В анализа се подчертава, че проектобюджетът не предвижда съществени структурни реформи, които да ограничат неефективните разходи в държавния сектор. Като пример се посочва планираното намаляване на разходите за персонал с 10% от септември 2026 г., което според изчисленията на Фискалния съвет ще донесе ограничен ефект за бюджета – очакваните икономии са едва около 85 млн. евро.

Критики са отправени и към предвидените промени в осигурителната система. Макар част от осигурителните вноски да бъдат прехвърлени към държавните служители и магистратите, увеличението на брутните им възнаграждения практически не води до реално намаляване на бюджетните разходи.

Според експертите по-голямата част от допълнителните приходи през следващата година няма да бъде резултат от по-силен икономически растеж, а от мерки, които увеличават финансовата тежест за бизнеса и работещите.

Сред тях са повишаването на максималния осигурителен доход до 2300 евро, административното увеличение на минималните осигурителни прагове, ускореното повишаване на акцизите, както и планираното поскъпване на винетките с 30%.

Фискалният съвет поставя под съмнение и прогнозите за допълнителни приходи от ограничаването на сивата икономика, като предупреждава, че очакванията може да се окажат прекалено оптимистични.

Особено внимание е обърнато на тенденцията за нарастване на държавния дълг. Според прогнозите той може да достигне 51,1 млрд. евро до края на 2028 г., което ще се равнява на близо 36% от брутния вътрешен продукт.

С увеличаването на задлъжнялостта ще растат и разходите за обслужване на заемите, предупреждават от Фискалния съвет. По този начин все по-голям дял от публичните средства ще бъде насочван към плащане на лихви, вместо към ключови сфери като здравеопазване, образование и социална политика.

В заключение експертите посочват, че бюджетът за 2026 г. не предлага ясна програма за реформи в публичния сектор и разчита основно на нов държавен дълг и ограничени корекции в разходите. Според Фискалния съвет този подход увеличава риска от задълбочаване на бюджетния дефицит и натрупване на още по-голям държавен дълг през следващите години.