Политици развръзват очите на Темида, тя се дърпа

Политиците един през друг ни обстрелват с идеи за тази важна реформа, но така и не успяваме да отсеем до къде се простира добронамереното им отношение към народа и тайните амбиции да се подчини съда? Простата истината е, че няма родна политическа партия, която да не е изказала позиция за промените в съдебната система.

“Познавам десетки колеги, които не се поддават на никакъв натиск, но за съжаление, не мога да се закълна, че всички са тъй устойчиви. За мен обаче много по-опасен е натискът, който се упражнява върху съда като институция. И той се упражнява както от политици чрез манипулиране на общественото мнение, така и чрез поръчкови журналисти”, каза наскоро пред Frognews.bg съдия Нели Куцкова.

Интересното е, че ако поитаме един магистрат от упор за съдебната реформа, той трудно ще даде лековерен отговор „какво е това животно”. Политиците обаче явно знаят всичко и дават мнението си по темата щедро, на килограм. Ето как различните партии разбират съдебната реформа. Позициите им ни зомбираха през изминала година, а по всичко изглежда, че облъчването ще продължи и през тази. Не защото това им е болната тема, а защото Брюксел и обществото ги притискат.

Съдебната реформа като идея на ГЕРБ звучи най-убедително от устата на лидера на партията и премиер на страната Бойко Борисов. Той бе категоричен, че по отношение на реформата в съдебната система с президента имат общи позиции. Борисов изрази мнение, че промените в тази област трябва да дойдат от самите прокурори и съдии и след това да се представят на политиците.

ДСБ пък настоява да се намалят мандатите на тримата големи в съдебната власт – главния прокурор и председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС). Сега те са по 7 години без право на повторно избиране.

Десните политици скочиха и срещу Висшия съдебен съвет, като поискаха по-къс от сегашния петгодишен мандат на членовете му. Предложиха и намаляване на броя на членовете на ВСС, които сега са 25.

Камелия Касабова от издъхващото НДСВ пък има свое мнение, Според нея необходимата конституционна промяна е редакция, която ще позволи и на дознателите да разследват в досъдебното производство. Тя бе категорична, че сериозни промени в съдебната власт не могат да бъдат направени от Народното събрание заради решенията на Конституционния съд.
Преди време депутатът от царската партия Владислав Милтенов обяви от парламентарната трибуна, че ще подкрепят реформата на ВСС, но само ако в съдебния закон изрично се запише, че този съдебен съвет в този състав ще изкара мандата си до края. Също от НДСВ изскочи и идеята за референдум по важната тема.

БСП от година защитава мнението, че са необходими структурни промени, механизми за контрол на съдебната власт. Част от тях може да са отчетност на магистратите пред Народното събрание, избор на главен прокурор от парламента, засилване функциите на инспектората на Министерството на правосъдието, ограничаване на правомощия на Висшия съдебен съвет. В „говорител” на тези добри намерения на левицата се превърна Младен Червеняков. Според него съдебната система се е самозатворила и самоизолирала. Необходимо било да се създадат специализирани съдилища за стопански дела - търговски, фирмени, данъчно-осигурителни, и по престъпления, извършени от непълнолетни. И червените са склонни да подкрепят идеята, че е наложително ограничаването на имунитета на магистратите.

Ясно е, че прокуратурата не може да остане в този си вид и трябва да бъде извадена от съдебната система, иска още Младен Червеняков. Той предупреди, че ако новото правителство на ГЕРБ се заеме с реформата в съдебната система веднага след избирането си, реални резултати може да се очакват едва през 2015-2020 г.

Бившият премиер Филип Димитров пък се нагърби да представи идеите на ОДС. Той бе кратък и ясен в разбирането, подчертавайки, че не се обръща достатъчно внимание на тоталния контрол на главния прокурор над съдбата на прокурорите, както и на състоянието на самата прокуратура.

От Новото време не изневериха на себе си, настоявайки да се търси мнението на всички магистрати за това, как виждат съдебната реформа.

От „Атака” пък пожелаха изборност на съдиите и прокурорите.
На един общински съветник, като го избират, му вадят досието пред обществото, знае се всичко за него, за депутатите също е така. Правилно е и един съдия, който решава човешки съдби, да седи под някакъв похлупак на обществото, което само да го издигне на високия пост. Така самият магистрат ще се чувства защитен в своята работа и независим от партийни централи, иначе ще стигнем до задънена улица, твърдят от партията на Волен Сидеров.

Експерти по съдебната реформа се показаха и хората на Яне Янев. Според тях държавата не може да се справи с корупцията без радикална реформа в съдебната система и службите за сигурност. РЗС иска още прекратяване на мандата на Висшия съдебен съвет.
„Ние се обявяваме за създаване на Агенция за борба с корупцията в съдебната с система, за департизиране и преструктуриране на МВР, в т.ч. закриване на неефективни и непоправимо корумпирани структури”, настояват бълбгарските консерватори.
Те предложиха и нова самостоятелна служба със специални правомощия, в която решаваща методична и управленска роля да имат признати международни експерти.

Объркани от всичките тези платформи и разбирания на „експертите” от политическия спектър, Frognews.bg потърси мнението на един съдия, който решава съдбите на хората и може би най-добре трябва да е наясно къде куца правораздаването.

Председателят на Софийски градски съд Георги Колев бе категоричен: „Съдебна реформа е едно много общо понятие, за което много се говори в медии, но никой не дава отговор какво е съдебна реформа? За мен съдебна реформа е именно една ефективна работа на съда. Това реформа ли е? Напротив, това е задължение, на всеки един от нас в системата, но това не е реформата. Това е нещо, което трябва да правим. Не мисля, че с някакви структурни реформи може да се постигне това. Има и нещо друго – хората в целия свят казват, че безпристрастното и бързото правосъдие е най-скъпото правосъдие. Да, обаче обществото готово ли е да го плати? Българското общество, мисля че не – на този етап. Това е ситуацията”.

Какво всъюност иска българинът? Затрупан от куп персонални интереси, конфликти и притискан от престъпността, нашенецът иска като подаде жалба, да има доверието, че съдебната система ще реши безпристрастно проблема. Но не слад десетилетия, а в законовите срокове. Тъжно е, когато един ищец заведе дело, а само внуците му дочакват резултата. Не само тъжно, грозно е, защото от много време само говорим. Факт е, че българите трябва да повярваме в съдебната система, но това  за да стане – тя трябва да заработи в ритъм и бъде реален арбитър на човешките проблеми.

Милан Николов