Червените „сиромаси” на кръстоносен поход за доходите на народа

В навечерието на втория спектакъл от този тип, който предстои да се разиграе в парламента в петък, „Торнадо” реши да преброи и покаже на светло някои от най-големите поборници за социална справедливост в железните редици на столетницата. Червените „сиромаси” които припяват в хор в сутрешните блокове добре познатия рефрен за бедстващото положение на народа и неглижирането от страна на ГЕРБ на проблемите на най-бедните и най-уязвимите. Сред най-изявените от тази група говорители безспорно е г-жа Корнелия Петрова Нинова - дама с внушителна биография в областта на сиромашията. През 1997 г. 28-годишната тогава синя активистка полита на крилете на изборната победа на СДС и става едновременно изпълнителен директор на две ключови външнотърговски дружества- златните мини „Техноимпекс” и „Техноимпортекспорт”. С ”младежки жар” синята фурия поема огромния товар на двата висши ръководни поста, оглавява РМД, което приватизира единия от гигантите, и става изпълнителен директор на вече новия ”Техноимпекс 98”.

И така до септември 2005 г., когато, като гръм от ясно небе, тъмносинята Корнелия е назначена от квотата на БСП за зам.-министър на икономиката и енергетиката - мегаминистерството в кабинета на тройната коалиция с министър Румен Овчаров. Тя отговоря за външноикономическите връзки, държавния резерв, търговията с оръжия, офсетните споразумания, свързани с доставки на армията. Нинова е шеф и на две стратегически предприятия – „Международен панаир” Пловдив и ”Булгартабак холдинг”. През 2007 г. Корнелия пада жертва на скандала между Румен Овчаров и директора на Националното следствие Ангел Александров, който замалко не свали тройната коалиция от власт. Оказва се, че Нинова е предлагала „дребни услуги” на мощната икономическа групировка ”Фронтиер” и лидера й Красимир Георгиев, който пък има общи фирми с баба Цецка - майката на разследвания по това време Валентин Димитров.

Въпреки грандиозния скандал, червената дама не се разминава с властта и финансовите потоци и още на следващата година е избрана за изпълнителен директор на "Булгартабак Холдинг”. Не по-малко предана на социалната кауза
е кюстендилската депутатка Мая Манолова. Още в началото на депутатстването си пчеличката Мая, както е известна сред съгражданите си, насочва взор към медоносния ТЕЦ „Бобов дол”. Тя прегръща идеята за приватизацията му още по времето на кабинета на царя, чийто енергиен министър Мирослав Севлиевски открито приема тясното сътрудничество със социалистката. Така тръгва и процедурата за приватизация на енергийното дружество. Почвата е благодатна и обещава богата и дългогодишна реколта, тъй като контрагентите на централата – стотици фирми и търговски дружества, вече са изградили стройни картелни обединения в самия ТЕЦ.

Когато тройната коалиция вече управлява страната, през 2007-2008 г., Христо Ковачки печели с "Енергия МК" търга за
приватизация на ТЕЦ-а срещу сумата от 100 млн. лв. Прах в очите са камуфлажните клаузи в приватизационната сделка - инвеститорът да се задължи да изкупува български въглища не по-малко от 1750 хил. тона годишно. Само след година ТЕЦ "Бобов дол" прекратява изкупуването не само от местния рудник "Миньор", но и от още пет въгледобивни предприятия в Перник и Бобов дол.

Като добър юрист, доказал себе си чрез шеметната си партийна кариера, Манолова успява да си издейства договор за юридически консултации за сумата от 20 хиляди лева месечно, а след това се отблагодарява с щедри жестове към самия инвеститор Ковачки. Тя открито вербува за каузата на партията му „ЛИДЕР” местни соцактивисти, дори ръководители на партийни организации. След приватизацията на Ковачки, с протекциите на пчеличката, начело на бобовдолската централа веднага е назначен бившият председател на общинската структура на БСП в Дупница Владимир Владимиров. Целта е паричните потоци да поемат към правилната партийна каса и близкостоящите до нея фирми.

През 2006 г. охранителната фирма “Боду”, чийто представител за Дупница е един от най-доверените хора на братята Галеви- Георги Първанов-Бозата, поема наблюдението на ТЕЦ-а в Бобов дол срещу близо 200 хил. лв. Говори се, че трансмисията между властта и бизнеса е била именно Манолова. Според мълвата тя често идвала да дава отчет на килимчето в резиденцията им в село Ресилово. В депутатските среди пък пчеличката се слави и като една от най-елегантно облечените дами, която носи само избрани марки с яки цени.

Вечният защитник на бедните и онеправданите Антон Кутев също има солиден финансов бекграунд. Червеният депутат просперира с фирма за бельо и ризи. В кулоарите на парламента отдавна е известно, че той доставя евтини гащи за съпартийците си и техните семейства. Не отказвал поръчки и на простосмъртни служители от НС. Стоката му се отличавала най-вече с евтинията си. Така тръгнал депутатският алъш-вериш, завалели заявки и търговията на народния избраник дръпнала на парламентарно ниво.

Според мълвата червените прашки на Азер Меликов също били лично производство на фирмите на Кутев. Виден представител на лявата социална политика е и настоящият претендент на БСП за кмет на София Георги Кадиев. Неговият скромен принос към подобряването на жизнения стандарт на българите минава през фирмата на жена му- "Енерджи Съплай" ЕООД. През 2007 г. тя получава лиценз за търговия с електричество, без да отговаря на изискванията на Закона за енергетиката. Така, посемейному, Кадиев успява да източи около 6 млн. лв. от държавата само за 2008 г. Бившият социален министър Емилия Масларова също е винаги близо до масите, може да се каже, че дори се е сляла с тях. Характеристиките, по които се разпознава съпричастността й към обикновения българин, са много - бентлито в цвят пепел от рози, самолетният билет за 17 хил. лв., умопомрачителните брошки и костюмчета и обувки за хилядарки...

Най-яркото наследство на мандата й са програмата “Кифла и топло мляко”, почивката на море за пенсионери и прословутият ремонт на центъра за социални услуги в Стара Загора. Ексминистър Масларова обаче ще остане за поколенията с култовата реплика а ла Мария Антоанета към протестиращи пенсионери през март 2009 г.: “Много сте активни, нали бяхте гладни?”.
Запазена емблема на социалната идея сред червените депутати са и печелещият милиони от индустрията с порно Петър Курумбашев, ексстроителният министър, забъркан в най-големите корупционни афери на Тройната коалиция Асен Гагаузов, заместникът му Димчо Михалевски, който от национален длъжник покрай партията майка започна да декларира стотици хиляди честна печалба.

В класацията на червените „сиромаси”, милеещи в парламента за хляба на народа, могат да бъдат добавени още десетки труженици на родния капитализъм. За 20 години неуморен труд те с талант и димитровско дръзновение осребриха Капитала за себе си, а Манифеста оставиха на електората си.

Деница Бояджиева