Преди 65 г. Народният съд разстреля 100

Така бе отворен пътят за съдебна разправа с българската интелигенция, която щеше да пречи на нахлуването на съветския болшевизъм в България и установяването на пълно господство на комунистите в родината ни. Това е тълкованието на опозицията.

Народният съд върна България в лагера на победителите от Втората световна война и даде път на Отечественофронтовското правителство. Виновните за третата национална катастрофа получиха заслуженото. Присъдите бяха подкрепени от милиони българи, усетили на гърба си теглото на фашисткия режим. Това са аргументите на зараждащия се комунистически режим.

Най-тежката мярка получават 67 депутати от ХХV народно събрание, 22-ма министри за периода от 1940 г. до 9 септември 1944 г. начело с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов, Иван Багрянов.

Оцелява само един премиер - Константин Муравиев, свален с деветосептемврийския преврат, който получава доживотна присъда и излиза от затвора през 1961 г. На смърт са осъдени тримата регенти - княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, девет секретари към двореца, издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и полковници. Останалите депутати и министри се отървават с различни срокове затвор.

Британският политически наблюдател в София по онова време Бозуел Хаузтаун посочва, че "присъдите са определено отмъстителни и изглежда са планирани не само на местна почва". Години по-късно историците публикуват телеграма на Георги Димитров от Москва от 21 декември 1944 г. с текст "Оправдать никого не следует". Докато Нюрнбергският трибунал постановява едва 14 смъртни присъди на висши нацистки функционери, българският "народен съд" убива общо 2730 българи. Екзекуцията на политиците е извършена същата нощ до запустяла яма близо до Централните софийски гробища. През 1995 г. на мястото е поставен каменен кръст. На 26 август 1996 г. Върховният съд отменя присъдите на първи състав и реабилитира регентите, народните представители, министрите, издателите и журналистите.
Последвалите процеси в цялата страна целяха узаконяването на хилядите убийства, извършени от комунистите непосредствено след 9 септември 1944 година, както и физическото и морално ликвидиране на цялата ни интелигенция - учители, лекари, духовници, общественици. Това даваше възможност за лична разправа по местата, където “народните” съдилища издаваха присъдите си, без да се съобразяват с доказателствата, оневиняващи подсъдимите, призовавайки за свидетели лица, които се стремяха към лично или класово отмъщение. Нарушавайки действащата в момента Търновска конституция, всички международни договори, по които България беше страна, и на общопризнатите норми на международното право, българските комунисти целяха установяването на жестока диктатура. Тази диктатура създаде лагерите, изхвърли от домовете им хиляди семейства, остави ги без подслон, постеля и храна в студената зима и настани в заграбените жилища комунистическите си храненици.

“Народният” съд първоначално си поставя задачата да унищожи министрите, регентите, народните представители, интелигенцията и офицерството, или с две думи - българската държавност. След кървавата разправа с тях на 1 февруари 1945 г. “работническо-селската” управа нагласява още 135 съдебни процеса из цялата страна.
За никого вече не са тайна имената на авторите на “Наредбата-закон” - Кимон ГЕОРГИЕВ - трижди превратаджия, Дамян ВЕЛЧЕВ, от комунистите д-р Минчо НЕЙЧЕВ - министър на правосъдието, Антон ЮГОВ, Цола ДРАГОЙЧЕВА, много личности от тогавашната опозиция, чиито имена не ще спомена, тъй като самите те, след като свършиха “работата”, скъпо заплатиха участието си в кървавите вакханалии на комунистите. Речите на Кимон Георгиев и на главния обвинител Георги Петров говорят достатъчно красноречиво за “законността” на “Народния” съд.

Ето част от речта на Кимон Георгиев, министър-председател:

“Първите два процеса по Закона за Народния съд - най-важните измежду всички - са вече насрочени. Това са процесите срещу фашистките управници у нас и срещу продажните народни представители. Другите процеси - срещу виновниците за народната катастрофа и за свързаните с нея злодеяния, предстоят в скоро време да бъдат насрочени. Предназначението на Народния съд при неговото създаване беше двояко. Първата му задача, която очертах в декларацията от 6 октомври, се състои в това: да даде справедливо и законно възмездие за причинените на България нови нещастия, както и за всички злодеяния, свързани с въвличането й във войната въпреки чувствата, волята и интересите на българския народ. Заедно с това чрез предаване на виновниците в ръцете на правосъдието се целеше да се канализира и овладее евентуалното стихийно проявление на дълбоко наслоената в народната душа жажда за отмъщение.
Народният съд ще съди безпристрастно истината и ще издава своите строги присъди съобразно с нея. Всъщност най-важното и трайно значение на Народния съд, което оправдава преди всичко неговото създаване и неговата дейност, това е да предпази чрез страха от безпощадното, но справедливо народно наказание идните управници на българския народ от повтаряне на престъпленията на досегашните негови, фашистки властници, като спести на народа в бъдеще разочарованията, страданията и ужасите, причинени от миналия режим…”
В световната практика няма случай на унищожено Народно събрание. Затова дори до ден днешен белгийският парламент при откриването на своите сесии с минута мълчание почита паметта на унищоженото българско Народно събрание.
Според Специалната комисия, разследвала жертвите на лагерите, от 1944 г. до 1962 г. през тях преминават 23 531 души, от които 2089 са жени. Най-голям е броят на лагеристите в Белене - 9933. Осъдените по политически причини са 14 647 души.

Народният съд се произнесе:

подсъдими - 10 919
смъртни присъди - 2618
изпълнени - 1046
на доживотен затвор - 1226
20 години затвор - 28
15 години затвор - 946
12 години затвор - 41
10 години затвор - 627
8 години затвор - 134
7 години затвор - 134
6,5 години затвор - 1
6 години затвор - 48
5 години затвор - 1006
4 години затвор - 7
3 години затвор - 332
1 годинa затвор - 724
8 мeseca - 4 / 6 мeseca - 5
1 година условно - 652
прекратени преписки - 104
починали - 202