Европа - с вързани ръце?

Това, което години наред изглеждаше немислимо, сега е реалност. Хората в арабския свят не се страхуват вече от своите господари. Въпреки жестокото насилие, те безстрашно се борят за своите права. Революционият дух от Тунис и Египет обхваща все повече държави. Случващото се в региона е сигнал за това, че промяната може да се постигне със собствени сили.

В северна Африка и Близкия изток се пише история, но Европа, непосредственият съсед, е до голям степен деградирана до наблюдател. Нищо чудно, че в тази ситуация европейците изглеждат безпомощни. Паралелно обаче, по икономически и реално-политически съображения, те сътрудничат с много авторитарни управници.

Безправният режим на либийския диктатор заповядва на армията и полицията да стрелят срещу собственото население. Същият този режим обаче предпазва страните от Европейския съюз от допълнителен приток на имигранти. Със значителни петролни доставки този режим има и дял в това, че гражданите на Европа могат да зареждат колите си с бензин и не трябва да студуват през зимата.

Не само поради този изнудвачески потенциал, европейците се колебаят да се изправят решително срещу либийския и други диктатори. Освен това те не знят кои сили ще вземат връх. Дали няма да са същите тези сили, които преди пет години подпалваха европейски генерални консулства заради карикатурите на пророка Мохамед?



Тук обаче избщо няма ясни разделителни линии. Такива линии не съществуват. Протестните движения са точно толкова сложни и многопластови, както и самите арабски общества. Навсякъде протестите се насочват срещу произвола на управниците. Протестите обаче биват примесвани отчасти с религиозни конфликти и племенни вражди. Наред с либерални активисти от големите градове в протестната вълна се вливат също и леви сили, националисти, привърженици на политическия ислям, както и психически затормозени млади хора без политическа настройка. Категории като „про” или „антизападни” само объркват и не водят доникъде. Изходът от протестите е непредсказуем и почти не подлежи на външно влияние.

Не само изпадналите под натиск тирани, а и много арабски активисти за демокрация ясно сигнализират, че намесата отвън е нежелателна. Всъщност Европа тепърва трябва да гради доверие. А това е постижимо само под формата на партньорска подкрепа, от която хората да могат да извличат осезаема полза, особено в страните, където тираните вече бяха прогонени и чиито общества сега трябва да поемат по нови пътища.

Автор: Р. Золих, Редактор: М. Илчева
DW-WORLD.DE