„Суп из кислого молоко” в „Задунайская губерния”

Ана Кочева

И през настоящия летен сезон руското присъствие по българските черноморски курорти е най‒осезателно. Руската реч звучи отвякъде, напомняйки задължителното й изучаване в училище през годините от близкото минало. Нещо повече ‒ руската инвазия е не просто курортна, „братушките” трайно се заселват по морето у нас, възползвайки се от примамливите оферти за закупуване на жилища. Пример за това е Поморие, но положението е аналогично и в други подобни градчета по Черноморието.



Тук руснаците пъплят буквално на всяка крачка. Живеещите от май до октомври в Поморие в собствени апартаменти са хиляди, а допълнително ги посещават роднини и приятели и така подбиват бизнеса на местните, които доскоро охотно са им предлагали квартири. Сега обаче самите руснаци стават наемодатели и припечелват, почивайки. Не са от най‒щедрите курортисти: предпочитат да пазаруват и да готвят, вместо да дават пари по заведения. Цял един, предимно руски, квартал започва се оформя в новопостроените блокчета върху старите солници. Със сигурност скоро той ще бъде наречен по някакъв начин ‒ „Малката Москва” например или нещо подобно.



Вера вече е открила тук свое собствено козметично студио и обслужва сънароднички, но чат‒пат при нея се отбиват поморийки. Още са недоверчиви към уменията на пришълката, а и предпочитат да дават парите си на „свои”. Съпругът на Вера, Антон, засега размишлява с какъв бизнес да се захване тук и дали въобще да го прави. Това би означавало семейството трайно да се пресели в България. Не е невъзможно, други вече са го направили. В поморийското училище целогодишно учат няколко русначета. България им харесва. Харесва се очевидно на всички руснаци, които пребивават повече или по‒малко в Поморие. Обясняват, че тук е спокойно, храната е добра, хората говорят езика им, или го разбират и комуникацията е лека.



Поморийци на свой ред възприемат „пришълците” със смесени чувства. От една страна богатеят за тяхна сметка, защото са им продали апартаменти и ще продължават да го правят. Алъш‒веришът по магазините през лятото също се крепи до голяма степен на руския гръб. Затова предвидливо са дублирали надписите освен на български и на руски. Къде без грешки, къде със, но това няма особено значение. „Предлагаем красное и белое домашнее вино” е сред най‒честите табели, които се откриват навсякъде из града, забити са на дървени летвички дори на плажа, мъдрят се заковани с кабарчета по дърветата. „Сдаю в аренду или продаю.....” (апартаменти, стоки и пр., и пр.) също се чете по всевъзможни табели, огради, гаражи.



„Апартаменты от застройщика” разбира се, е най‒честата оферта. „Парикмахер, маникюр и педикюр” е понятно за всекиго, следвано от недотам ясното за българина „наращивание волос” или „ногктей”, което обаче рускините перфектно си разбират. Естествено в козметичните студиа и фризьорски салони работят на две различни тарифи ‒ една за българи и втора за руснаци. Както и в лятното кино впрочем, където по няколко дни седмично прожекциите са на руски, а цените за тях скачат от 4 на 6 лв. Офертите за гастрола на пътуващи цирк също текат на руски език по високоговорител на обикалящ из улиците автомобил.



„Удар в десятката” е руската книжарница в града ‒ една реалия, която помним отпреди 10‒ти ноември. Изобилието от книги в нея засега е под въпрос; рафтовете са полупразни, но учтива продавачка увери, че ще се попълват. Важното е на този етап, че вампирската тетралогия на Стефани Майерс е налице и може да се закупи от руските любители на книгата.



Руският гост или „съгражданин” е улеснен всячески. Предлагат му се всевъзможни артикули, вкл. и „коробки”, но услугите на „ясновидящая Людмила” направо „къртят мивки”: тя очевидно е „настоящий феномен”, защото освен че лекува почти всички познати болести, помага на хората да си намерят и половинки, при това го прави „только молитвами”. Афишът дава най‒подробна информация, вкл. и за цената ‒ 40 долара за сеанс. Кво му плащаш при такова обслужване ‒ кеф ти продължение на живота, кеф ти откриване на щастливо бъдеще, кеф ти предсказание по фотография, а не на последно място ‒ противодействие на уроки, както и на бронхиална астма. Чудо!......



Обслужване ли бе да го опишеш, възклинал би поетът, ако се разходи из Поморие, градчето, което преди 2 500 години възниква като гръцка колония, а сега за има‒няма 5 лета ще стане руско. Все още малцинство са онези, които гледат скептично на това съжителство и смятат, че заедно с руснаците има опасност да се появят и проблеми, защото руската мафия щяла да ги последва. Засега констатират само, че рускините били нахални, обичали да се предреждат, имали необосновани претенции и премачквали всички домати на пазари, докато си изберат. Бай Аргир, който се опасява, че нещата „не отиват на добре” и е убеден, че онова, което бай Тошо не бил свършил, та да ни направи 16‒та съветска република, а сега ставало без бой, в момента върти капанче край плажа. Изнесъл е на голяма черна дъска менюто си отпред на улицата ‒ на едната страна на български, на другата ‒ на руски. И направо „изтрепва рибата”, предлагайки в него „Суп из кислого молоко”...