Тоталната свобода е джунгла, тоталната сигурност – диктатура

Петър Бучков,
списание „Правен свят”

В късната есен на миналата година шведите отново ни сюрпризираха с тройка, но този път без грам еротичен намек. В България обаче изненадата остана встрани от вниманието на четящата публика, дори и на тази, фокусирана в проблемите на правосъдието, законността и справедливостта.

Стокхолмската програма за превръщане на Европа в територия на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите стана бестселър за европейските институции, след като Швеция пое председателството на ЕС. Прекрасна идея за възход, единение, а защо не и за оцеляване на Стария континент. Постигането на симбиоза между свобода, сигурност и правосъдие е изключително амбициозно начинание, граничещо с фантазия.

Подобно вписване на трите елемента през човешката ни история не се е отдало на нито една цивилизация. Основният сблъсък е между изявите на свободата и противоречащата й сигурност, а ролята на съдника е доста спорна. Сюжетът прекрасно е илюстриран в Стария завет от Библията. Кое, ако не Раят, е символ на тоталната сигурност – маймуната ти подава храна от дърветата, слонът те къпе, тигърът ти прави фокуси, крокодилът ти реже ноктите... Като рефрен от парчето на "Хиподил": "...режа си ноктите на краката и се чудя колко съм красив...". Неземно спокойствие, но в комбинация с табу върху всякакво творчество и инициатива. Това ли е всъщност свободата!?

Грехъг на прародителите ни Адам и Ева е в познанието да се любят свободно. И Благият Господ безскрупулно ги изгонил от зоната на сигурността. Изхвърлени от Съдника, Търсачите на Свобода се сблъскали на Земята с нерайски тигри, лъвове и змии, готови на часа да те схрускат. Горчив и стряскащ опит.

Поуката е, че стремежът да си свободен е по-силен от лукса на сигурността. Принципът на свободата е над всичко. Или, както пише Атанас Славов: "С реда се изчерпват възможностите. Спират вариантите и промяната. Въведе ли се ред (което слава Богу никога не може да стане!), пренасянето на посланието на всемирното съзнание ще се прекъсне и ще дойде краят на света и на човечеството такива, каквито ги знаем."

Дилемата свобода или сигурност стои от как свят светува, а у нас е особено актуална днес. Заблуда е твърдението, че жалейките за Тато и апелите за демокрация и свободен пазар били сблъсък на поколенията. Ако всяко следващо поколение беше по-различно – "по-добро или по-лошо" от предишното, отдавна да сме се самоунищожили или достигнали блаженство. Социално слабите и неудачниците резонно апелират за "силна ръка" и уравниловка, а някои авантюристи са готови да дадат и живота си за слободия.

За всяка крайност се намират услужливи политици, които пренаселиха до пръсване партийната палитра между крайнолявото и крайнодясното. В исторически план катаклизмите в обществото винаги са ставали след преекспониране на едната от ценностите - свобода или сигурност.

Свободен или сигурен? Изконен е стремежът на човека и към двете, но достигнал едното търси другото..., за да не му е скучно!?

Ако Стокхолмската програма доведе до съвместното съществуване на свобода и сигурност, това ще бъде невиждан скок в спиралата на обществените отношения. Авторите на програмата са напредничави философи (учени и политици) и "виждат", че правосъдието е разковничето, намерението им да стане реалност.

В правосъдието е балансът. Тоталната Свобода е джунгла, а Тоталната Сигурност – диктатура.

Идеята е да се постигане доверие между правораздавателните органи на държавите членки на ЕС, до степен да приемат и прилагат решенията си взаимно и безапелационно. Това е може би последният шанс за спасение на идеите за Европейски съюз. Европейските институции и държавите членки да демонстрират воля на космополити. Това е Дневният ред.

Пълният текст на Стокхолмската програма "Пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите" можете да прочетете в сайта на сп. „Правен свят” www.legalworld.bg