Балканска флотилия на НАТО - илюзия или реална стъпка?

Дали идеята е медийна спекулация или отдавна известна информация е въпрос на факти и цифри. Знае се, че Румъния още през януари заяви, че на срещата на НАТО във Варшава, ще се предложи  да се създаде флотилия в Черно море. Няколко месеца по късно министърът на отбраната Николай Ненчев каза, че ние заедно с румънците ще повишаваме сигурността в Черно море, за което е формирана работна група. Външният министър пък информира от Брюксел през май , че се обсъжда създаване на  морска група кораби на НАТО в Черно море. И в това няма нищо лошо - в НАТО сме, търсим си сигурност.

Ние няма да участваме във флотилия заедно с Турция и Румъния, но ние ще участваме в съвместни мироопазващи мисии, операции и такива по респектиране в рамките на НАТО, каза президентът Росен Плавнелиев за успокоение на страстите. И може би е прав.

Стана обаче ясно, без да се надува бойния рог,  че това респектиране ще е за Русия. Защото няма други държави в Черноморието, които по някакъв начин да застрашават сигурността на Турция, България, Румъния и Украйна. В НАТО сме и е нормално да търсим подкрепа от по-силните в алианса. Но сякаш остава горчивият привкус, че напред в случая се бутат по-малките партньори. Буди тревога и съвместното ни участие с Турция в подобен формат.

Засега няма нищо утвърдено за създаване на Черноморска флотилия на НАТО в Черно море. Това би трябвало да стане на срещата на върха във Варшава, а преди това да има решения на правителствата  и парламентите на страните, които ще участват в  структурната групировка.

В Русия са наясно, че задачата пред една токава флотилия е постигане на постоянно взаимодействие между натовските черноморски държави, което цели повишаване на бойната ефективност на силите и средствата им. На всички е известно, че досегашните натовски маневри и съвместни учения в акваторията на Черно море, имаха преди всичко ритуален характер. Но и създаването на такава флотилия, не плаши руснаците. Тях ги интересува постоянното присъствие  край черноморските брегове на военни кораби от САЩ, Канада и други по-големи натовски нечерноморски държави. И затова Москва подсказва, че ще вземе компенсационни мерки. «Радиолокационното засичане на голяма група кораби е значително по-висока, отколкото за кораби като Donald Cook. При всяко количество цели победата в един конфликт ще реши технологическото превъзходство на руските ракети”, коментира руски експерт. Тук се има предвид не Балканския флот на НАТО , наричан от руснаците БРУТ, а морска група в Черно море с кораби от САЩ, Германия, Италия и Турция. Тук, тук май е заровено кучето. И затова след като Русия се съвзе и  взема мерки за бойно морско превъзходство от Прибалтика до Черно море, е нормално и НАТО да отговори на предизвикателството.

Флотилия БРУТ за руските военни експерти е една група от бойни кораби на България, Румъния, Турция и Украйна. Буквата „У”  в абревиатурата е сложена точно заради Украйна. Нека да видим с какво разполага тези четири държави и военноморските им сили в Черно море.

ВМС на  България има няколко фрегати и корвети, които всъщност са си малки противолодъчни кораби съветско производство, които са  без ударни ракетни комплекси. Българските ВМС имат в състава си и двадесетина  кораи за бойна поддръжка – тралщици и минни заградители, които  не са никакъв фактор в Черно море. От ударните кораби  със съвремнни средства за ПВО  е само белгийската фрегата Wielingen. Не случайно в един от турските анализи за българския флот е записано лаконично: „ не представлява заплаха... ” Това показва и проведеното през 2015 г. учение „Бриз 2015”, на което политиците ръкопляскаха на моряците, а в учението участваха  около 30 кораба и 1700 военнослужещи, което дори за Черно море е капка в морето. И в руските военни експерти оценяват българските ВМС като турския ГЩ.

ВМС на Румъния включва флотилия от фрегати, речна флотилия, три дивизиона бойни кораби и катери /патрулни кораби, ракетни корвети, тралчици и минни заградители/, които са в по-голяма степен адаптирани към изискванията на НАТО. Но и румънските кораби , както и българските, са предимно с оръжие от СССР. Бойният им състав включва един есминец, шест корвети, шест ракетни и торпедни катера, един минен заградител и четири тралчика.

ВМС на Труция естествено са най-големи и боеспособни. Традиционният турски флот се ражда още през 14 век. Главна ударна сила днес са 20 фрегати и корвети. Подводният турски флот разполага с 14 дизелови подводници немско производство. Морската авиация разчита на 10 базови испански патрулни вертолети CN-235М, 24  противолодъчни вертолета S-70В, 29 многоцелеви и транспортни вертолети и 9 транспорти самолета. ВМС включва още една бригада морска пехота и два отряда за специални задачи. Основни военноморски бази на Черно море са Самсун и Синоп. В турските ВМС служат 50 000 военнослужещи.

През 2015 г. украинските ВМС включват три бойни кораба , един десантен и 18 поддържащи. Флагман е корабът «Гетман Сагайдачни», бившия « Киров». През миналата година САЩ снабдява Украйна с 5 надуваеми моторни лодки от типа Willard Sea Force 730.

Дори бегъл поглед върху характеристиките на ВМС на черноморските страни показва разликата не само в морските традиции, потенциалите на бойните им флотове и мотивите за действие. На преден план излизат противоречията в системите на дислокация и управление, в тактиката и организацията на бойните действия. Това се знае в НАТО. И дори на срещата във Варшава да се вземе решения за балкански флот на НАТО в Черно море, явно неообходим днес, то за неговото създаване ще са необходими години. Ще са необходими и милиарди евро. Само така може да се постигне някакво количествено и качествено превъзходство над флота на Русия в Черно море. Дали това ще бъде някаква реална стъпка заради реална опасност или ще се окаже илюзия, ще видим във Варшава.

Знае се иначе, че съгласно конвенцията от Монтрьо за черноморските проливи , военните кораби на страни, който нямат излаз на Черно море, могат да се намират в акваторията му не повече от 21 дни.

Росен Костадинов