DW: Как Борисов и Радев станаха партньори

Обратът в позициите е главоломен, измеренията на политическата драма - стъписващи. Докато ГЕРБ бе на власт, между Борисов и Радев течеше студена война. Президентът гласува доверие на Кирил Петков и Асен Василев като служебни министри, мнозина дори виждаха в ПП проект, който е тясно свързан с държавния глава. Очакванията бяха между кабинета "Петков" и президента да цари плодотворен мир и завидно разбирателство - някаква приказна идилия. Смяташе се, че синхронът ще бъде скрепен от общия императив: "изчегъртването" на ГЕРБ. Случи се обаче друго.

Отношенията с "Газпром" се оказаха преломни

Чегъртащите удариха на камък. Като оставим настрана съпротивата на верните на стария режим кадри в съдебната система и липсата на конституционно мнозинство в 47-ото НС, за неуспеха имаха значение и необмислени, прибързани и аматьорски ходове на самия Петков, включително ареста на Борисов. Отношенията между младия премиер и президента бързо започнаха да се охлаждат. Стана ясно, че Петков няма да се остави да бъде воден за носа. Разломът между президента и премиера тръгна от външната политика: теми като българската позиция по членството на РСМ в ЕС и енергийната диверсификация.

Човек би казал, че за Радев запазването на отношенията с "Газпром" се оказа доминанта, в името на която той в един момент реши да хвърли под автобуса редовното правителство. Така "изчегъртването" на ГЕРБ мина на заден план.

Четвъртото служебно правителство, назначено от Радев, побърза да завърти руля на 180 градуса - обратно към прегръдката на "Газпром", от която Петков се помъчи да ни отскубне. То оправда подозренията на евроатлантиците и потопи надеждите за нови американски танкери с втечнен газ за България.

Не на последно място, кабинетът Донев се зае да спасява страната от "хаоса и разрухата", причинени от правителството на Петков. Същата реторика - за "хаос и разруха" - днес използват и от ГЕРБ, месец след като получиха отказ от ПП за съвместни действия. 

Привидно между служебния кабинет, който е проводник на политическата визия на Радев, и ГЕРБ има една важна разлика.

В кабинета Донев харесват "Газпром", който определят като неизбежен, в ГЕРБ - не. Напротив, Борисов и съпартийците му фактически поискаха да бъде потърсена наказателна отговорност на Петков за това, че не е подписал договора за американските танкери.

Сближаването между Радев и Борисов е закономерно

Тази разлика не трябва да се преекспонира. От ГЕРБ имаха 12 години да реализират енергийната диверсификация и да ни освободят от опеката на руската тръба. Вместо това чухме само сладки приказки и обещания, руските проекти се реализираха приоритетно, а газовата връзка с Гърция бе протакана.

За седем месеца кабинетът Петков направи повече за енергийната независимост на България, отколкото ГЕРБ за повече от десетилетие. Ето защо "Демократична България", която ясно е заявила своите евроатлантически ценности, ще покаже голяма наивност, ако се подаде на днешните лукави и несръчни опити за ухажване от Борисов. 

Сближаването между Радев и Борисов е закономерно. И двамата разиграват етюди по пиеската за двата стола: как България трябвало хем да е с Брюксел, хем да подържа топли връзки с Кремъл. В тази творба осветяването на зависимостите от "Газпром" помага много, за да бъде разбрано поведението на родните герои.

Партньорството между Борисов и Радев не е трайно

В случай че ПП и ДБ оглавят следващо редовно правителство, не би било никаква изненада, ако партньорството между Радев и Борисов се развие и задълбочи в името на борбата срещу инициативите на Петков и Василев.

Засега обаче партньорството между Радев и Борисов е ситуационно и конюнктурно. Не може се говори дори за наченки на траен съюз. Пресилено е да мислим, че президентът и лидерът на ГЕРБ ще станат побратими.

Радев едва ли си прави илюзии. Ако по някакво стечение на обстоятелствата ГЕРБ се върнат на власт, в правителство, в което президентът не е представен, полицейската палка отново ще бъде размахана заплашително към сградата на "Дондуков" 2.

Обратното също е вярно. Ако служебните кабинети станат норма, а редовните – по-скоро изключение, за каквото тенденция има сериозни индикации, изтребителите на Радев отново ще подхванат с пълни сили Борисов, особено ако ПП вече не са припознавани като непосредствена опасност за замислите и амбициите на държавния глава.

Петър Чолаков, Дойче веле