Краят на Чаушеску-начало на демокрацията в Румъния

В историята на румънците има две важни събития, които ще се помнят вечно - спечелването от футболния клуб Стяуа на Купата на европейските шампиони през 1986 година, както и революцията три години по-късно, при която страната даде хиляди жертви, но прокара пътя си към демокрацията.

И до ден днешен има противоречиви данни как се е развило всичко и кой е организатор на революцията, но ето най-общата хронология на събитията.

Демонстрацията, която започва в средата на декември е мултинационална – в нея участие взимат румънци, унгарци и роми. Някой твърдят, че в основата на всичко е Ласло Тьокеш, който е от унгарски произход и идва да работи в Румъния като пастор. Той започва с призиви за освобождаване на северната ни съседка месеци преди революцията. За първи път младежът се чува в предаване на радио „Будапеща”, месеци преди безредиците, като тогава той отправя критики към управляващите в Румъния. По-късно Тьокеш идва като пастор в Букурещ, но страната прави опит да го изгони. Все пак неговите приближени успяват да запазят Тьокеш при опита на румънската милиция да го изсели.

Именно този спор се превръща и в претекст за сериозен протест от приятели на младежа. В Румъния за първи път се чуват песни и викове против управляващите. Постепенно хората, които се присъединяват към каузата стават все повече. На 16 декември в ранните часове се прави опит да се запали сградата на Румънската комунистическа партия. Милицията обаче отблъсква нападателите със сълзотворен газ. Хората на Ласло Тьокеш обаче бързо се организират наново и започват протестен митинг, който на следващия ден се разраства още повече.

На 17 декември бунтът е толкова мащабен, че Николае Чаушеску се принуждава да извика армията. Това дава възможност на протестиращите да използват случая, да настроят допълнително народа срещу управляващите. В този ден настъпва истински хаос, а армията е безсилна. Тогава Румъния дава и първите жертви, като демонстрантите запалват коли, чупят витрини и разграбват всичко по пътя си. Виковете срещу Чаушеску стават все по-силни.

На 18 декември протестиращите обявяват официално война, като режат герба от знамето на Румъния и излизат на улицата със знамена с дупки. „Събудете се, румънци” пеят бунтовниците.




Ден по-късно работниците от цяла Румъния спират работа и се отправят към Тимишоара. Чаушеску през това време е на посещение в Иран, а управляващите освобождават голяма част от задържаните протестиращи, но и това не променя ситуацията – бунтовете продължават.

На 20 декември Чаушеску се завръща и се пробва да държи реч, нещата стават по-зле, той е освиркван, а тълпата едва е удържана, да не го линчува.

Ден по-късно лидерът на комунистическа Румъния се опитва да направи антипротестен митинг в столицата, но и там пред около 110 000 души нещата се обръщат срещу него. Тогава се чуват гърмежи от фойерверки, а инициатори прокарват твърдението, че по тълпата се е стреляло. Става истински хаос, а Николае Чаушеску се укрива във вътрешността на сградата.

Разбрал, че положението става все по-тежко, диктаторът се качва на вертолет, като по този начин се измъква от столицата. След това той ще се качи на автостоп на случайна Дачия..

На 22 декември министърът на отбраната на комунистическата партия Василе Милеа умира при странни обстоятелства, като се твърди, че той се е самоубил, защото разбрал, че е предател. Така той е заменен с Виктор Станчулеску, който обаче настройва армията срещу ръководителя на държавата.

Именно новият министър на отбраната играе изключителна роля в свалянето на Чаушеску.

Диктаторът е заловен, като впоследствие му се провежда кратък разпит, който е наречен процес, а на него Николае Чаушеку и съпругата му отказват да говорят по съюество, като диктатора успокоява жена си Елена, която е видимо по-емоционална от него.

Семейството е разстреляно на Коледа, като по-късно тръгва слух, че убитите са двойници на Николае и Елена. „Стреляйте, те са направили милиарди сметки в чужди банки”, изкрещял към войниците си ръководителят на разстрела.

Виж края на Чаушеску: (видеото не се препоръчва за лица под 16 години, както и за хора със слаби нерви)

Статистика:

Общо 1104 жертви отчита статистиката за революцията в Румъния, като 162 от тях са загинали в началото на протестите (преди 22 декември). 3352 души са ранени по време на преврата

След освобождаването от комунизма, постепенно Румъния заживява демократично, като в страната навлизат куп инвестиции. Голяма помощ оказва Франция. Диктаторът остава страната си без външен дълг и с много добре развито селско стопанство и вътрешно производство, което позволява на румънците бързо да стъпят на краката си. Изненадващо за всички обаче, се наблюдава и скръб по Николае Чаушеску. Дори 20 години след разстрела на диктатора и съпругата му Елена, на гроба на семейството непрекъснато има цветя. В момента пък пасторът, който организира революцията Ласло Тьокеш е евро депутат.

.

Кой беше Николае Чаушеску?




Чаушеску е роден на 26 януари 1918 г. в село Скорничещ. Той е израснал в селско семейство. На 11-годишна възраст, след завършването на начално училище, Чаушеску заминава за Букурещ, където започва да чиракува при обущар.

През 1932 г. става член на Румънската комунистическа партия (РКП) политическа формация, която по това време е в нелегалност. През 1933 г. е арестуван за първи път за комунистическа агитация по време на стачка. През 1934 г. следват нови 3 ареста — за събиране на подписи в подкрепа на освобождаването на железопътни работници, обвинени в комунистическа дейност и др. Заради тези арести е обявен от властите за „опасен комунистически агитатор“, както и за „активен разпространител на комунистически и антифашистки материали“. След освобождаването си от ареста Чаушеску минава за известно време в нелегалност, но през 1936 г. е арестуван отново и този път е осъден на две години затвор.

През 1939 г. среща Елена Петреску, за която се жени през 1946 година.
През март 1965 г. Чаушеску поема поста генерален секретар на Румънската работническа партия (това е името на Румънската комунистическа партия по това време, след насилственото обединяване с крило на Социалдемократическата партия през 1948 г.)

През 1974 г. Чаушеску приема титлата Президент на Румъния. На този пост той се задържа до 25 декември 1989 година, когато е разстрелян.