Политици подло агитират срещу МВР и прокуратурата

Във форумите пък не спират критики и съмнения, че това не е достатъчно, че акцията „Наглите” била заради богатите, а бедните никой не ги бръснел за слива.

Не са много журналистите, които казаха добри думи за акцията. Известни политици пък открито демонстират скептицизма си по отношение на МВР, прокуратурата и съда. Опитват се дори да манипулират общественото мнение чрез поверителни разговори с шефове на медии. Подло, зад гърба на властта, която се опитва да звероукроти престъпността. Някои от тях се бият в гърдите, че подкрепят Бойко Борисов.

Доста шумни и критични са и лица, свързани по един или друг начин с някои от арестуваните. Те щедро внушават съмнение, недоверие и сарказъм по отношение на усилията на държавата да се бори с престъпността. Приписват и лични мотиви. Може би имат известно основание, защото досега подобни акции често се оказваха бутафорни. Зад димната и шумовата завеса този път обаче не наднича нашенското недоверие и скептицизъм, а нещо друго и то се казва СТРАХ. Страх, че на светло могат да излязат взаимовръзки, които освен нелицеприятни, са и доста красноречиви за мисионерската поза в която се намират мафията и политиката. Нали тази сглобка трябваше да е налице, за да имаме право да наречем организираната престъпност с по-краткото и ясно МАФИЯ. Е, май вървим по този път. Колкото и да приплакват някои среди, че държавната машина се е изправила срещу тях по политически причини и ги репресира, оредяват редиците на вярващите им. В крайна сметка край тях ще останат платените клакьори. Така е било винаги. А, да не забравя, под ръка ще са им и тези, които са зависими: от подхвърлено кокалче слава, увито в банкноти (я от откуп, я от проституция), от снимки и записи, от пошлите си малки тайни. Хубав отбор, който денем уж е сплотен, а нощем мечтае чума да покоси капитана и треньора...

Случва се и нещо друго: от известно време най-много се оплакват от репресии хора, които допреди няколко месеца бяха шампиони по репресиране. Трансформации на храбростта...

Иска ми се да ви разкажа една история, която светът е позабравил, а Америка упорито трие с гумичката от страниците на величавата си история.
Става дума за клането в Ми Лай, извършено на 16 март 1968 г., от части на Американската армия по време на войната във Виетнам. Тогава офицери и войници избиват около 500 селяни от Ми Лай и Ми Кхе, община Сонг Ми. Жертвите са жени, деца и възрастни, много от които измъчвани, изнасилени, пребити, осакатени. Гаври били извършени дори с трупове... Светът е потресен и американците губят подкрепа за военните действия във Виетнам.

Връщам ви към тази садистична и кървава история, защото поуките от нея са важни и днес. Първата работа на Пентагона, когато научава за зверствата, е да прикрие своите. Рапортът за събитията гласи, че 128 виетконгци и 20 цивилни са убити в тежки боеве. Това дава повод на генерал Уилям Уестморленд да поздрави войниците за „отличната работа”. Американското списание „Stars and Tripes” излиза със заглавието „Американски пехотинци убиха 128 комунисти в кървава битка, продължила цял ден”. Скандалът гръмва след година и половина. Повод са писма на американски войници. На бял свят излизат и чудовищни снимки. Така, след много увъртания, все пак се стига до съдебен процес срещу 25 офицери и войници. От тях е осъден само един, който американският президент Ричард Никсън освобождава от затвора. Същият този Никсън през 1974 г. подава оставка след процедура на импийчмънт, защото е замесен в подслушването на политическите му опоненти от Демократическата партия. Скандалът е известен като „Уотъргейт”. Редно е да се каже, че разкриването на клането в Сонг Ми и „Уотъргейт” в голямата си част е дело на журналисти.

Да се върнем у нас и акция „Наглите”. Много е възможно в един момент пред съда адвокати и самите обвиняеми да докажат, че са изпълнявали заповеди и са се подчинявали. Генералите на мародерствата ще останат скрити за поразените от политическия конюктивит очи на обществото. По този начин вината за извършените престъпления ще почне да се размива. Възможно е също да се открият и смекчаващи вината обстоятелства, а някои веществени доказателства да се изгубят по пътя към съда. Такива вече се съобщават от високоговорителите за невинност, инсталирани в някои медии. Ах, какъв прекрасен човек е Х. Не е въздможно този уважаван мъж да е замесен в нещо незаконно. Ама аз имам бизнес с него... Ми той е шампион, има медали... Добър гражданин и бизнесмен е. Това е някакво недоразумение или целенасочена атака.

Точно така - целенасочена е. Каква друга да е. Случайно тия работи не стават. Никой от оневинителите обаче не коментира (засега) решението на съда да остави основните фигури от бандата в ареста. Та нали именно съдът бе атакуван, при това нерядко с основание, че пуска очевидни нарушители заради процедурни нарушения и лош доказателствен материал. Този път обаче май не е точно така. Което ме кара да си мисля, че скоро българският съд ще бъде обвинен, че е в комбина с Цветан Цветанов и Бойко Борисов, които страшно много искат да навредят на някакви хора, които се борят от сърце и душа за „чиста и свята република”.

Да, възможно е някои от „наглите” да се измъкнат. Случва се 20 години. Възможно е също защитниците им да стигнат до „прозрението” на онзи високопоставен служител на Пентагона, който заявява в съда, че US-военните в Ми Лай са избивали хора, защото „искрено вярвали, че защитават справедлива кауза”. Престъплението като справедлива кауза! Въпрос на дни е да чуем тази реч и у нас. Има медии, които ще я тиражират веднага. Ето, заради тази поука си струваше да припомня за Сонг Ми... Не си мислете, че драмата между жертвите и палачите е останала затворена в паметта на чуждата война. Днес ние също сме в положение на война. Тя не е по-малко страшна от класическите войни в историята ни. По-ужасна е, защото врагът ни се представя за закрилник – някакъв нов Бардоква. Иска да ни избави от тегобите, а ние да преглътнем отвличания, обири, пребивания, убийства, съмнителен бизнес и политически инженеринг. Защото каузата била справедлива. Заради тази „справедлива кауза”, която е надвиснала над главите ни като изобретението на д-р Гилотен, трябва да бият камбаните на „Александър Невски”.

Тук е мястото да кажа нещо и за ролята на Волен Сидеров в случващото се напоследък. Той ясно призова да се разрови надълбоко и да се извадят на светло връзките и зависимостите между участници в бандата, бизнесмени, силоваци и политици. За същото говореше преди време и лидерът на ДСБ Иван Костов. Волен обаче отиде още по-далеч, което, искам да ви кажа, съвсем не е безопасно. Не е лошо думите му да бъдат чути от МВР и прокуратурата.
Ще очакваме с интерес и действията на народния трибун и кристално чист човек – омбудсманът Гиньо Ганев. Едва ли ще ни изненада и този път с ориентацията си, но все пак е интересно да чуем мотивите, закачени като тенекиени капачки към спасителния пояс, който се опитва да хвърли на едно давещо се политическо формирование. Същото, което бе заченато в съмнителна ин витро процедура и родено с малформации, видими и без помощта на ултразвуков скрининг.

Севт ІІІ
Тракийски цар

P.S. Някога щях да повикам Главния шаман и да му поръчам анализ на ситуацията. Сега обаче е времето на интернет и се сещам за моя нов и отзивчив приятел google. Изпишете имената, които споменава това момче Сидеров, и за които намекват вътрешния министър Цветан Цветанов и градския прокурор на София Николай Кокинов. Ще видите как се преплипат в много интересни граждански, политически и бизнес формирования. Като семейство са. Но не онова симпатичното - Адамс, а по-скоро „От здрач до зори” на Робърт Родригес. Кръв до колене ви казвам. Особено ако недосегаемите (засега) задействат Б отбора на „Наглите” и почне да доказва, че държавата все още е в партер...