Всеки пети германец си пожелава обратно стената

   Ана Кочева 18 години след падането на Берлинската стена голяма част от заглавията в германската преса произтичат от предложени по-рано и обобщени анкети сред читателите. Затова те гласят „Всеки пети германец си пожелава обратно стената”, или „За единство не става и дума”. Еуфорията, която цареше на 9 ноември* и от двете страни на стената преди 18 години, отдавна вече я няма. Останали са само сувенирните парчета от стената, които френетично се събираха от тогава обезумелите от радост германци, останали са и спомените за надеждата, с която всички пееха на „Александърплац” и по „Унтер ден линден”. Днес Германия е обединена, но и все още разделена, някои добавят „Повече от всякога”.   Едно от най-съществените събития след обединението на двете германски държави през октомври 1990 обаче е приемането на нов закон, който гарантира правото на гражданите на достъп до документите на бившата ДС. Тук трябва да се подчертае, че не Хелмут Кол, бащата на обединението измисли отварянето на документите на ЩАЗИ, това беше желание на източногерманските депутати и на източногерманската демокрация. Тя наложи своето мнение и по този начин през 1991 беше приет закона, който е валиден и до днес. Йоахим Гаук - председател на Дружеството за памет и демокрация и бивш ръководител на федералната служба за документите на Държавна сигурност в бившата ГДР - определя този закон като модерен, защото защитата на информацията не означава защита на извършителите. Той припомни, че ако го нямаше отварянето, първият министър-председател на свободната германска демократична република щеше да е дългогодишен и високопоставен информатор на Държавна сигурност. Става дума за адвоката Волганг Шнур от Рощток, тогава на страната на тогавашния федерален канцлер Хелмут Кол в предизборната кампания. От другата страна, в социалдемократическата партия една от водещите фигури беше Ибрахим Бьоме, който също е бил дългогодишен интензивен негласен сътрудник на ЩАЗИ. И още – вероятно съществени части от тайните служби щяха да преминат в държавните структури на новата демокрация и това също не беше желателно. Офицерите от ДС щяха да имат монополно знание миналия живот и на обикновени хора. Освен това много книги и статии, излезли в списанията и вестниците за конкретното господство и техниката на властта на диктатурата нямаше да бъдат написани. Германия щеше да живее в една “романтична” мъгла по отношение на социалистическата диктатура. Сега бившата Източна Германия е строителна площадка; твърде малко неща напомнят безметежното соц съществуване, по което носталгията не е отминала. Заплатите там все още догонват цифрите, които получават западногерманските данъкоплатци. Те пък с неудоволствие задължително отделят за източните си „събратя”. Дори бирата се продава на различни цени в различните провинции на изток и запад. И въпреки, че това са вече просто географски понятия, манталитетът продължава да се дели на Wesi и Osi, при това доста заслужено.  *Датата 9 ноември е многозначителна в немската история. Пак на нея, само че през 1938 г. в Германия и Австрия е извършен масов погром над еврейски магазини и къщи, останал в историята като Кристалната нощ. Тя всъщност бележи началото на холокоста в Третия райх. Погромът е наричан различно. Терминът Кристална нощ е пряко следствие на голямото количество разбити витрини на магазини и пръснатите по улиците стъкла. В последно време се говори и за Нощта на погрома. Събитието е предшествано от опита на Германия в края на октомври да депортира в Полша 17 000 германски евреи от полски произход, които обаче Варшава отказва да приеме.