Радан Кънев: България опасно се отдалечи от ядрото на ЕС

Г-н Кънев, на вчерашната си пресконференция вие представихте, предполагам метафорично, становището си, че парите от ЕС не трябва да минават през корумпираната държава. Какво точно имахте предвид?

Представихме нашите предложения за българската политика по отношение на парите, идващи от еврофондовете и европейската кохезионна политика. Това е част от амбицията на „Демократична България” и на екипа, който вие – журналистите наричате „кабинет в сянка”, а ние определяме като управленска алтернатива, да представим конкретни и прагматични мерки, които са по-добри от водената в момента политика и начин-алтернатива за по-добро управление.

Защо управляващите държат на тъмно обществото ни и няма обсъждания по повод на  преговорите за бюджета на ЕС за периода 2021 – 2027 години?

Има две причини. Едната е, че самата Европа не е твърде наясно с приоритетите си за този програмен период, за разлика от предходния, който беше ясно очертан. В момента стратегическите цели на ЕС, който е в кризисното състояние, не са достатъчно избистрени. Отговорността на нашето управление е, че сякаш за 6-те месеца ротационно председателство не ни стигнаха силите да подпомогнем този процес за изясняване на приоритетите ни. По-сериозното обаче е, че досега никой не е казал какъв интерес защитава България в тези преговори. Знаем позицията на ЕК, също така на най-богатите държави Франция и Германия, на Вишеградската четворка. Но никъде не виждаме каква е позицията на нашата държава по няколко ключови въпроса. Ние даваме нашата политическа оценка. Затова нарекохме документа „Препоръки” – какво трябва, според нас, като опозиция, да защитава държавата ни, да гради консенсуси в Европа, да подкрепя и преговаря в името на интереса на икономиката ни, на гражданите, и на най-бедните ни региони, които са на дъното в Европа. Като например целият ни Север.

Как европредседателството ни помогна да отстоим приоритетите ни в държавната политика – пробив в Шенген и Еврозоната?

Смятам, че нашите управляващи заложиха прекомерни надежди на европредседателството. Те разчитаха, че по темите наблюдението върху съдебната система, Шенген и интегрирането в Еврозоната, ще имат пробив просто, защото сме организатори на ротационното председателство. Истината е, че за тези приоритети са нужни сериозни вътрешни реформи. А по тези въпроси не е направено абсолютно нищо близо 10 години. Логично на финала на българското председателство ние констатираме, че по трите теми сме далеч от пробив. С други думи – опасно изоставаме от ядрото на ЕС, което взема важните решения. Оставаме в едно тревожно състояние на Балканска периферия на Европа.

Продължавате с протестите срещу рестарта на проекта АЕЦ Белене. Наскоро евродепутатът Светослав Малинов заяви, че битката е загубена у нас, затова той я започва в ЕП. Вие имате ли надежди?

Битката е изгубена в този наш парламент. Оказва се, че там по основни проблеми като Белене няма никаква разлика между ГЕРБ, ОП, ДПС и БСП. Те имат общ корупционен интерес в мегакорупционните сделки. Очевидно в един парламент без опозиция, битката е загубена. Не смятам обаче че е загубена на нивото на общественото мнение, нито пък на ниво икономически разум и здрав човешки разум, съобразно сеизмичността на района и депонирането на отпадъците, както и на ниво ЕП. „Белене” е типичен пример как в периода на ротационното председателство България си позволи да се отдалечи от ядрото на ЕС, вместо да се доближи до него. Бъдещето на Европа е в енергийният съюз, в общия енергиен пазар, пълната енергийна свързаност, както по отношение на елмрежи, така и на газови връзки и т.н. Но България тръгна в напълно обратна посока, чрез доста съмнителни договаряния с Русия и Турция, които могат да доведат само до зависимости и тежки загуби.

Точно по повод на завоя на ГЕРБ вляво и на Изток за централата, политолози тези дни коментираха, че се отваря пространство за вашите политически организации вдясно, вие как мислите?

ГЕРБ се отдалечи от десните си избиратели и отваря пространство за извънпарламентарните формации. Но, това не е достатъчно. Не означава, че близо 700 000 българи, които са десни, прозападно настроени, ще дадат автоматично доверието си на „Демократична България”. За целта е необходимо не просто да се държим като опозиция. А да изградим и покажем алтернативата на управлението. Това правим с такива позиции като тази, която представихме преди ден. Нужно е също да покажем, че имаме организационна готовност да поемем и упражняваме властта. Това Реформаторският блок не успя да покаже, за огромно съжаление.

Защо дори на протестите не се събирате всички представители на десните, а все сте разединени и малобройни?

Мисля, че обществото в момента не иска да сваля властта с протест. Смятам, че активните градски класи, средната класа, бизнеса и въобще обществото, очакват устойчива, спокойна, силна и единна алтернатива. Те гледат на нашите протести със симпатия, но не провиждат смяната на властта чрез протести. А демократично и по европейски - чрез избори.

Интервю на Аделина Делийска