Сензационни тайни за корупция по върховете

Ще ви представим част от материалите, поради големия обем. Съзнаваме, че можем да бъдем упрекнати и дори да ни потърсят сметка за публикуването на материали с гриф „Секретно”, но сме дълбоко убедени, че обществото има право да бъде информирано за това какви практики са използвани за правене на бизнес с подкрепата на висши партийни кадри. Далеч сме от мисълта, че това са единствените хора, които са си позволявали да правят по такъв начин бизнес. Просто нямаме достъп до документи, разобличаващи други техни колеги.

През октомври 2012 г. Фрог нюз публикува част от тези документи, които касаеха тайни договорки засягащи строежа на АЕЦ „Белене”, доставки на ядрено гориво от Русия и други крупни сделки, някои от които в разрез с европейското законодателство.

В изложението до Главния прокурор пише дословно:

Красимир Георгиев, шеф на „Фронтиер” изразява желание да доведе вицепрезидента на Газпром банк, с който да се ключи договор за пиар кампания за реклама на Газпром в рамките на три месеца и поддържаща за пет години напред. Красимир Георгиев съветтва своя събеседник, шеф на българска медия: „Освен манипулациите на медиите, което е твой специалност... трябва да кажеш, че разполагаш с широк екип от експерти под ръка, от ниско ниво до ниво зам.-министри и министри.”

След това Георгиев продължава: „Изглежда трябва да ти го кажа директно. Аз не искам никой да ме свърже, че участвам в манипулацията на процеса, но иначе периодически ще ти предавам желания, които ти ще облечеш в професионални действия”.

Фактическите данни от телефонните разговори, проведени от Красимир Георгиев в периода 13.10.2006 до 01.12.2006 г. с различни негови събеседници от страната и чужбина, категорично сочат следното:

Всички разговори на Красимир Георгиев представляват неофициални преговори с чуждестранни и български партньори  по стратегически правителствени поръчки. От характера на разговорите става ясно, че те се провеждат в момента, когато още не са приключили официалните правителствени преговори. От разговорите става ясно, че Георгиев разполага с документи, становища и мнение на отделни министри и длъжностни лица, оторизирани да подпишат съответния правителствен договор. От съдържанието на разговорите става ясно още, че Георгиев извършва тази дейност със знанието на министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров. В този аспект не е пресилено да се твърди, че Георгиев се явява организатор и координатор на паралелен неправителствен екип, което обяснява доверието демонсстрирано от партньорите, с които разговаря. Той фактически е пълномощник на министъра на икономиката.

Забележителен е разговор под № 605, откъс от който ви предлагаме. Събеседникът на Георгиев, някой си ................ му казва, че неговия началник е бил в София и се е срещнал с двама министри. Пита какво е мнението за тези разговори. Георгиев му отговаря: „Нашият министър замина за арабския регион...аз ще имам информация през уикенда... а утре ще се свържа с Гагаузов (министър на регионалното развитие и благоустройството, б.р.) и той ще ми обясни отчасти, но най-интересната информация очаквам от този човек Овчаров, който е министър на енергетиката. Защото след вмсички тия срещи ще трябва да се видим отново...за да видим каква е ситуацията, какъв е целият въпрос... да извлечем някаква полза.”

В почти всички разговори става въпрос за Румен Овчаров, като Георгиев не крие близостта си с него. Споменава го по различни начини, понякога съвсем конспиративно. Нарича го главно: „дългия”, „Румен”, „министъра”, „нашият човек”.

Налични са и SMS-и, които Георгиев изпраща до различни партньори със следното съдържание: „Р.О. поръча нещо спешно, трябва да се видим да говорим”.

Георгиев е в „топли” връзки и с министър Асен Гагаузов, с който уговаря директно свои икономически интереси по отношение на строителството на магистрала „Тракия”. Наличен е SMS до министъра със следното съдържание: „Аз съм готов със схемата за авт. Тракия, кога да мина след обяд”.

Засечени са нерегламентирани контакти на Красимир Георгиев и със зам.-министъра на икономиата и енергетиката Корнелия Нинова. Така например наличен е разговор на Георгиев с Нинова по повод разговор с известен банкер за проект, който да бъде стартиран без решение на Министерския съвет. Това е разговор № 265. (Името на банкера се пази в редакцията, б.р.) Логично е да се зададе въпроса, по какъв начин предсдтавител на частна фирма се явява посредник между висш държавен служител, който извършва нерегламентирана сделка с шеф на голяма частна чуждестранна банка. Такава „процедура” законът не предвижда.

Нерегламентираните контакти между Нинова и Георгиев продължават и по повод на други сделки, включително с чужди фирми, което е абсолятно недопустимо. Стига се дотам, че Корнелия Нинова урежда включването на Георгиев в делегация на премиера Станишев за Китай като му казва: „само ми изпрати някаква фирма, от чието име ще бъдеш...”

Конспиративни и нерегламентирани разговори Корнелия Нинова е водила с Красимир Георгиев и по повод досъдебно производство № 245/06 по описа  на НСлС – следовател Татяна Шарланджиева. Тези връзки стават са били достояние и са предмет на разследване от Върховна касационна прокуратура, но така и не се стига доникъде. Защо – не е ясно.

Налага се безспорният извод, че Красимир Георгиев се явява доверено лице, което извършва нерегламентирани контакти и договорки с чужди и български партньори по държавни сделки. За тяхното изпълнение той разполага не само с доверие, но и със свобода сам да организира своя бизнес, да формира екипи и параметри. Анализът на записаните разговори показва, че в голямата част от тях Георгиев съобщава министерски решения, предстоящи обсъждания и проекто решения, които представляват държавна тайна. Съответно министрите и висшите държавни служители, доверили му подобна информация също са нарушили чл. 25 от Закона за защита на класифицираната информация и би трябвало да отговарят за това си деяние

Конкретен пример е случаят с „Булгартабак холдинг”, който е включен на първо място в „Списъка на търговските дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала, които са от значение за националната сигурност на Р България”. В различни разговори са обсъждани параметри и информация, която представлява категорично държавна тайна и по същество застрашава националната сигурност. В докладнта до главния прокурор се изреждат цял списък от точки и алинеи, които сочат драстично нарушение от страна на министри и Георгиев.   

В един от разговорите си с Корнелия Нинова Георгиев я моли да спре решението на нейна колежка да се обединят два проекта. Тя обещава да свърши работа, а той завършва с: „Ще ви бъдем благодарни. Ха-ха-ха.” Този израз се повтаря многократно в различни разговори и очевидно е парола, която гарантира, че ще има съответно възнаграждение за услугата. Пример за това е разговор между Гергиев и Росен (Росен Карадимов, съветник на премиера Сергей Станишев) по повод среща на Росен с министър Асен Гагаузов. Когато Росен казал на Гагаузов че „владее 100 процента положението с магистрала „Тракия” се „появил блясък в очите” на министъра, защото осъзнал, че „тука май има хляб”. След този израз двамата събеседници – Росен и Георгиев си разменят дежурното: „Ха-ха-ха. Да”.

Дадени са и други подобни примери. В един от тях се цитира разговор, в който Георгиев обяснява, че дадени партньори са принудени да се съобразят с неговите условия. Това той описва така: „Каквото можахме направихме, внушихме им чувство за вина. Създадохме евреи. Нямаше как по друг начин да постигнем компенсация. Ха-ха-ха.”

В изложението до главния прокурор разследващите магистрати предлагат да се образува досъдебно производство, за да се разкрият и други обстоятелства от нерегламентираните контакти и груби нарушения на законите. Предлага се също да се съберат веществени доказателства, свързани със стратегически правителствени поръчки, да се направи анализ и да се систематизират лицата, извършили нарушения на държавната тайна.

Както е известно, разследването не продължава, а виновните си остават невинни, тъй като никой не се заема да докаже вината им. Част от тези хора днес са в парламента и вече са в кампания за следващите избори с претенциите, че трябва отново да управляват.  

***

Припомняме ви и публикацията ни от октомври 2012 г., която описва документите, изпратени до главния прокурор Борис Велчев и засягащи важни договори на държавата.

Ядрено гориво за АЕЦ „Белене” и АЕЦ „Козлодуй” било договаряно в тайни разговори с Русия. Това ставало зад гърба на Брюксел, седмици преди да ни е приемат в Евросъюза. Тайната няколко години отлежава в папките по следствено дело №245 от 2006 г. на НСлС.

То е срещу шефа на Топлофикация – София Валентин Димитров, наричан още Вальо Топлото.

От документите става ясно, че Красимир Георгиев, шеф на фирма „Фронтиер”, е имал два основни интереса в областта на ядрената енергетика: строителството на АЕЦ „Белене” и снабдяването на АЕЦ „Козлодуй” и новата в Белене с ядрено гориво. Пак от папките по делото е видно, че Георгиев, по поръчение на тогавашния министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров е участвал в схема за разпределение на дейностите  между френския гигант АРЕВА и руската компания АТОМЕКСПОРТСТРОЙ. Георгиев първоначално е привлечен към делото, но след това освободен. Данните обаче се засекретяват. С тях са запознати тогавашните първи мъже в държавата, но те до ден днешен не проговарят за случилото около договорите за АЕЦ "Белене" и доставките на ядрено гориво. Това си остава тайна за стотици милиони.

Георгиев по онова време договаря с руски партньори доставката на ядрено гориво за бъдещата електроцентрала в Белене, а също и за тази в Козлодуй току преди приемането на България в Евросъюза на 1 януари 2007 г. Причината е, че в Евросъюза действа разпореждане не повече от 20% от горивото да бъде руско в страните от ЕС.

До този момент текат поверителните разговори с кандидатите да строят АЕЦ „Белене”: френският гигант АРЕВА (в консорциума са още френската ФРАМАТОМ и германската Сименс) и АТОМЕКСПОРТСТРОЙ.

По време на разговорите е решено (по препоръка на министъра на енергетиката) ФРАМАТОМ да обяви някаква инвестиция в България с цел тя да бъде използвана в политически контекст в подходящ момент с цел манипулиране на общественото мнение.  Целта е чисто пропагандна, да се представят тези компании в най-добре светлина пред българското общество.

В последващ разговор става ясно, че нещата са съвсем задълбочени и компаниите чакат с нетърпение да бъдат обявени за победители. Те вече са знаели, че ще бъдат победители. Георгиев и чуждият партньор се договарят да уточнят точно датата за обявяване на победителя, така че тя да съвпадне и да постигне най-голям политически ефект за втория тур на президентските избори. Разбират се и за „обещаните 30% да бъдат получени напред”.

Датата, която е определена е 31.10.2006 г. Свързана е с втория тур на президентските избори е на 29 октомври. На заветната дата 31 октомври, ще се обяви победата на Георги Първанов, заедно с победителя в търга за строителството на АЕЦ „Белене”. От най-високо място в Министерството на икономиката и енергетиката молят руснаците (Илич и Шматко) да помислят за процедурата по обявяване на светлата новина. Очевидно в Министерство на икономиката и Министерски съвет са имали изключително доверие на Красимир Георгиев, щом му е предоставено да координира такава важна част от кампанията за строителството на новата АЕЦ и връзката с Москва, включително и подписването на договора. Освен това Георгиев получава указания да уведоми руските партньори, че моментът е много удобен политически да направят нови предложения за инвестиране у нас в други направления освен АЕЦ „Белене”, които ще бъдат удовлетворени. Въпросът е да се направят „по подходящ начин” и в точно време, за да прозвучат много хубаво пред обществото, което моментално ще осигури поръчките и парите за тези проекти.

Договорено е също руснаците и французите на 31 октомври, при обявяване на победителя да си подготвят слова с обещания за нови инвестиции, съвместни дружества и т.н. Да бъде хубаво и българите да почувстват, че се случва нещо много добро за тях. Това, разбира се, е просто пропаганден трик.

Пак по указания на ръководството на икономическото министерство Красимир Георгиев се заема с положителното медийно отразяване на събитията. Планът се задейства моментално и в разговор с медийни шефове са опредлени пет подходящи журналисти, които да посетят централата на АРЕВА. Подчертава се, че АРЕВА ще плати „цялата тази история”. В разговор с министъра се уточнява, че е „съвършено ясно, че трябва да се поеме хотел, който да е хубав и скъп, да ги хранят добре, да не ги тормозят, за да ги настроят положително” и да се направят интервюта с подходящи специалисти за ползата от проекта.

Интересите на Красимир Георгиев в ядрената енергетика не се изчерпват само със строителството на АЕЦ „Белене”. Той се включва активно и в битката за осигуряване на ядрено гориво за АЕЦ. Тук нещата са супер интересни! В тази връзка се водят важни разговори с руски граждани през октомври и ноември 2006 г. Заветната цел е още преди 1 януари 2007 г., когато се очаква присъединяването на България към ЕС, паралелно с прекия договор за строителството на АЕЦ „Белене” да се сключи договор и за доставката на гориво за електроцентралата. Целта е тази доставка да бъде поверена на руска фирма. От разговорите става ясно, че и уреждането на този въпрос е координирано с министъра на енергетиката. Това проличава от разговор на Георгиев с партньор, на когото той обяснява, че трябва да се изчака датата 20 октомври, когато ще е последната среща на върха на ЕС за присъединяването на България, след което той ще активира министъра да предприеме някакви действия, които да допринесат до одобрение.

Руснаците обаче нервничат, тъй като законодателнта рамка на ЕС позволява само 20% доставки на ядрено гориво от Русия. Това означава останалите 80% да се купуват от други европейски страни и да се доставят като добавъчен материал. Георгиев обаче е измислил схема и за тази ситуация. Той е подготвил два мемурандума или рамкови договори за подпис с българското Министерство на икономиката и енергетиката. Аргументите му са, че трябва да се действа бързо, „за да не губим пари”. Цялата машина, от руска и българска страна, се задейства, за да се подпишат отделни договори преди „черната дата” 1 януари, когато ЕС ще спусне бариерата пред неограничената доставка на руско ядрено гориво. 

Красимир Георгиев действа успоредно и за уреждането на доставки на гориво за АЕЦ „Козлодуй”. Един от руските парньори в разговор казва, че вече са подписани договорите с ръководството на „Козлодуй” и те са в евро, но отношенията си с Георгиев ще изпълнят в долари.

Тук идва сюблимният момент. Още на 26 октомри 2006 г. Георгиев съобщава на руските с партньори по телефона, че на 31 октомври премиерът на България Сергей Станишев ще обяви победителят в търга за строителството на АЕЦ „Белене”. Това ще е руската АТОМЕКСПОРТСТРОЙ. Това решение би трябвало да е държавна тайна. 

Прокуратурата по онова време е преценила, че няма достатъчно доказателства за даване на замесените лица на съд. Разследването е прекратено. Участниците в разговорите са невинни. Чува се, че парламентарната комисия за разследване на корупцията в областта на енергетиката отново е дала материалите в прокуратурата. Какво ще произтече от това, можем само да предполагаме. Бегъл анализ на досегашната практика и статистиката за водени подобни дела не са оптимистични.