Хирошима за Белене

Ние, които сме свикнали Русия непрекъснато да ни освобождава ( от турците, от вредната за Москва независимост на България през 1944 г. и от Живков през 1989 г.), този път ще се окажем спасени от лабораторно ясното доказателство (на гърба на уникалния японския народ): нищо не е по ценно от живота на хората!

Тежко е за Япония да стане световен пример за това как с ядрената енергетика шега не бива. Не на шега сме на път да се отървем леко (чрез тежката драма на работливите и дисциплинирани японци) от бреме, което ни домързя сами да отхвърлим.

Българското ядрено лоби, захранвано от години с тлъстите пропагандни хапки за ползите от затлъстяването му, се умълча. Несмело се опитва да смели и да повърне като храна за размисъл лъжата за ползата от евентуалната овладяна вреда от подобреното съветско продължение на Чернобил.

Ядрената катастрофа в СССР през 1986 г. г. взриви най-голямата империя в света чрез пробива в бетонния корпус на мълчанието. Тя роди гласността и зарази с критична маса свободолюбие най-несвободните народи в Европа.

В съвременния глобален свят новото ни освобождение има трагичен японски отпечатък. Вече е доста вероятно, че Европа няма да допусне след ядрената катастрофа в Япония нещо подобно да възникне тук дори на теория, каквито и да са корупционните практики.

Ако в този филм на ужасите може да се види на заден план положителен подтекст, той е в поуката: колкото и да те подкупват да лобираш за руското стратегическо проникване в Европа през слабото място на ЕС (край бившия концлагер на остров Белене), глобалното земетресение те застига. Наказанието за взетите подкупи и неизпълнените ангажиментите от страна на Петата колона в България е цунами, което тепърва ще залее високите етажи на низкото предателство на българските интереси.

Иво Инджев, блог