Максималният нов държавен дълг, който страната може да поеме през 2026 г., е определен на 10,1 млрд. евро. В тази сума е включен и заем до 3,261 млрд. евро по европейския инструмент SAFE, предназначен за укрепване на отбранителната индустрия. Очаква се общият размер на държавния дълг да достигне 37,7 млрд. евро, което представлява 30,1% от БВП.

 

В проекта са заложени капиталови разходи в размер на 9,360 млрд. евро. От тях 4,028 млрд. евро ще бъдат осигурени от национално финансиране, а 5,331 млрд. евро – чрез европейски средства, включително по Националния план за възстановяване и устойчивост.

 

Сред предложените промени са мерки за увеличаване на приходите от ТОЛ системата и повишение на винетните такси с 30% от 1 август 2026 г. Предвижда се и ускорено прилагане на вече заложения акцизен календар за периода 2025–2029 г., който предвижда поетапно повишение на акцизните ставки върху тютюневите изделия.

 

Проектът включва и промяна при осигуряването на държавните служители и служителите в съдебната система. От 1 август 2026 г. те ще започнат да заплащат лични осигурителни вноски, като първоначално разпределението между работодател и служител ще бъде 80:20. От началото на 2027 г. съотношението трябва да стане 60:40, както е при останалите работещи.

 

Друга заложена промяна е свързана с начина на определяне на минималната работна заплата. Докато бъде въведен нов механизъм, тя ще остане на сегашното си равнище от 620 евро.

 

В коментар на предложената от кабинета финансова рамка омбудсманът на България Велислава Делчева предупреди в интервю за „Фокус“, че тя ще засегне най-уязвимите групи от обществото. По думите ѝ решенията в държавния бюджет имат пряко влияние върху стандарта на живот на гражданите, а промените, свързани с минималната работна заплата, пенсиите и осигурителните прагове, най-силно се усещат от пенсионерите, семействата с ниски доходи и хората с увреждания.

 

„Всички бюджетни решения, които взема едно правителство, няма как да няма директно отражение върху стандарта на живот“, коментира Делчева.

 

Омбудсманът посочи, че макар минималната пенсия да е увеличена, част от възрастните хора, които я получават, ще останат под прага на бедност. Тя отбеляза, че паралелно с това се предприемат мерки за увеличаване на приходите в Националния осигурителен институт, но социалните плащания за хората, които ще плащат по-високи осигурителни вноски, остават без промяна.

 

Според Делчева заложените увеличения в бюджета не отчитат достатъчно натиска от поскъпването на стоките и услугите, който гражданите усещат ежедневно. Тя подчерта, че официалните данни за инфлацията невинаги отразяват реалното усещане на хората за промяната в цените.

 

По повод броя на хората под линията на бедност – 1 368 700 души, или 21,2% от населението, омбудсманът заяви, че е необходима промяна в пенсионния модел. По думите ѝ пенсиите трябва в по-голяма степен да бъдат свързани с индивидуалния осигурителен принос на всеки гражданин.

 

„Трябва да се смени системата, по която цялата пенсионна система – да се смени нейната философия“, заяви Делчева. Тя предупреди, че при запазване на настоящия модел в бъдеще може да се стигне до ситуация, в която пенсиите да бъдат финансирани основно от държавата.

 

Омбудсманът допълни, че решението не е непременно в увеличаване на осигуровките, а в промяна на начина, по който функционира пенсионната система. По думите ѝ към момента двама работещи фактически осигуряват пенсиите на трима пенсионери.