За кризата, МВР и икономиката на бандите

Д-р Николай Радулов, бивш секретар на МВР, експерт по национална сигурност

Министерството на вътрешните работи през последната година се раздира от дълбоки вътрешни противоречия, които в условията на икономическа криза стават все по-видими за обществото и довеждат до критично ниски резултати в противодействието на престъпността. Ще посоча само две мнения:

Според френски бивш съдия-следовател: Българската престъпност пълзи към Европа. В София всеки ден можеш да станеш жертва, ако се опълчиш на мафията. Новата книга на Ева Жоли, известна с безкомпромисното водене на корупционни дела, излезе на френския книжен пазар в два тома. Главата за България е посветена на българските журналисти, жертви на натиск и репресии от страна на сенчести структури, свързани с властта и е написана на базата на факти от последните 5-6 години.

Според прокуратурата: От общо над 30 хиляди престъпления в София през 2008 г., са разкрити под 12 хиляди. Прокурорите са изчислили, че така общата разкриваемост пада под 39 %. Едва 897 (около 9 %) от регистрираните в столицата 9062 взломни кражби са разкрити. При кражбите на коли разкриваемостта е 3.26 %. Латентната (скритата, нерегистрираната) престъпност надхвърля 50%.

Управленската криза в министерството е налице. Тя е резултат от ниската управленска квалификация на управляващите. Едновременно с това все повече нараства липсата на доверие между редовите полицаи и висшето ръководство. Полицейските протестни действия, започнали в началото на годината и продължаващи и до днес, са без резултат. Политическото ръководство на МВР провежда редица мероприятия за отклоняване на вниманието от поставените от протестиращите проблеми. Широко огласената нужда от преструктуриране и намаляване на състава е едно от тях, съдържащо в себе си едновременно симулиране на управленска активност и заплаха към протестиращите. Намерението за вдигане на таксите, които се плащат от гражданите за различни услуги, е опит за настройване на хората срещу протестиращите. Внушението е, че средствата от повишените такси ще отидат за увеличение на заплатите.

Криза на доверие: Почти пълна е липсата на доверие от страна на обикновените граждани към министерството.
Парадоксално, но това довежда до статистически по-ниски нива на престъпност. Голяма част от гражданите не заявяват, че са станали обект на престъпно посегателство, понеже не намират смисъл. Според тях полицията няма да им помогне. Дори съществуват опасения, че полицията участва в престъпните деяния или най-малкото ги прикрива.

Финансова криза: В края на миналия месец стана ясно, че в МВР вече са успели да изхарчат всички средства, необходими за годишната издръжка, още през март. Това става ясно от информацията на министър Михаил Миков пред вътрешната комисия в Народното събрание. Той е обяснил как до седмица всичките средства за бензин и консумативи на ведомството свършват. Разбира се това положение е резултат не само от финансовата криза, а и от пословично лошото планиране на средствата в министерството, въпреки че средставата за бензин и консумативи още при планирането теоретично не могат да покрият нуждите на поделенията.

През 2008 г. противодействието на тероризма бе обявено за приоритет на МВР. Планът, приет миналия ноември, предвиждаше да бъдат осигурени безпилотни летателни апарати, които да следят за опасност от терористични действия по магистралите, в зоните на ГКПП-тата, както и на обществени места в столицата и големите градове, където има масова посещаемост. Този план обаче според финансовия министър не е финансово обезпечен.
Влияе ли кризата на престъпността?
Свидетели сме на увеличаваща се престъпност, характеризираща се с масовост и безнаказаност. Най-пресен е случаят с отвличането на бизнесмена Киров, по който и до днес няма напредък. Възможностите на отделните групировки да реализират печалбите, на които са свикнали през последните десетина години от различни видове престъпна активност, рязко намаляха. Причината за това е, че икономическата криза засегна обектите на престъпни деяния. Много фирми и доскоро заможни лица са на границата на фалита и трудно може да се изстискат от тях някакви средства. Традиционните продажби на наркотици и проституцията, вследствие на рязко пониженото платежоспособно търсене, също не донасят привичните приходи. Рязко намаля количеството закупени нови луксозни автомобили, което ограничи обектите на кражба и изнудване. Едновременно с това участниците в криминалните организации, привикнали към относително охолство, отказват да свият бюджета и начина си на живот.
Като резултат на тези обстоятелства, в средите на организираната престъпност се забелязват няколко нови подхода:
Диверсификация . Обикновено при инвестиции в проблемни сделки, финансистите съставят така портфейла от начинания, че от една страна, вложенията да се движат от тези с по-малка към тези с по-голяма печалба, а от друга, стремежът е да се засегнат голям брой разнородни дейности, при което спадът в едната да довежда до възход в другата. Може да се каже, че диверсифицираният портфейл на престъпните групировки вече е реалност. Доскоро отделните престъпни формирования имаха приблизителна специализация. Едни се занимаваха с наркотици, други с проституция, трети с кражба на автомобили. Рязкото ограничаване на материални ценности в процеса на криза, в който е страната, доведе до насочване на групировките към всяко престъпно деяние, което може да донесе печалба. Едни и същи структури се ангажират в най-широк спектър на престъпна дейност. Очевидно е, че днес не само законния бизнес е притиснат, престъпните структури също се борят за оцеляване.
Интернационализация на престъпната дейност. Гражданите на страната все още не могат да ползват статута си на европейци. Затруднено е започването на работа в отделните страни на ЕС, а за пътуване мизерните лични средства не са достатъчни. Пред престъпните групировки такива проблеми не съществуват. За тях влизането на страната в европространството е още една екстра. Разширяват се възможностите за престъпна дейност. Независимо от това, че кризата е световна, едни страни са по-зле, други по-добре икономически. Престъпната дейност се движи по посока на по-доходоносен обект, така че, например, продажбата на наркотици и на женска плът, следва платежоспособното търсене.
Увеличение на количеството престъпления с ниска доходност, доколкото възможностите за големи и лесни печалби са намалели драстично (вече като че е трудно да се разчита на отделни големи удари), стремежът е да се увеличи престъпният оборот.

В заключение може да се каже, че финансовата криза оказва едновременно влияние както върху обекта, така и върху субекта на престъпна дейност. Едновременно с това субектът на противодействие на криминалната активност (МВР) е докаран до изключително негодно състояние, като резултат най-вече от лошо управление. Обединени в рамките на криминогенната обстановка, тези фактори постигат особен синергичен ефект, при който всяко зло самостоятелно е по-малко, отколкото в система с останалите. За съжаление този сумарен ефект се стоварва на гърба на българския данъкоплатец, който освен че е потърпевш от икономическата криза, практически е оставен беззащитен пред престъпните посегателста.

Какво може да се направи? Възможностите са ограничени. Все пак оптимално доброто начало е да се преструктурира управленската система на правозащитните органи. Да се привлекат експерти както по отделните оперативни дейности, така и по управление. Тези експерти, които под един или друг предлог системетично бяха отстранявани през последните години от работа, в момента представляват една от малкото практически възможности за подобряване на гражданската сигурност и гарантиране на спокойствие и обществен ред.