Манол Глишев: За кого работят ППДБ?

Сегашното правителство се оформи като поредния „исторически“ компромис, едно необходимо зло. Основната му цел е да не управляват назначени от проруския президент Радев служебни кабинети. Една от големите разлики между тези временни правителства и сегашното е военната помощ за Украйна... или поне по-откритата такава. Защото беше ясно, че България е продавала оръжие и експлозиви както на Украйна, така вероятно и на Русия при предишните кабинети – чрез трети държави. Всичко това е важно, то е външната политика на България в тези смутни времена.

А вътрешната?

Сегашното парламентарно мнозинство, което създаде кабинета Денков, уж се беше ангажирало с импийчмънт на президента Радев. Поради очевидна кремълска зависимост. Този импийчмънт обаче не се случи. Явно и това е било просто поредният изборен трик. Радев може да е спокоен. А избирателите?

Пак сегашното правителство се отказа от идеята за бързо прогонване на „Лукойл“ от пристанище Росенец. Както и да е, изглежда, че правителството и Народното събрание вече нямат намерение да прекратят концесията на руската компания. Нищо че тук е натовска територия и положението е буре с барут. Нищо че сме натовска територия и че в близост до нашите брегове руски патрулен кораб е стрелял „предупредително“ срещу търговски съд на трета страна... а междувременно България стои в руския официален списък с неприятелски държави. Чудно, какво още им трябва на правителството и Народното събрание, за да решат, че не е редно да има руска въоръжена охрана в официално натовска България?

Но добре, да речем, че ППДБ не са единствените отговорни за поведението на правителството. Да речем също, че присъствието на ястреба проф. Тагарев в Министерството на отбраната е причина за просъществуването на сегашното управление. Хубаво, министър-председателят Денков имаше симпатичната идея за евентуална смяна на националния ни празник с 24 май. Това са позитивни неща... но са малко. И декоративни.

Но какво става със съветските и партизански, изобщо с комунистическите паметници из България? Стърчат си. Столичната организация на ППДБ уж смяташе да премахне поне съветския паметник в София... но извъртя нещата, приписа всички горещи картофи на новата областна управителка Вяра Тодева и накрая си избърса прясно измитите ръце в изчезналата документация на монумента. И сега пак отлагаме.

А моментът е идеален за разкарване на всякаки зависимости и следи от просъветското минало. Но ако продължаваме така, скоро сигурно ще чуем от някой велик „демократ“, че какво пък толкова, то вече е късно да се махат паметници (като лустрацията), това бездруго е история, не можем да я отричаме... макар че явно можем да отричаме подвига и страданието на горяните в ръцете на комунистите.

Като казах „зависимости“, се сетих – а Васил Терзиев още ли е кандидат за столичен кмет от страна на ДБ?  Човекът може и да е IT-гуру, може да ги разбира нещата, но с всеки изминал ден все по-близките му хора се оказват офицери от ДС. Да говорим ли за началото на бизнеса му и безплатния офис във ранна деветдесетарска фирма, сянка на социалистическия „Кинтекс“? Би било прилично при такива разкрития кандидатът сам да се оттегли. Така става в нормалните държави. Синовете нямат вина за делата на бащите си, но имат отговорност за неравния си старт и привилегиите.

За ФрогНюз

Манол Глишев