57 млн. лв. годишно, прибираш едва 6 млн. лв, колкото да си изработиш заплатите. Емблематичен за работата на комисията „Кушлев” е примерът с т.нар „Братя Галеви”. След влизане в сила на четиригодишната им присъда двамата изчезнаха през 2012 г. и оттогава са в неизвестност. Комисията поиска да им отнеме имоти на стойност 4 млн. 250 189 хиляди лева. Делото за конфискацията тръгна през 2013 г. в Кюстендилския окръжен съд, но до момента не е мръднало оттам. И краят не му се вижда. Последното заседание на съда бе на 18 април и делото бе отложено за 8 юни, заради процесуални хватки. И то на първа инстанция. Политици от управлаващата партия признават, че за шефа на Комисията Пламен Георгиев, се гласи главоломна кариера, защото бил близък със силните на деня и най-вече с Цветан Цветанов. Докато шефовете на КОНПИ са зависими от политици и партии, няма как да се очаква ефективност. Данъкоплатецът ще плаща милиони за заплати, а в отговор ще чува бомбастични обещания и интервюта, а дейност само ще се симулира.

Тодор Александров