Смяна на покровителите носи куршум за Горилата

Годината е 2004, в родния престъпен свят се разместват пластове, пищят куршуми, трещят самоделни бомби. Те намират жертвите си дори и там, където никой не предполага, че е възможно. Няма прошка и за играчите от най-високите нива в престъпната йерархия. Един от тях, закърменият с висаджийско мляко Константин Димитров - Косьо Самоковеца, е гръмнат навръх Никулден чак в порочното сърце на Холандия Амстердам. Няколко месеца по-рано Самоковеца се отърва на косъм от смъртта, след като джипът му „Мерцедес” беше взривен край Пасарел. МВР неофициално обяви, че притежава категорични доказателства срещу човека, организирал атентата. Ставаше дума за Антон Савов - Тони Мамата, дясната ръка на известния в престъпните среди Златомир Иванов -Златко Баретата.

Въпреки хвалбите на разследващите Тони Мамата така и не стигна до ареста. Битката за подялбата на наследството на Самоковеца вървеше с гръм и трясък. На 6 февруари 2004 г. пред блиндираната врата на дома на Никола Иванов - Ники Бобъра, сочен за основен снабдител с дрога на три големи столични квартала, избухна бомба. Съвсем доскоро Бобъра делеше хляба и маслото с Антон Милтенов-Клюна, който вече бе посочен от  главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов за наследник на бизнеса на Константин Димитров.

Малко след като беше взривена бомбата обаче се разбра, че Бобъра е напуснал бойния стан на Клюна и е приел опеката на Златко Баретата. Няколко дни след атентата срещу Бобъра Баретата получи сериозно писмо да не стъпва там, където не му е мястото - на 18 февруари 2004 г. самоделно взривно устройство избухна на перваза на апартамент на първия етаж на ул. "Лидице" в ж.к.”Гео Милев”, отдаден под наем на митническата агенция "Лабекс". С най-голям капитал в агенцията (40%) бе "Голд груп" ЕООД, която е 100 % притежание на Златко Баретата. Гърмящото писмо обаче не свършва работа. До взрива офисът на агенцията често е посещаван и от 29-годишния Борис Иванов Бакърджиев, по прякор Боби Горилата. Макар и млад, Горилата вече има солиден стаж в подземието. През 90-те Горилата учи тънкостите на далаверата при Кръстника Иво Карамански. 

След смъртта на Карамански той хваща общ бизнес с Антон Милтенов-Клюна. В края на 2003 г. подобно на Бобъра и Горилата решава да смени местоработата и влиза в групата на Златко Баретата. Смяната на лагерите обаче не носи нищо добро на Бакърджиев. На 9 март 2004 г., към 21 часа Борис както обикновено се прибира към дома си на ул. "Христо Смирненски" 29 в кв. "Лозенец". Горилата слиза от автомобила си и тръгва към входа на кооперацията. Малко преди да отвори входната врата, зад гърба му се чува изстрел. Борис пада по гръб. Последното, което той е видял, е лицето на убиеца си, който от упор му пуска два контролни изстрела в главата При огледа на трупа по-късно ченгетата намират в Горилата газов пистолет, който той не могъл да извади. По някаква зла ирония пищовът се оказва с патрон в цевта и дори гръмва в мига, когато полицаите го изваждат от джоба на Бакърджиев. До тялото му разследващите откриват и три гилзи от 9 мм пистолет. И нищо друго. Липсва каквато и да е следа, която да ги приближи до неизвестния килър.

В материалите по случая разследващите записват, че Бакърджиев е криминално проявен, със следствено дело от 1999 г., основна дейност пласиране на наркотици. Оперативната информация сочи, че Горилата е сред най-близкото обкръжение на Златомир Иванов, а доклад на Центъра за изследване на демокрацията го титулува като един от лейтенантите на бившата барета. Единствената версия, върху която криминалистите работят, е, че Горилата е убит от наследниците на Самоковеца
защото се е опитвал да се намърда в териториите им. Тезата обаче си остава работна, без доказателства, и бавно досието по случая изстива. Учудващо е, че спецовете от МВР остават слепи и глухи както за причините за покушението срещу Бакърджиев, така и за очевидната връзка между този случай и последвалите го кървави инциденти. Жертви в тях са все участници в битката на живот и смърт, водена от Клюна и Баретата.

Две седмици след разстрела на Горилата, в столицата отново ехтят изстрели. Посред бял ден, в 9,30 часа сутринта, отново човек на Баретата пада убит. Този път мишената е 31-годишният Стефан Георгиев Касамаков-Касамака, бивш републикански шампион по борба от спортен клуб "Дан Колов"в Севлиево, бивш национал, верен авер на Баретата, с когото дълги години работят в охранителната фирма "Аполо & Болкан". На 22 март Стефан излиза от бл. 2 в „Зона  Б-5” както винаги, за да си вземе порцията фитнес. Току що е целунал бременната си съпруга Ангелинка, закопчал е плътно бронежилетката си, с която не се разделял напоследък. Нито тя, нито законният „Глок” в кобура на кръста обаче му помогнали.

Касамаков е причакан и застрелян  секунди след като излязъл от входа, на метри от оживената в сутрешните часове ул. "Опълченска". Свидетели на дръзкото убийство станали няколко души. Те описват килъра нисък, пълен, с брада и плътно нахлупена бейзболна шапка. Без да му мигне окото, убиецът настигнал жертвата си и му пуснал един контролен куршум в глевата, след което побягнал в посока на „Руски паметник”. Двама мъже, които видяли всичко с очите си, го подгонили. Те преследвали килъра около 50 м, но го изпуснали, защото той се качил в кола, която бързо напуснала района. Почти цялото ръководство на МВР пристигна на мястото на убийството. Там беше и ген. Бойко Борисов, който разгледа трупа и си тръгна, без да направи изявление.

Основната версия на разследващите бе покушение по поръчка на конкурентна наркогрупировка. От МВР отново се изпусна контролирана информация, че Касамаков е от организацията на Златко Баретата и е над средно ниво в йерархията, като контролирал кварталните "отговорници". И докато двете противникови чети продължаваха да си пускат кръв, полицията задържа заподозрян за покушението на Касамаков. Това беше самоковецът Иван Николов Портев, осъждан и с регистрации в полицията. При обиска в дома му в Самоков ченгетата откриха дрога и незаконно оръжие. От МВР отново бяха категорични, че имат доказателства за това, че Портев е убиецът на Касамаков. Стана ясно, че самоковецът е бил близък приятел и кум на разстреляния в Амстердам Константин Димитров. Тези подробности внесоха още повече сигурност, че именно той е дръпнал спусъка срещу човека на Баретата.

Портев бе осъден през 2006 г. от Софийския градски съд на 18 години затвор за убийството на Касамаков. Още на следващата инстанция обаче апелативният съд го оправдава напълно, включително и за откритите по време на обиска в дома му и в автомобила наркотици и незаконно оръжие. А през октомври 2008 г. Върховният касационен съд окончателно изчисти името му. Случаят „Стефан Касамаков” се вписа в графата неразкрити поръчкови убийства, а килърът на Касамаков все още не е разкрит. За МВР извършител е Портев, но Темида отсече, че това не е така.