През ранната есен на 1989 година българските дипломатически представителства в Африка са били основен и стратегически център за „износа” на стотици милиони долари от подготвящата се за настъпващите икономически промени у нас червена номенклатура. Доказателствата и свидетелствата в тази посока са много, като в няколко поредни броя вестник „Торнадо” ще разкрие конкретни пътища и схеми, чрез които от страната ни само в рамките на няколко месеца са били изнесени стотици милиони долари потънали впоследствие в пълна неизвестност. Именно такъв е случаят с българското посолство в Танзания и мистичната сума от 300 000 долара, заради които само за няколко седмици през есента на 1989 година е отзован посланикът ни в африканската държава. По това време българската дипломатическа мисия в източноафриканската държава се представлява от Георги Факалиев, който вече е в края на 4-годишния си мандат и очаква скорошното си прибиране в България или назначаване на същия пост, но в друга държава.

Факалиев свидетелства, че най-изненадващо една вечер той е уведомен от секретаря в посолството, че на сметката на мисията ни в Танзания е получена загадъчна и неочаквана по финансовите й планове сума в размер на 300 000 долара.
Още на другия ден дипломатът прави бързо проучване и установява, че парите били преведени за строежа на търговско представителство на България в Танзания и трябва да бъдат усвоени от търговския ни представител в африканската държава Цветан Дудоленски. Посланикът ни обаче е изключително изненадан, защото само няколко месеца по-рано в България е било взето официално решение, че държавата вече разполага с търговско представителство в Танзания и няма никаква нужда от това да бъде построено ново. Въпреки това обаче търговският шеф Дудоленски настоява пред посланика ни получените два дни по рано пари веднага да бъдат усвоени и моментално да му бъдат предадени за посочената в нареждането цел.

Георги Факалиев обаче се оказва „костелив орех”, като решава не само да не освободи парите, но и да се върне обратно в България, за да потърси лично първоизточника на този паричен превод и неадекватното нареждане, което го придружава. Именно това негово действие впоследствие ще се окаже решаващо и ще предизвика цяла серия от въпроси и допълнителни разследвания, някои от които продължават и до днес В България посланикът ни в Танзания Факалиев първо се среща с министър-председателя Георги Атанасов, а впоследствие и с редица други хора, като от всички с недомлъвки или мърморене под носа научава, че в дъното на този превод стои едноличното решение на един човек, а той се казва Андрей Луканов. В този период Факалиев научава още, че неговият случай не е единичен, а подобни „недоразумения” има и с други родни амбасади в Африка. Важно е да се спомене, че през това време наш посланик в Африка е и самия брат на Андрей Луканов, Атанас Луканов.

Когато все пак обаче след купища перипетии Факалиев успява да се срещне с Андрей Луканов, посланикът ни не само че не получава удовлетворителен отговор за истинските причини, поради които въпросните пари (300 000 долара) са изпратени на сметката на нашето посолство в Танзания, но се случва точно обратното. Само седмица след разговора му с Луканов
Факалиев е освободен от заемания пост. Месец по-късно, когато се връща за кратко в Танзания, за да оформи нещата по напускането си, Факалиев научава, че търговският представител Дудоленски все пак е успял да изтегли парите от сметката на посолството.

Месец по-късно Тодор Живков пък е сменен от постта на пръв ръководител на партията и държавата, а от „африканските” пари не остава никаква следа. За сметка на това през следващите няколко години на демокрация търговският ни представител в Африка Дудоленски сполучливо заминава на работа не другаде, а в новоизгряващия бизнес рай Дубай. Според запознати там Дудоленски развил огромен частен бизнес, който стартирал с неясни капитали. Империята му толкова се разраснала, че дори част от нея по-късно била реинвестирана обратно у нас. Днес за съжаление Цветан Дудоленски, както и Андрей Луканов не са сред живите Следите на игрите им също отдавна са заличени, но както казваше големият наш писател Павел Вежинов, някои от тях все пак остават.

Днес вече е абсолютно сигурно, че както създаването и работата на външнотърговските дружества, така и „африканската връзка” имаха решаваща роля в изнасянето на стотици милиони долари от социалистическа България в навечерието на промените. 20 години по-късно е напълно ясно, че в 3-те месеца на есента на 1989 година през черна Африка изчезнаха купища български пари, които впоследствие положиха основите на криминалното приватизиране на днешната ни държава.