Докато Бъчварова командваше близо 60-хилядната армия от блюстители на реда, споделяха: „Ударихме дъното”, „По-зле не е било”, „Нито е за живеене, нито за работа”. За това и съвсем очаквано хвърляха капите след новината за нейната оставката. Но както се казва-от трън, та на глог, че и по-висок. За жалост надеждите на ченгетата, че нещо добро може да се случи в системата, бяха тотално попарени. Още с първите си стъпки в сградата на ул. „Шести септември” Валентин Радев показа, че ще бъде като кукла на конци. Лошо изигра ролята, че уж сам си е избрал Младен Маринов за главен секретар. И до днес подминава с мълчание въпросите, свързани с неговото минало. За това и разказите, че е бил шофьор и охрана на безследно изчезналия престъпен бос Мето Илиенски продължават неотлъчно да го следват.
Радев упорито се противопостави на полицаите, които мислеха, че ще ги разбере за трупаните с години проблеми. Като се започне от дрипавите униформи и скъсаните обувки, та се стигне до липсата на елементарни материали за работа и недостиг на гориво. Като бял ден е ясно, че машината едва крета, задъхана от дългове. Не случайно униформените треперят, като чуят, че може и да няма заплати. Министърът, който идва от средите на военните, и днес изглежда хладен и резервиран към системата. Дори близо 50-те пиари от пресцентъра на МВР, които му лъскат имиджа, не можаха да го поразкършат малко. Че пари няма е ясно, но Радев не си мръдна пръста да направи реформа, с която поне да намали чантаджиите. Ще, обещават от ГЕРБ. Ще, ще, поклащаме с глава ние, намигайки си с око.
За ужас на всички администрацията дори започна да се помпа. Преди дни Фрог разкри как възловите места в една дирекция, известна като „Тила”, са окупирани от ударили шейсетака бивши военни, сега пенсионери. Вярно е- има защо. Оттам текат милиарди за обществени поръчки.
Безспорно е, че след всяко изказване на Радев, следва смях и веселба. Думите му: „Ние не мислим, а действаме”, се превърнаха в девиз на МВР. Оказа се, че настоящият министър не беше чувал за доклада на турските служби, в който е описана схемата за контрабанда на цигари от „Булгартабак”. Може пък и да се е направил на ударен, кой знае. Ама как да му повярваме, след като докладът стигна до ЕК?! Иначе Радев се тупаше в гърдите и обясняваше навред колко са напреднали службите в борбата с контрабандата. Сега заряза тази дъвка, заради опорка ли, заради нещо друго ли?! Няколко разстрела показаха, че мафията си е на власт.
Видя се, че разследванията на екзекуциите срещу данъчния Иво Стаменов и бизнесмена Петър Христов ще отлежават за по-добри времена. Криминалисти признават, че при сегашните управляващи няма как да има пробив. Разбираемо е. КОЙто плаща, ТОЙ поръчва. Ако Радев каже, че и това не знае, наистина ще си помислим, че се бъзика.
Последната издънка на МВР по случая с избягалия затворник Владимир Пелов се превърна в кутията на Пандора. Колко ефективни са издирвачите, може ли МВР да защити информаторите си, защо хората отказват да съдействат на органите на реда, до колко ефективни са показните акции с въоръжени до зъби барети, защо куца агентурата, къде са опитните оперативни работници, защо не се прави ефективен тактически и стратегически анализ, кое кара полицаите да се страхуват от бабаитите и да се правят на умрели лисици и т. н. До този момент не сме видели Валентин Радев да се е трогнал и да се е заел с решаването поне на един от тези проблеми. А уж казват, че съветниците му били колкото цял взвод.
„Кой е виновен за цялото безумие, в което сме принудени да работим и живеем? Министърът или този, който го назначава?”, попита днес едно добро ченге. Ще му отговоря с надписа на баровете от роман на Кърт Вонегът: „ Не стреляйте по пианиста. Той прави каквото може”.
Ето затова, докато гледат какви ги върши Радев, ченгетата ще си мечтаят за Бъчварова. Ако не друго, то поне е с едни гърди пред него.
Невена Миткова
