Разследване на Фрог: Таен запис разкрива натиск на олигарх върху земеделци

Първанови от своя страна работят за Георги Костадинов Милев – крупен пернишки бизнесмен. Той е собственик на Петрол Драгичево ЕООД, арендатор на няколко хиляди декара земя в землищата на селата Владимир и Долна Диканя, съдружник на Ковачки в пернишките мини. Спонсор е на президента Георги Първанов – Гоце, а по късно на АБВ и ГЕРБ. След серия пропуски, изглеждащи умишлени,  разследването на случая е вкарано в „задънена улица“. За сметка на това след жалба на един от биячите Георги Бальов е осъден за заплаха с убийство. Той е дребен пенсионер, висок 165 см., а ищцът е едър мъж в разцвета на силите си.

Осъдителната присъда дава увереност на Първанови и те започват систематичен тормоз над семейството. Преследват Георги с комбайна в полето и го прогонват от мерите, които са му предоставени от частни лица, за да си пасе кравите там. По късно възрастния мъж е бит в полето от служител на Милев. От РПУ Радомир отказват да реагират на сигнала за побой. Тогава Елка Ботева звъни на Валентин Димитров, който тогава е директор на ОДП Перник. След негово разпореждане полицаите от Радомир отиват  на местопроизшествието. Те свалят данните на двама от служителите в Драгичево, но не и на мъжът, който е нанесъл побоя на Георги. Няколко месеца след този пореден побой „някой“ влиза с взлом в дома на семейството в Перник. От къщата не е взето нищо. На адреса живеят Елка, сина й Никола и брат й Димчо. Тримата са убедени, че това е сплашване. В постановлението за прекратяване на прокуратурата в Перник е посочено, че не са свалени пръстови отпечатъци от местопрестъплението, което не отговаря на истината. Елка пази врата от гардероб, изкъртена от взломаджиите. По нея има пудра за сваляне на отпечатъци. Според женат, посетителите търсят нещо конкретно – диктофон със запис от среща между нея и Александър Агаин.

Записът

На тази среща, която се е състояла в село Владимир, още през 2011 г., Агаин предлага пари на Елка, за да престане да се занимава с Милев. Жената предварително се е подготвила и записва разговора, включително и офертата. В същия разговор Агаин я предупреждава, че могат да й „пратят хора“ и никой не може да докаже кой е поръчител. На този запис се дава публичност около година, след създаването му. Той е споменат пред полицаи след предения над Георги Бальов. Елка Ботева предполага, че информацията за него е изтекла към Милев от ПРУ Радомир. След взлома бизнесменът отново изпраща посредници при Елка – Росица Карамиджанова. Тя предлага среща с него и пари, „за да се приключи с всичко“. Елка обаче отказва среща с бизнесмена. Тогава Милев провожда бодигарда си Наско – Камбоджата. Охранителят обещава от негово име, че семейството няма да е тормозено повече, срещу обещанието Елка да не обжалва прокурорското постановление за прекратяване на разследването за взлома. Тя склонява и не обжалва. Следват няколко спокойни месеца. Изведнъж обаче служителите на Милев пак започват да гонят Георги и стадото му от полето.

Напрежението тлее до 26 юли 2014 година. Тогава между Георги Бальов и Веселин Василев възниква следващ скандал. „Очевидци“ твърдят, че двамата са се били хванали за гушите в кафенето „Електра супер“ в село Владимир. Заведението представлява два залепени успоредно фургона. Веселин подава сигнал, че е бил нападнат от Георги, ударен с тояга и душен. За капак Георги, по думите му, го заплашил с убийство. Веселин е мъж на около 30 години над 188 см. висок. Георги е на 73 години по време на този инцидент. Както вече казахме той е под 165 см. и е под 70 килограма. Въпреки очевидната невъзможност Георги да е заплаха за Веселин, служителите на РПУ Радомир се отзовават услужливо на сигнала му и задържат възрастния мъж за справка.

В първоначалните показания от „очевидците“ на сблъсъка никой, освен Веселин, не споменава за тояга. Такава не е открита и от компетентните органи. Въпреки че приятелите на Веселин твърдят, че Бальов е бил видимо пиян, полицаите и този път не му вземат проба. В последствие, по време на разпитите свидетелите имат съществени разминавания в показанията си. „Битият“ Веселин твърди, че докато Георги го души с две ръце го налага и с тояга. Единственото логично обяснение е, че Веселин се е срещнал с някаква материализация на многоръкото индийско божество Шива. Обективно погледнато, за да налага Георги Веселин, докато го души с 2 ръце, трябва да има най – малко трета ръка. Никой по никакъв начин не коментира факта, че Веселин преди инцидента е дошъл с колата си до заведението, а след боя отишъл с нея и пред дома на Бальови, за да каже на близките му, че ще ги издавят в диканския язовир, който също е собственост на Георги Милев. Напротив, в показанията си Веселин твърди, че се е движил пеш.

Той първоначално не съобщава на компетентните органи, че след като посетил Бальови се върнал в заведението, за да си допие кафето. Явно то му е било по-важно от посещението при лекар. Не е ясно и как кафето не се е разляло в тарапаната от сбиването. „Битият“ служител на Милев заявява още, че не разбрал как е бил ударен. Помислил, че ще умре, но не умрял, заблудил се. Веселин твърди още, че очевидката и главен негов свидетел Ирена, която всъщност е била барман в деня на инцидента, взела тоягата на Георги. Тук започва интересното. Според потърпевшия, първоначално той й я е подал, след като я взел от ръцете на нападателя, който през това време го душал. Другата му версия е, че не подавал тоягата на Ирена, а Георги сам я е оставил подпряна на стената. За да а го души по – ефективно и пак продължил да го бие, ама с пестници. В разпитите си Веселин дава различни версии за съдбата на дървото. Така или иначе никой не знае къде е то, ако изобщо е съществувало. И поведението на Ирена лавира в различните дни. Тя ту го спасява от Георги, като дърпа стареца, за да освободи Веселин от желязната му хватка, ту плаче отчаяно на съседната маса и кърши ръце, неспособна да реагира.

Самата Ирена също не е с по – последователни показания от Веселин. Според нея с „бития“ ту пиели кафе на бара, ту на маса в заведението. Веднъж Ирена заявява, че познавала Веселин и били близки, друг път твърди, че не е имала отношения с него. Момичето се колебае спасявало ли го е или е стояло безучастно. Първо твърди, че се опитала са спаси Веселин от Георги, но не успяла, докато не се намесил Александър Агаин – лицето от записа. После твърди, че е стояла от страни. Ирена, за разлика от Веселин, никога не твърди, че е плакала. Още по – объркваща е нейната версия за тоягата. Еднометровото дърво при първия й разпит изобщо не присъства в показанията й. При втория тя го взела и го хвърля зад бара. Накрая, пред съда в Радомир тя заявява, че не помни нито дървото, нито други подробности от инцидента. Все пак тя съобщава пред магистратите, че Георги ударил по рамото и главата Веселин с тоягата, ама тя не видяла ударите, а тоягата вече казахме, не помнела. Не е ясно от къде тогава момичето знае, че ги е имало изобщо въпросните удари.

„Лицето от записа“ пък сякаш саботира версиите на Веселин и Ирена. Първоначално и Александър Агаийн не коментира никаква тояга. После пък твърди, че след боя Георги си взел тоягата и се прибрал у дома с нея. Нищо че другите твърдят, че тя останал хвърлена зад бара. При следващ разпит Агайн твърди, че Георги взел някак си тоягата и… отишъл да са пасе стадото под кафенето след боя. После твърди, че тоягата била оставена на закачалката пред бара. Малката подробност е, че пред бара няма закачалка. Накрая пред съда Александър твърди, че като влязъл в кафето заварил мъжете прави. За сметка на това Веселин твърди, че когато Агаин влязъл, той лежал на пода.

Въпреки обърканите показания на свидетелите и потърпевшия, съда в Радомир признава за виновен Георги в заплаха убийство и го осъжда на 4 месеца ефективно. Съдът отказва поисканите от защитата на обвиняемия експертизи. Те са отказани и по време на досъдебното производство. Тъй като Бальов е в изпитателен режим, ако горните инстанции потвърдят присъдата, той ще лежи 8 месеца при първоначален строг режим. Отделно Бальов трябва да плати и 3 500 лева на Веселин Василев за претърпените от него вреди.

Първа част виж ТУК.

Втора част виж ТУК.