България – Русия: война за мирния атом с всички средства

В тази връзка финансовият министър Симеон Дянков каза, че „ако трябва пак ще ги напляскаме” (руснаците, б.а.). Имаше предвид в съда, а напляскването бе метафора, но русофилите подскочиха до небето. Как може да се говори така. Това е предателство, неуважение. Румен Петков, този изразител на партийните и моторните интереси, веднага се възползва: На простака всичко му отива! В средите на социалистите някои се позасмяли: Намерил се кой да го каже?!

 

Петков знае, че преди това изречение Дянков изложи минимум три аргумента в полза на българската позиция, но е длъжен да говори така. Той е „за” АЕЦ „Белене” не просто защото е от БСП и изпълнява партийната повеля. Едва ли това е пътеводната му звезда. Но Петков е от Плевенско, хората там са особено чувствителни към темата, защото разчитат на поминък, работни места, съживяване на икономиката и той не би пропуснал да спечели някоя точка на гърба на популизма. На трето място, но не по важност, са бизнес интересите на негови приятели (особено на един), на които той гледа като на свои. Не знам на кое място е любовта му към всичко руско, но е след първите три. Русофилството в такива случаи е само форма, плакат, етикет. Носталгична струнка, която някои дърпат с грабливи пръсти.

Петков и хора като него разчитат на определена категория българи. Те знаят, че някой ги прави на балами, за да извлече полза за себе си, но не му казват в очите. Преструват се, че му вярват и дори го подкрепят, защото им е трудно да признаят свои заблуди във времето. Миши страх от истината.

 

Преди всичко трябва да сме наясно, че поредният опит за скандал в отношениято между Москва и София, е продиктуван от политически и финансови кръгове. И у нас, и в Русия. Не откривам Америка, но е добре това да се повтаря и потретя, за да не се забравя.

 

Никакви русофили и русофоби нямат място в разиграващия се сюжет. Те са подвижни храсти в пиеската за мирния атом. „Атомекспортстрой” провеждат тест чрез натиск и психически остен. Метод, разчитащ повече на ефекта от агресията и мащаба, отколкото на дипломацията. Целта е проверка на българските рефлекси. Уплашеният отива да преговаря: може и картите да свали, а и гащите – случвало се е. Руската фирма разполага и с жокер - искането за референдум от БСП за бъдещето на АЕЦ „Белене”. Приятно съвпадение.

Не закъсняха и ехидните коментари, как Путин се е стреснал от заканите на Дянков та чак зъбите му са почнали да тракат. Темата провокира въображението.

„Аз истински се надявам, че президентът Путин не знае за това им действие (на „Атомекспортстрой”, б.а.), защото ако знае, никак няма да му бъде приятна срещата на 9 ноември в България. Тогава трябва да подпишем за "Южен поток". Това каза на свой ред премиерът Бойко Борисов. Русия като държава и руският народ, и България са приятели от векове и ще бъдат приятели и за в бъдеще” – допълни той.

Дали Москва ще поеме протегната от Борисов ръка - предстои да узнаем. Засега в Кремъл все още не са сигурни дали в тефтерчето с програмата на Путин има записана среща в София. Някои наричат подобна ситуация "метроном за нервите". И двете страни извършват разузнаване на силите на противника. Методът е описан през 1982 г. в книгата на Джеймс Бамфорд „Замъкът на загадките”. Борисов приложи нещо подобно преди три години в Полша, когато закъсня за срещата с Путин. Тогава кореспондентът на в. „Комерсантъ” разшифрова мълниите в погледа на руския държавник по следния начин: „Ако сега руските войски бяха на Шипка, Путин щеше да ги отзове”. После облаците се разсеяха и дори Путин си тръгна с кутре от Бойковата ферма за елитни каракачанки.

„Напусне ли те самообладанието – идват грешките”, обичал да казва д-р Рихард Зорге, съветски шпионин, работил и загинал в Япония. Владимир Владимирович със сигурност го е изучавал.

ОХ, РУСОФИЛСТВО - АХ, РУСОФОБСТВО

 

И двете са просто средство. Чрез тяхното разпалване в момента ще се направи опит да се прикрият истинските интереси, които се спотайват зад скандала.

Целта е не просто да се оправдае едно авансово облагодетелстване, а ако е възможно – да се разшири. Тази цел може да се постигне по различни начини. Един от тях е общественото съзнание да бъда замъглено чрез коктейли от истини, полуистини и опашати лъжи.  Най-лесно и евтино това става чрез медиите. Ще се изумите, ако се разчуе, срещу какви жалки суми медийни картонени тигри са обещали пълна подкрепа на „каузата” Белене. Слагам кавички, защото за същите тези храбреци е кауза пердута всичко, което не пълни джобчето и не им създава някаква обществена значимост, пък била тя и бутафорна.  И обратно. Най-силното оръжие си остава идеологическата обработка. Там е силата на БСП, казвам го съвсем сериозно. Посланието вече е изречено: „Който е срещу АЕЦ - е срещу Русия! Срещу руския народ, който два пъти ни освободи!”. Ужасно наивно и в това е неговата сила.

Кой ще ти прави разбор, че Русия е едно, а „Атомекспортстрой” – съвсем друго нещо. Нито ще чуем какво мислят самите руснаци за корпорации от този ранг, за печалбите им, за начина им на действие дори в собствената им страна, спрямо самите тях. Борисов тръгва срещу Русия! Това е достатъчно няколко хиляди да тръгнат към Бузлуджа и през януари. Те така и не искат да разберат, че миналото може да бъде само спомен, бил той и приятен, но не и бъдеще.

Който е тръгнал срещу руската мечка – хаир не е видял, сипят се исторически аргументи. Наполен си счупи главата в Русия. Хитлер изгуби войната в Русия. Постулати от времето на „студената война”, които дават резултати и днес. Защото фактите са точно такива и второ: славяни сме, трябва да сме заедно. От нафталина ще изкочат и Големия брат, и Дядо Иван. В суматохата ако се пусне подписка за национализация и връщане на ТКЗС - като нищо ще я подпишат хиляди ентусиасти. Със сигурност обаче по време на посещението на Путин в София, ако има такова, в зала 1 на НДК ще запеят безсмъртният Йосиф Кобзон и хора на Червената армия. Без ирония.

Ако бяхме развита страна и имахме националното самосъзнание на чехи и поляци, номерът нямаше да мине. Но не сме и това може да ни люлее още дълго време на скърцащата люлка между Изтока и Запада.

Наивният отговор на подобна кампания би било обяснението, че хора като Богомил Манчев, Румен Овчаром, Георги Първанов и сие обслужват лични и партийни интереси. Примитивна теория, макар и доста логична. Нищо обаче не е такова, каквото изглежда. Ако ще Народното събрание да гласува сто комисии, които да разследват лобитата, корупцията и тайните в енергетиката – нищо няма да излезе от това. Трябва да си напълно луд, за да вярваш, че когато се вършат мащабни неща под чадъра на държавата и партиите, остават кални следи. А и да са оставени някъде такива, нямаме магистрат като Фалконе, който да тръгне по тях. В Италия взривиха магистрала, за да го убият – тук ще взривят държавата. Само дето няма да им се наложи. Защото със сигурност всичко е законно.

Видимата война, тази в медиите, в парламента, на кръгли маси и публични дебати, ще се води с арсенала на шоуто. Петър Корумбашев, Румен Петков, Корнелия Нинова, Антон Кутев и Сергей Станишев са майстори в този жанр, можем да им се доверим.

Сериозните сражения ще са по време на срещите между експерти, министри, Бойко Борисов и Владимир Путин.

Истинската война обаче ще клокочи другаде – далеч от любопитното око на тези, които плащат масрафа. Войната между лобитата в енергетиката. Челюстите на бизнеса, скритите интереси, кукловодите, службите – предишни и сегашни. Не си правете излюзии, че някога ще видим какво се случва на този фронт. Това не е Плевенската панорама със застиналите фигури от драмата в Мъртвата долина. Случва се наистина, сега, тук, а действията са брутални и само гласът на Кобзон може да ги заглуши.

Вярно е, че сме малка страна, но и Русия не е Съветския съюз и трябва да воюва за своите интереси. Ние също. Освен това категориите чест и достойнство все още имат значение.

Какво да очакваме ние, от публиката? Със сигурност няма да ни се разминат вечните скечове със стари митове, герои и скелети от гардероба. С тях ще ни плашат, белким окажем „граждански” натиск за взимане на „правилните” решения.

Руски художник вижда нещата по този начин

МИТОВЕТЕ

 

Руската мечка, разбира се. Дядо Иван, чичко Сталин и Големият брат също.

Руската мечка... В приказката за Маша и Мечока звярът е наивен, послушен и срещу топли банички е готов на всякакви компромиси. Маша и Мечока обаче не се връзват много-много с кампания за АЕЦ „Белене”. Трябва нещо по-кръвожадно и убедително.

На „Морската карта”, съставена от шведския свещеник Олаус Магнус през 1539 г. руската държава е отбелязана с фигурата на мечка. Символът се утвърждава окончателно по света от Сигизмунд Херберщайн и неговите „Записки за Москва”. В тях той описва смъртоносната руска зима през 1526 г., когато „по улиците на селищата се разхождаха огромни гладни свирепи мечки”. Западът охотно приема този образ – мистериозна, жестока и силна държава. По-късно руският мечок е изобразяван, в зависимост от ситуацията, с балалайка, на колело или с шише водка. В Англия пък подозирали, че дори мечките в руския цирк, са шпиони на Кремъл. Параноята заразява и други страни.

Кой се крие зад руската мечка и я прави така страховита? Естествено силни и властни фигури. Такава е Иван Грозни. Тиранин, включен в Топ 20 на най-жестоките владетели в света. Възкачва се на трона няколко години след оная страшна меча зима, за която пише Сигизмунд Херберщайн. Покорява с кръв и смърт Казанското ханство, Астраханското ханство, Сибирското ханство и Голямата Ногайска орда. Страдал от мания за преследване и имал изразени садистични наклонности съчетани с неубоздан гняв. Само в Новгород заповядва да бъдат опечени като прасета, кастрирани, изнасилени и сварени около 60 000 души. По време на пристъп убива и сина си. 

Подобни качества притежават и руските народни водачи. Стенка Разин е справедлив, защитава бедните, но това не му пречи да убива, граби и насилва.

Плътно в тази представа се вписва и Йосиф Висарионович.

Днес Русия иска да си възвърне образът на силната мечка. Показва го по отношение на „арабската пролет”, преговорите за цената на газа, енергийните проекти, във военната област. Длъжни сме да се съобразяваме с това. Да анализираме и да си вадим поуки. За да изработим свои стратегия и тактика, с които да отстояваме интересите си. Който уважава себе си - го уважават и другите.

 

ТРЕЗВО

 

Руската мечка може да е страшна, но все пак е само символ. Пък и май самите руснаци не й се доверяват чак толкова, щом на герба им не е тя, а двуглавият орел...

По-важно е да знаем какво става в Русия. Един от големите проблеми на руската икономика е упованието на режима на Путин, че ако държавата контролира основните производствени отрасли, то руският народ ще живее заможно. Това донякъде е вярно. Животът в днешна Русия е по-добър по всички показатели от този преди 10-12 години. Но този процес на покачване на средното жизнено равнище вече е под въпрос. Бюджетът на страната расте непрекъснато, а приходите от петрол и газ намаляват. Русия може да е страховит мечок на плакат, но не е петролен мечок, какъвто е била някога. Има глад за външно финансиране на големите проекти за модернизация на енергийната инфраструктура, военната индустрия и така наречената „ай-ти диверсификация” - силиконовата долина. Русия няма подготвени кадри, няма и научния потенциал. Има стара слава, но тя хазна не пълни. Откъде могат да дойдат инвестициите? Преди всичко от Европа. Същата, която бива плашена с руската мечка. Разбира се от Китай, Япония и Южна Корея също, но там има сблъсък на няколко азиатски култури, което подхранва взаимно недоверие. А дали компании като Шел и Бритиш Петролиум се стряскат от мечоци, дядо Иван, пък бил той и Грозни – е риторичен въпрос. Ако Кремъл иска някой да разработи истински предполагаемите големи залежи на остров Сахалин и в Баренцово море, ще трябва да разчита на комплименти, а не на Кобзон.

Ако иска да върви напред, Москва ще трябва да се откаже от политиката си на икономически национализъм, която в момента се опитва да прилага и спрямо нас. Освен това Русия ще трябва да отвори изцяло пазарите си за новите технологии и продукти, като едновременно с това започне истинска битка с корупцията по високите, средните и ниските етажи.

Икономическият ръст от 7% вече е история и тя приключи някъде през 2007 година. Икономисти смятат, че нещата ще вървят надолу заради дългосрочното понижение на енергийните цени, раздутия бюджет и демографската катастрофа. Някои от тях смятат че в подобна ситуация руската мечка ще става все по-нервна и агресивна, както съм своите, така и към партньори си. Това обаче би я обрекло на изолация. Такава е обстановката най-общо казано.

Къде сме ние в тази икономическа картина. Ние сме си там – на старите Балкани, на стария кръстопът. В геополитическия покер това все още е печеливша карта. Друг е въпросът как ще я изиграем. Не бива да се подценяваме, но и да не преиграваме. Покерът е игра за хладнокръвните и тези, които умеят да чакат. И да блъфират.

Историята на българо-руските отношения е пъстра, стигала е и до крайности. Освен сълзи на радост, са се ляли и сълзи от мъка. Ляла се е и кръв. Има предателства, обиди, високомерие, безпардонност, радост, братство. Но това е тема за друг разговор. Сега са актуални енергийните проекти и икономическите интереси. Ето, дори Симеон Сакскобургготски не се издържа и се намеси – в полза на проекта „Белене”. За горите мълча години наред, но за атомния бизнес проговори. Колко ли изненади ни чакат още?

И да не забравяме най-важното: политици каквото й да правят, за себе си го правят. После – дим да ги няма.

 

Огнян Стефанов