АЕЦ „Белене”: другият аспект на катастрофата

Впрочем, БСП потърси съгласието на хората за провеждането на национален референдум, формулиран „Искате ли да се развива ядрената енергетика в България чрез строителството на АЕЦ ‘Белене’?”, и вече внесе в Народното събрание папки с близо 700000 подписа, подкрепящи допитването. Всеки по-буден гражданин, свикнал да полага интелектуални усилия, за да вникне в същността на някакъв проблем, който го интересува и който има непосредствено отношение към неговия живот и към бъдещото развитие на страната му – т.е. човек, придобил информирано знание относно проекта „Белене” - не може да не е забелязал противоречивата формулировка на въпроса, предмет на референдума, защото евентуалното строителство на АЕЦ „Белене” би довело не до развитие, а до хипертрофиране и компрометиране на ядрената енергетика у нас и то на цена, непосилна за държавата ни.

Тъжното, за да не кажа катастрофалното, в случая е, че болшинството от положилите подписа си в подкрепа на референдума са твърде далеч от определението „буден гражданин”, а ако трябва да съм по-точен – това са хора с лениви и закърняли мозъци, чието мислене се определя не от аналитична обработка на постъпващата (очевидно твърде малка по обем) в главите им информация, а от внушени им от медията и от приказките на други хора политически лозунги, манипулативно превръщащи истината в лъжа и обратно.

Повод за тези последни редове е телевизионен репортаж от тазгодишния (проведен на 28.07.2012) традиционен национален събор на връх Бузлуджа, честващ 121- ата годишнина на организираното социалистическо движение в България. На въпроса на репортерката защо са сложили подписа си в подкрепа на референдума интервюираните, с кух патос, имащ претенцията да симулира осмислена позиция, отговаряха: „Защото ‘зелената’ енергия е скъпа, а с АЕЦ ‘Белене’ цената на тока ще падне”, „Защото така ще бъдем енергийно независими” и други подобни „бисери”.

Това интервю показа, че БСП е постигнала една от най-важните свои цели, преследвани в годините на прехода: вследствие на систематичната и драматично голяма по обем емиграция на мислещите, активните и почтените хора (т.е. тези, които не искаха и не искат да водят тази пародия на живот, предлагана им от насадения след 1989 г. политически модел), днес една твърде голяма част от населението на България е съставена от биологични индивиди, за които мисленето не е потребност и които поради тази своя същност са се превърнали в така желания от всяка самоцелна власт електорат (или „мат`рял”, както някои го наричат).

С две думи и без извинение: повечето (освен партийните активисти и всички, облагодетелстващи се от корупционната партийна политика) от далите съгласието си да се проведе референдум, формулиран по този подвеждащ начин, са глуповати хора, с промити и лоясали мозъци, без самостоятелна мисъл, безкритично повтарящи като папагали медийни клишета или чужди мисли, хора, които биха били хуманитарен баласт, т.е. ненужна социална тежест за всяка една страна, защото те не произвеждат мислене, не създават интелектуален продукт и в този смисъл с нищо не могат да допринесат за развитието на страната си. Те могат да бъдат и са единствено един постоянно лъган или купуван електорат, необходим на всяка олигархия и на всяка плутокрация и абсолютно ненужен на едно общество на знанието, в каквото Европа и целият останал свят се стремят да превърнат своите граждани.

Тези 700000 гласа са израз на дълбоката човешка и интелектуална криза, придобила вече измерението на катастрофа, която днес България преживява.  

Владимир Стойчев,
доцент по философия

https://vladostoy.blog.bg