Да сложим край на топлофикационното крепостничество

Борислав Цеков*

Преди дни шефът на „Топлофикация-София" АД Петко Милевски заяви, че приема със загриженост констатациите от проверките на омбудсмана, според които топлофикационните дружества и фирмите за топлинно счетоводство газят правата на потребителите. И това е добре, стига добронамерените усилия, които той полага да не потънат отново в тресавището на социнженерната мисъл, която властва в топлофикацията. И според която всички сме длъжни да търпим безобразията, защото сме били избрали да живеем в жилища с централно отопление!? 

Иначе, всички сме изпитали на гърба си, че през последните години вместо да бъдем потребители на една обществена услуга ние, гражданите, сме употребявани от едно лошо, затънало в инерция и нехайно към правата ни управление на тези дружества. Един бърз преглед на множеството факти и изводи в становището на омбудсмана показва порой от нарушения.

Така например, продължава изнудването на гражданите да плащат за услуги, от които изрично са се отказали. Става дума за това, че законът постановява, че щом си спреш парното плащаш само за сградната инсталация и общите части. Топлофикаторите обаче си пробутват в някаква наредба, че трябва да им се плаща повече.

Не се зачита правото на хората да бъдат информирани по разбираем начин как се изчисляват сметките им за парно. Има топлинни счетоводители, които открито се гаврят с гражданите и им пишат сметките на немски. Сега се оправдават, че било техническа грешка. А каква грешка е това, че в нарушение на всякакви правила - и европейски, и наши, вездесъщите топлинни счетоводители отказват да разглеждат жалби от потребители, ако имат просрочени дългове или неизплатени уреди. На останалите пък искат такса от 2 лева, за да благоволят да разгледат жалбата!?

Отгоре на всичко, топлинните счетоводители си измислят всякакви „услуги", за да вземат парите на хората. Без някой да ги контролира. Цената на основната им услуги - да отчетат топломерите пък е доста спорна - по около 4 лв. за да отчетат един радиатор. Как пък го изчислиха, че телодвижението на топлинния чиновник, с което си слага очилата и записва в тетрадка няколко цифри струва 4 лв.!? Като се наведе към втория радиатор - още 4 лв. И така...

Наред с това, сме принудени да търпим и допълнителни щети от дейността тези фирми за дялово разпределение. Известно е, че според тях трябва да отсъстваме от работа или да зарежем бизнеса си цял ден, за да очакваме от 9.00 до 17.30 ч. техния пратеник да благоволи да дойде и да си свърши работата, като засече топломерите. Да не говорим пък, че столичната топлофикация спира топлата вода, когато й скимне без да уведомява хората защо и за колко време ще бъдат лишени от тази обществена услуга. Оставям настрана арогантността, с която топлинните счетоводители, включително техния скъпо платен мениджмънт, се отнасят към гражданите и техните проблеми и оплаквания.

Цялата тази вредоносна практика се оправдава с една наукоподобна методология, по която де факто стъкмяват, а не изчисляват сметките на хората. Ето и един комичен пример - възприето е от въпросната методика, че при формиране на сметката се взема предвид външната температура. И топлинните счетоводители в Пловдив са си създали „метеорологичен отдел", изчислили са си, че средната зимна температура там е подобна на тази в Стокхолм - минус 16°! И карат хората да им плащат завишени по този измамен начин сметки. А по данни на Института по метеорология на БАН реалната температура е минус 9,6°.

Факт е, че доверието към доставчиците на топлинна енергия е фундаментално накърнено. Заради мошениците, като Вальо Топлото, които години наред крадоха и източваха топлофикациите, заради лошия мениджмънт и заради проблеми с „чипа" на онези, които определят правилата, по които ще се разпределя заплащането на топлинната енергия. Дали това доверие ще бъде възстановено не зная. Показателно е обаче, че столичани дължат на „Топлофикация-София" АД над 200 млн.лв. Сигурно една малка част от тях са недобросъвестни, но огромната част от хората дълбоко се съмняват в коректността на сметките за парно. Имат усещането, че ги „удрят в кантара" и ги карат да плащат енергия, която не са потребявали. Очевидно в основата на тези масови съмнения има нещо вярно. Защото топлофикацията не е в състояние да докаже по съдебен ред верността на повечето сметки, с които заливат пощенските ни кутии. Особено сега, когато благодарение на усилията на омбудсмана бе отменена наследената от социализма привилегия да си вадят изпълнителен лист направо по извлечение от техните счетоводства.

Тъжното е, че често пъти щом чуят, че трябва да докажат сметките си пред съд, топлофикаторите гузно започват да се вайкат как щели били да фалират. Ами да фалират! Щом са некадърни да управляват ефективно и да бъдат честни с потребителите - да фалират! В пазарната икономика празно място не остава.

* Авторът е главен секретар на националния омбудсман и депутат от 39-ото НС