Седемте рилски езера не са място за развлечение

Силва Дончева

Седемте езера са място аналогично на онова при горящата къпина, където Мойсей чу глас „Изуй обущата си, защото мястото на което стоиш е свято.”

По тази причина същото трябва да бъде и отношението към Рила и особено към района на езерата. Там човек трябва да пристъпя с трепет и преклонение сякаш извършва свещенодействие. На Рила човек не може да цапа, на Рила човек не може да яде, да пие и да пуши, каквото и където си иска, на циркуса човек не може да упражнява екстремни спортове, защото те създават напрежение и шум, не може да се кара, да обижда, да псува, дори не трябва да допуска лоши мисли.
Защо? Защото тук се намира един от свещените центрове на планетата, откъдето се ръководи човечеството. Този център е Агарта. Агарта има два клона в Европа: в Рила и в Алпите. Другият център е в Хималаите. На всички тези места живеят същности от по-висока и съответно разумна еволюция.

Точно и затова България е избрана за център, откъдето тръгва учението на новата бъдеща култура. Нашата държава съчетава двата важни фактора:

1. България е близо до Рила – духовен център от най-древни времена. Освен това тя има и много други планини, а за чистите, силни и нежни мисли са нужни високи, красиви планини.
2. България е славянска държава. Тук се говори славянски език, поради което ние трептим на вибрацията на това поле и то определя нашето предназначение. Генът е нещо вторично, дори и да премесен с много други народности. Всички те в края на краищата говорят славянски език. Словото е предадено на славянски език и на славянска азбука. Това е трептението на сърцето, на любовта. Това определя и бъдещето.
Специално Рила е свързана с трептенията на любовта, на сърцето, тя е центърът в света, които препредава тези трептения към останалите части. Затова е свещена. Някога тук е бил свещения Олимп на боговете. Езерата са символи на седемте полета на Божията Вселена, на седемте проявления, на седемте центрове в света и в човека, на седемте ноти, на седемте цвята.

Можем ли да си позволим да ги замърсим? И ако го направим какво ще започне да идва към нас тогава? Какво ще се случи с нас независимо дали вярваме в това или не?

Може би всички се сещат, че става въпрос за новия лифт на Рила от х.Пионерска до старата хижа на езерата. Всъщност както казват много планинари проблемът не е в лифта. Проблемът е в невежеството, в грубостта и в нечувствителността на съвременния човек към природата, към другите живи същества, към висшите духовни трептения, дори към самия себе си. Защото, ако притежаваше тази сетивност щеше да пристъпя в Рила, като в храм.

Проблемът е, че дори и преди построяването на лифта нямаше от всички такова разбиране. Въпреки това повечето туристи се изкачваха по 3-4 часа нагоре и по този начин се пречистваха, преосмисляха ситуацията, изморяваха се и се същевременно се зареждаха с трептенията на планината. Стъпваха Горе малко или повече променени. От друга страна това изкачване можеха да извършат само по-здрави, по-млади и по-оптимистични хора. В този смисъл и техните трептения са по-сродни с тези на планината и затова е по-трудно да стане някакъв сблъсък.

Не, че трябва да бъдем срещу това на такива места да се качват по-болни, по-възрастни и по-негативни хора, но това няма да е полезно и за тях. Планината по принцип не търпи по-слабите. Нейните високи честоти се сблъскват с ниските трептения на болния човек и той изпитва големи болки и проблеми, когато се доближава до нея. Ще му трябват огромна вяра и любов, за да преодолее това и да не се увреди допълнително, а напротив да получи благословление.
По същия начин екстремните спортове, карането на кросови мотори, АТВ-та, масовото спускане на скиори и сноубордисти ще наруши баланса на енергиите, ще попречи на работата на другите планове, на същностите с по-високи трептения, които определят и формират нашето физическо поле.

Светът и без това е в криза от всякакво естество, предстои ни енергиен срив в близкото десетилетие, проблеми в здравното и социално осигуряване, опасност от нови военни конфликти и какво ли още не и затова не е необходимо да си усложняваме положението , унищожавайки комуникациите си с основните източници на помощ и енергии от по-висш порядък. А ние в момента правим точно това, а след това ще се чудим!

Голямото количество хора, които не знаят какво правят на Рила и къде всъщност се намират, неминуемо ще зацапат езерата. Шумът ще прекъсне фините трептения и връзки, изливът на всякакви думи и изрази ще отблъсне живеещите там същества, физическото замърсяване ще блокира седемте центъра. Защо си причиняваме тази огромна беда? И не само на нас, а и на човечеството!

Очевидно погледът ни е затъмнен, а чувствата блокирани. Ние продължаваме да живеем с идеята, че сме случаен момент от някаква еволюция, че сме сами на този свят, че сме смъртни и за малко и затова можем да си правим каквото искаме. Това мислене обаче няма да ни избави от страданията и от отговорността, защото всичко се помни, а и всеки е БЕЗСМЪРТЕН и си плаща.

Седем свещеници осветиха лифта и в това няма нищо лошо, но покрай формалностите да бяха казали и за какво става дума. За съжаление те ЗНАЯТ истината, но я ОТРИЧАТ, служейки не на когото трябва. Иначе нямаше и да се облечени в черно, цветът поглъщащ светлината….
Хората пък от Сапарева баня, кланяйки се на златния телец не виждат подвижните пясъци под краката си. Дори не искам да си мисля за отговорността им през България и човечеството.
Лифтът обаче вече не може да се върне. Ние се подхлъзнахме по нанадолнището. Още обаче не е късно да се опомним и да просвещаваме хилядите туристи, които ще се стоварят там с бирата и месото си, с цветистия си език и с шумните си машинки, че се намират в свято място, където трябва да „изуят обущата си и да се поклонят”. Тогава може би нещо вътре в тях ще им проговори и пораженията ще бъдат по-малко.

Може би е добре Бялото братство, екологичните организации, зелените патрули, алпинистите и планинарите, всички които милеят по-най-различни причини за Доброто на Рила, да просвещават непрекъснато туристите. Всъщност сега изходът може би е в обяснения, обяснения и пак обяснения, заедно със санкции от контролните органи.
Общината на Сапарева баня заедно с инвеститорите да не гледат само за печалбите – при пълно натоварване 7000лв. оборот на час, а да се погрижат за перфектната чистота на планината и особено на езерата. Нужен е тотален контрол върху поведението на туристите и недопускане на замърсяване на водата. Глобите трябва да са с пъти по-високи от навсякъде другаде, езерата трябва да бъдат забранени за къпане и за ползване на водата им по начин, който би ги замърсил. Всички боклуци трябва да се изнасят своевременно, шумът да се контролира. Близо до езерата да не се правят повече технически съоръжения или пък още по-малко осмо езеро за водосбор за правене на изкуствен сняг. И най-вече трябва да се обяснява и да се обяснява, че никой не се намира на място за развлечение, а на място за преклонение и придобиване на чистота. Който не го разбира ще влезе в олтара с мръсните си обуща.

Иначе, Господа ще платим с главите си и не само нашите, но и на нашите деца. Защото вратите към Невидимия свят се пазят, а „БОГ поругат Не бива”.

„Първото езеро, наречено Махарзи, е средище на материалните блага. Второто езеро, Елбуру е границата между физическия и Духовния свят и е облог на доброто. Третото езеро, наречено Балдер-Дару, е езеро на хубавото. Близнаците са езеро на приятелството. Петото езеро, Махабур, или Бъбрека, е на чистотата. Шестото езеро, Сърцето, е обмяна на Любовта. Седмото езеро, наречено Шемхаа, е Божественият свят. Местата на езерата са магнетични и чисти…”
Учителят