ГЕРБ - новото лице на популизма или модерно политическо движение

    Георги Иванов, политолог   Появата и възходът на политическа партия ГЕРБ не е феномен, ново или непознато явление за българския политически живот. Подобен сценарий се наблюдаваше и при възникването на НДСВ през 2001 г. Има редица аналогии при формирането на двете партии – първо се появява лидер с доста висок рейтинг и авторитет в обществото, след това се създава движението и кадровият потенциал на движението, и крайната фаза е трансформацията в партия с цел участие в управлението. Обща черта е конструирането на двете формации - около харизмата на лидера, но типът и стилът на политическо лидерство, както и харизматичният авторитет на двамата се различават. С учредяването си на 3 декември 2006 г. ГЕРБ даде сериозна заявка за участие във властта и се позиционира като опозиция на управляващото мнозинство, макар и не особено убедително при наличието на сътрудничество с определени фигури. Безспорно е, че с появата си ГЕРБ предизвика сериозни размествания в политическата и партийната система и по някакъв начин застраши съществуването на традиционните партии. От електоралния профил на гласувалите за ГЕРБ се вижда, че има симпати-занти на различни партии – СДС, БСП, ”Атака”, НДСВ, негласуващи и др.Стремежът на Бойко Борисов е ГЕРБ да е сериозна алтернатива на управляващата коалиция и най-голямата дясна партия. Причинните за появата на ГЕРБ са много - кризата в десните партии, нарушените механизми на политическо представителство, неспособността за адекватна и смислено детерминирана комуникация на партиите с техния електорат и др. Едно от качествата на Бойко Борисов е, че той е добър комуникатор (нещо, което се оказва огромен проблем за останалите политически лидери), оттук и основателните в някаква степен твърдения, че той е медиен продукт и рейтингът му е „кух”. От друга стана, медийният образ и добрият политически имидж, които той си е изградил влизат в разрез с тоталното непознаване на фундаменталните политически механизми, липсата на визия за конкретните политики и честата употреба на популярна реторика с цел да се харесаш на хората. ГЕРБ зае определено електорално пространство, в което преди влияние имаха най-вече десните партии и НДСВ, но също така и БСП, и „Атака”. Кризата в десницата е един от основните фактори за възхода на ГЕРБ. Може да се предположи, че ако имаше сериозни проблеми в ляво, то партията на Борисов би имала лява ориентация. Кризисните процеси в десницата се дължат на: засилване на клиентелисткия характер на партиите, изчерпване основанията за поддържане на първоначалния антикомунистически идеологически курс, ”самозатваряне” около тесен елитарен кръг, криза на легитимността, лидерски битки и др. Всичко това доведе до изчерпване потенциала на десницата и сериозен отлив на избиратели. Една от причините за тази тенденция е изчерпването на възможностите за легитимация на партиите по оста комунизъм-антикомунизъм, когато заплахата с противника обединява хората в едно цяло. Паралелно с това се разгърна криза на представителството и тотално неприемане на голямата част от формиралата се политическа класа, възприемана като корумпирана и антинародна. Твърдите ядра на партиите се свиват, а разочарованието от „прехода” е голямо. С кризата на антикомунизма като ключова характеристика на утвърждаването на нови политически сили те са принудени да търсят нови опори на легитимация. Десните партии претърпяха редица загуби на избори, което говори, че имат сериозна нужда от нова визия, както по отношение на управленска програма, така и по отношение на личности, които да отговарят на представите, разбиранията и интересите на значителна част от българското общество. Подобни процеси на фрагментация се наблюдават и в НДСВ . Увеличаването на подкрепата за ГЕРБ е свързано и с неодобрението към политиката на управляващите сред част от обществото. Ръстът на недоверието се дължи най-вече на неудовлетвореността от политиките в здравеопазването, социалната сфера, образованието, съдебната система, икономиката. Именно липсата на ясни и видими реформи в тези ресори затвърждава мнението на българските граждани, че действията на управляващите след изборите за ЕП са главно с цел запазване на властови позиции, но не и решаване на проблемите. Фактор за успеха на партията е и политическата харизма, която притежава Бойко Борисов. Важно е качествата на харизматичния лидер да бъдат признати от индивидите, обект на самото харизматично въздействие - така се осигурява и легитимността на харизматичното влияние. Харизматичното господство по своята природа е ирационално и отчуждено от всякакви правила. Тъй като в обществото има потребност от ред, то около всяка обществена сила, която е способна да създава ред, възникват чувства на страх, трепети и уважение, т.е феноменът „харизма” може да се разглежда като породен или възникващ от потребността за създаване на ред. Борисов е точно типът лидер, внушаващ чувство за подреденост и сигурност в обществото. Той може да бъде определен като инструментален тип лидер - с основна функция да решава проблеми (или поне създаване на такава публична „маска”) – нещо, което е изключително важно за избирателите и е свързано с мобилизацията им. Социалната група, върху която се разпростира авторитетът на лидера притежава способността да поражда и поддържа вярването, че може да придаде смислена политическа насоченост на цялата обществена система. Тези чисто емоционални нагласи се олицетворяват и персонифицират от лидера. Автентичността на политическия лидер зависи от легитимността на неговия авторитет. Според типологията на М. Херман, Борисов може да бъде съотнесен към типа лидер „пожарникар” - ориентиран върху най-актуалните и животрептящите обществени проблеми, насъщните потребности на момента. Действителността създава търсене - лидерът „пожарникар” дава отговор (предлагане). Друг фактор е засилването на националистическия компонент в политиката с появата на „Атака”, успешността на анти-ДПС реториката, критиката на етническия модел и т.н . Но в сравнение с крайното и на моменти девиантно политическо поведе-ние на Волен Сидеров, Бойко Борисов е значително по-умерен в критиките си срещу ДПС . ГЕРБ е натоварена с прекалено много очаквания, на които Борисов не може да отвърне с реални действия. Очакванията на хората обаче са промените да станат сега, а не след две години. От тази гледна точка времето е най-големият враг на генерала. ГЕРБ може да спечели изборите днес, както казват социолозите, но Борисов не може да предизвика предсрочни избори. Управлението изглежда стабилно, въпреки скандалите в коалицията и социалното напрежение, парламентарното мнозинство трудно би се решило да оправя проблемите си на избори - нито БСП, нито НДСВ могат да получат отново същите позиции. Но това се отнася и до опозицията. При сегашното си вегетиращо състояние е по-вероятно повечето от малките партии и коалиции изобщо да изчезнат от хоризонта на политиката. Едновременно с това в обществото съществуват нагласи, които показват, че е необходим нов политически субект. От различни изследвания се вижда, че очакванията на избирателите са партията да има силен лидер. В профила на идеалния политик на първо място е посочено, че трябва да говори ясно и разбираемо за всички, и да е действен, да решава конкретни проблеми. Голяма част от обществото симпатизира на лидер със силна ръка. Борисов притежава тези качества в определена степен и умело се възползва от това при положение, че постоянно е във фокуса на общественото внимание. Действията на Бойко Борисов и ръководената от него партия ГЕРБ са обясними от гледна точка на стратегическите му цели : 1) Окончателно легитимиране и вписване в дясноцентристкото пространство като първа дясна партия и получаване на дясна легитимност; 2) Позициониране като първа политическа сила в партийната система; 3) Мобилизиране на собствения електорат за местните избори и завоюване на стабилни позиции в местната власт, което отваря възможности за добри резултати на предстоящи парламентарни избори; 4) Стремеж към преориентация и привличане на периферни избиратели на други партии или колебаещи се. ГЕРБ може би се различава от традиционните десни партии по това, че се организира и конституира с продължително, съзнателно усилие. Въпросът е дали ще успее да се наложи и докаже като автентична дясна партия, която дясноориентираните избиратели ще припознаят. Ако това се случи, то би гарантирало мястото на ГЕРБ като лидер в дясното пространство. Има обаче редица примери от публичното поведение на Борисов, които не се вписват в нормите на демократичното политическо лидерство (например проявата на авторитарен стил при учредяването на партията, унаследен от Борисов от работата му в МВР и статута на генерал). Засилването на тези тенденции би могло да окаже негативно влияние върху симпатизантите на ГЕРБ - характерно за десния избирател е, че по принцип не се идентифицира силно с авторитети, има свободно мислене и индивидуални възгледи, и не приема заповеди. Освен това се забелязва и липса на представяне на другите лица на партията (освен Борисов и Цветан Цветанов). Колкото и лидерска да е една партия, публичният й образ се търси в една група хора с висок обществен престиж. Друг проблем е ясната дясноцентристка идентификация на ГЕРБ - стилът на говорене и поведение, посланията на партията изглеждат повече типични за лява формация. Позитивното развитие на ГЕРБ зависи от отношенията й с другите десни партии и най-вече със СДС и ДСБ. От значение е дали ГЕРБ ще бъде опозиция или партньор на десните. Изолацията на ГЕРБ от „старите десни” би я лишило от потенциални партньори в управлението. В тази ситуация Борисов ще се окаже принуден да се коалира с БСП и ДПС и може да се предположи, че ГЕРБ ще тръгне по пътя на НДСВ от 2005 г. Появата на партия ГЕРБ и широкото й влияние в обществото е част от преструктурирането на втората партийна система след 1989 г. (по дефиницията на проф. Георги Карасимеонов). ГЕРБ изглежда ясен претендент за една от големите партии в България. Възможностите й се коренят в липсата и необходимостта от сериозна опозиция. Създаването на ГЕРБ е част и от преструктурирането на българската десница, и ще маркира развитието на десните партии. Участието на ГЕРБ във властта ще зависи не само от нея самата, но и от отношението на тези партии. Най-значителният резултат от появата на ГЕРБ е оформянето на „стара” и „нова” десница. Засега се вижда, че проектът „ГЕРБ” има потенциал за развитие в бъдеще. Но още по-ясно е, че на този проект и автора му им предстои тепърва да се развиват политически, за да се оформи познатият в европейската практика модел на модерна народна дясна партия и да бъдат заменени популистките похвати с конкретни действия.