Доклад на парламентарната асамблея на НАТО: България е ключов съюзник в Черноморския регион

Новото коалиционно правителство в България даде да се разбере, че не само има проевропейски дневен ред, но и че ще направи борбата с руското влияние в своя сектор за сигурност приоритет. Алиансът трябва да предприеме цялостен преглед на основната инфраструктура на България и Румъния – включително техните железопътни линии и главни магистрални мрежи, за да бъде по-добре подготвен в бъдеще.

Това се казва в доклад на парламентарната асамблея на НАТО, наречен „Мътни води – как войната на Русия в Украйна променя сигурността в Черно море“, предава БГНЕС.

Черно море - стратегическият разлом и дисбаланса на силите

През годините на Студената война Черно море беше сравнително спокойно, което до голяма степен се дължи на принципите от Конвенцията от Монтрьо. През 1952 г., когато Турция се присъединява към НАТО, южното крайбрежие на Черно море и проходът през проливите попадат под контрола на съюзник в НАТО. Северните крайбрежни пространства от България до днешна Грузия остават здраво под контрола на Варшавския договор или директно на Съветския съюз.

Всички крайбрежни държави в региона под съветски контрол по време на Студената война изразиха своите евроатлантически амбиции много рано в посткомунистическия период, като се присъединиха към Партньорство за мир на НАТО през 1994 г. България и Румъния станаха част от НАТО през 2004 г., а след това към ЕС през 2007 г. Успоредно с това, след идването на власт на Владимир Путин през 2000 г., регионалните политики на Русия стават все по-ревизионистични и скоро са последвани от използването на сила, за да се опита да консолидира не само регионална сфера на влияние, но и да установи пряка позиция на господство над по-голямата част от Черно море.

Черноморският регион е стратегически разлом между НАТО и Русия. С изключение на Турция, регионът влезе в ерата след Студената война дълбоко неуреден относно стратегическото направление на своите крайбрежни държави. Разделянето на региона изток-запад доведе до поредица от конфликти, кулминирали в пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 г. Войната бързо прерасна в най-жестокия конфликт от Втората световна война насам.

Инвазията на Русия през 2022 г. обаче беше вторият път за осем години, в който страната използва военна сила, за да завземе незаконно украинска суверенна територия. Анексирането на Кримския полуостров от Русия през 2014 г. позволи на руския черноморски флот да овладее цялото Черно море. И все пак, въпреки това нарастващо предизвикателство на югоизточния фланг, адаптациите на отбраната на източния фланг и възпиращата позиция на НАТО след 2014 г. до голяма степен се фокусираха върху укрепването на уязвимостите в Балтийско море.

През 2016 г. фокусът на НАТО беше насочен към възприеманите значителни географски уязвимости в региона на Балтийско море, особено в балтийските държави – до относително пренебрегване на Черно море: съюзниците се съгласиха на засилено предно присъствие чрез осигуряване на четири многонационални бойни групи, разположени в Полша, Литва, Латвия и Естония, като същевременно беше направено по-малко за Специализираното предно присъствие в Румъния и, в много по-малка степен, в България.

Предното присъствие се основаваше на румънско предложение за укрепване на регионалното присъствие на НАТО в сухопътните, въздушните и морските области, което да бъде базирано на Многонационалната дивизия Югоизток (MND-SE) в Букурещ. На MND-SE беше възложено да улесни регионалното подсилване при извънредни ситуации. Инициативата също така включваше подобрен вариант на „Air Policing“, за да накара съюзническите военновъздушни сили да патрулират румънското и българското въздушно пространство.

През 2016 г. и предложението за многонационална Черноморска флотилия между Румъния, България и Турция беше отхвърлено.

Причините за този дисбаланс (между Балтийско и Черно море - бел.ред.) се криеха в липсата на съюзнически консенсус, особено сред черноморските съюзници на НАТО, относно това коя е най-добрата стратегия по отношение на Черноморския регион.

Ролята на България и Румъния за укрепването на НАТО

Руската инвазия през миналата година шокира съюзниците в достатъчна степен, за да преразгледат позицията си, което доведе до няколко нови инициативи за успокояване на регионалните съюзници и укрепване на позицията на Алианса за регионална отбрана и възпиране – най-видимата от тях беше многонационалните батальони, които се създадоха в България и Румъния.

Съюзниците подчертаха стратегическото значение на Черноморския регион на срещата във Вилнюс през юли. Особено безпокойство, което те отбелязаха, беше твърдият ангажимент за спазване на правото на свобода на корабоплаването.

Те също така обещаха да продължат да подкрепят реформите и адаптациите на уязвимите партньори Молдова и Грузия чрез техните персонализирани пакети за подкрепа за насърчаване на устойчивостта и силата, докато продължават по пътя си към евроатлантическа интеграция.

И все пак трябва да се направи повече за укрепване на отбраната и сигурността на съюзниците в Черно море, особено след решението на Русия да ескалира войната в морето срещу пристанищните съоръжения на Украйна, последвало края на Зърнената инициатива.

В момента обаче липсва военен – и особено военноморски – капацитет. Например, Румъния и България заедно в момента експлоатират само седем стари фрегати, които могат да се считат за основни надводни бойни кораби. Те са съчетани от група наследени корвети и ракетни катери от съветската епоха.

България остава широко ангажирана с евроатлантическите стремежи, но страната проведе три парламентарни избора само през 2021 г. Ето защо българското правителство беше ограничено в способността си да формулира ефективен отговор на бързо развиващата се руска заплаха. Докато българските разходи за отбрана се увеличиха през последните години, те остават под 2% от БВП и повечето нови инвестиции допринасят за модернизирането на военното оборудване от съветската епоха, вместо да увеличават способностите. Въпреки тези ограничения, България остава централен съюзник в Черноморския регион и провежда нарастващ брой съвместни военни учения за увеличаване на ролята на НАТО в Черноморския регион. Новото коалиционно правителство в България даде да се разбере, че не само има проевропейски дневен ред, но и че ще направи борбата с руското влияние в своя сектор за сигурност приоритет.

НАТО разширява собствените си способности в региона. Пренасочването на ресурсите на Алианса към Черно море включваше създаване на четири многонационални бойни групи – две от тях в черноморските крайбрежни държави България и Румъния – и постигане на съгласие за увеличаване на бойните групи от размер на батальон до бригада, където и когато е необходимо. Франция служи като рамкова нация за многонационалната бойна група, разположена в Румъния, като Белгия, Люксембург, Холандия, Северна Македония, Полша, Португалия и Съединените щати подкрепят мисията. Италия служи като рамкова нация за многонационалната бойна група в България с подкрепата на албански, гръцки, черногорски, македонски, турски и американски сили. Успоредно с това през февруари 2022 г. Съединените щати преместиха допълнителни 1000 войници от бази в Германия в Румъния, с което общият брой на разположените американски сили в страната достигна приблизително 1900 души. По-късно през лятото Съединените щати изпратиха допълнителни 4000 войници от 101-ва и 82-ра въздушнодесантна дивизия във въздушната база Михаил Когълничану, близо до голямото черноморско пристанище на Румъния Констанца.

Успоредно с това има нарастващ натиск от страна на съюзническите столици Черно море да е основна зона в дневния ред на НАТО. Най-новият пример за това е двупартийно и двукамарно законодателство, предложено от Конгреса на Съединените щати през март 2023 г., което насърчава администрацията на Байдън да разработи стратегия за Черно море. Законодателството подкрепя засиленото военно присъствие на САЩ и съюзниците в региона, както и насърчава по-нататъшното икономическо ангажиране. Законодателството подчертава стойността на стратегическите съюзници и партньори на Съединените щати в региона – Украйна, Грузия, България, Румъния и Турция – и подчертава жизненоважния характер на региона за интересите на сигурността на САЩ.

Освен това черноморските съюзници на НАТО също насочиха нови инвестиции към морски способности и брегова отбрана. Например Букурещ преговаря с френски изпълнители за три подводници от клас Scorpène, а новите български патрулни кораби в момента се строят от немски изпълнител.

Перспективи

Новата реалност налага по-голямо участие на НАТО в региона както за укрепване на съюзниците от НАТО като България, Турция и Румъния, така и за ключови партньори като Грузия, Молдова и Украйна. Освен ако позицията на Русия в Черно море не бъде значително отслабена, тя ще използва тази способност, за да продължи да смущава Украйна или, още по-лошо, да започне подновена бъдеща офанзива. Следователно НАТО трябва да се адаптира, за да подготви по-добре Алианса за ограничаване на регионалната агресия.

НАТО трябва да бъде готова да провежда военни мисии в Черноморския регион . Такива операции изискват способност за бързо придвижване и разполагане на военно оборудване. За да се гарантира, че НАТО притежава тази способност, в съответствие с новоприетите планове за регионална отбрана, трябва да предприеме цялостен преглед на основната инфраструктура на Румъния и България – включително техните железопътни линии и главни магистрални мрежи. Когато е необходимо, средствата от Инициативата на трите морета на НАТО могат да се използват за модернизиране на наземната инфраструктура, подобряване на регионалната свързаност и задоволяване на военните нужди.