Владимир Путин даде домашно на Бойко Борисов

Направи го по начин, сякаш всеки момент щеше да върне турците на връх Шипка... Във всеки случай на българския премиер му дадоха ясно да разбере, че за Русия, която е свикнала да измерва своите проекти в „хиляди километри”, съдбата на някакви си 280 км на Балканите й е напълно безразлична.

Андрей Колесников
„Комерсантъ”
(Заглавието е на Frognews.bg)

Владимир Путин чакаше Бойко Борисов в една от залите на хотел Sofitel. (Тук е редно да се припомни, че руската страна откупи целият хотел, което хвърли в шок полските медии, тъй като това е най-скъпият хотел в Гданск. Такова нещо би си позволил навярно единствено американският президент...)

Путин стоеше в средата на залата и чакаше своя български колега. Руският премиер имаше тежък ден. Ако на 1 септември 1939 година в Гданск е започнала Втората световна война, то усещането бе, че на 1 септември 2009 година тя все още не е завършила. Лидерите на над 20 държави пристигнаха в Гданск, за да се извиняват един на друг...

И сега, късно вечерта след всички тези сражения руският премиер трябваше да проведе още четири двустранни срещи, по време на които може би щеше да открие нови фронтове. Първи при него трябваше да се яви българският премиер.

Но не се появяваше. Протоколът в такива случаи е жесток. Ако единият от участниците в преговорите стои и чака другия, това означава, че вече е готов и не се допуска закъснение дори в рамките на секунди. Бойко Борисов обаче така и не идваше. Накрая видяхме, че все пак пристига. От Путин го делеше само широко отворената врата на залата. Тогава Путин направи крачка към него... И в този момент Борисов съзря някакъв познат, забрави за руския премиер и се хвърли да прегръща неизвестно кого.

В този момент стана ясно, че срещата ще е трудна. Това личеше и от свъсения поглед на Владимир Путин.

Двамата премиери седнаха в креслата. За Бойко Борисов това не бе съвсем лесно. Ако г-н Путин се е занимавал с джудо в леките категории, то Бойко Борисов, съдейки по това как изглежда, вероятно е работил доста с щангата при свръхтежките. Дори лицето му издаваше, че е спортист, който не е научен да задава въпроси, както и да отговаря на такива. Просто Дърпай-отблъсквай. Тази вечер обаче трябваше да се приспособи към креслото.

Г-н Путин поздрави Бойко Борисов и партията му с победата на изборите, в резултат на която той получи премиерският пост.

- Имаме общи големи и сериозни проекти, - произнесе г-н Путин, - иска ми се да узная вашата оценка за тяхната переспектива. Разбирам, че имате нужда да преосмислите, да навлезете в материала... (Бойко Борисов погледна Владимир Путин, след това сведе поглед. На него очевидно не му хареса това, че има вид на човек, на който му трябва време, за да навлезе в материала. Б.а.) Надявам се, че в най-скоро време ще получим точна и ясна позиция по тези въпроси.

Трябва да се отбележи, че изборите в България и резултатите от тях не бяха от най-приемливите за руското ръководство. С предишното правителство някак си нещата бяха финализирани. По отношение на нефтопровода Бургас – Александруполис нямаше никакви недоразумения, бе подписано и съглашение за строителството... България с явен ентусиазъм се захвана и с „Южен поток”. Точно тези „големи и сериозни проекти” имаше предвид Владимир Путин.

Бойко Борисов отново повдигна поглед към своя събеседник. Това вероятно означаваше, че е решил да каже нещо точно в този момент.

- Участвахме в доста голяма политическа борба в България, - наистина проговори той. – И практически нямахме представа докъде се простират договореностите с Русия по отношение на ерегийните проекти. Все пак в чисто политически план нашето правителство е ярък поддръжник на активното сътрудничество с Русия.

Бойко Борисов се оказа наистина разговорлив, дори многословен.

- Много съм ви благодарен, - продължи той, обръщайки се към руския премиер, - че по време на телефонният ни разговор се съгласихте да ни дадете отсрочка до ноември (по отношение на енергийните проекти. Б.а.), имайки предвид, че съставът на правителството е съвсем нов. До момента ние така и не успяхме да получим пълна информация за характера на договорите, подписани между нашите две страни. Може би в това се крие причината за някои сегашни разминавания в мненията и оценките на нашите експерти...

Руският премиер с изненада наблюдаваше Бойко Борисов. Той очевидно не разбираше, как е възможно в канцелариите на българското правителство, да не се открият подписаните междудържавни документи. Българинът улови този поглед:

- Уверявам ви, че наистина не са ни известни детайлите по тези договори. Това е причината да съществуват диаметрално противоположни оценки „за” и „против”. Но нашето правителство ще продължи политиката за превръщане на България в енергиен център на Балканите... Вероятно за около месец ще успеем да се запознаем с подробностите... Смятам, че за „Южен поток” няма да имаме проблеми. Колкото до Бургас – Александруполис проблемът е в местните референдуми – за екологията на крайморските зони.

Българският премиер се размърда неспокойно в креслото си, докато в същото време г-н Путин го наблюдаваше неподвижно, сякаш бе оловен войник. Дори ръцете на премиера бяха изпънати „по кантовете”. Това видимо вещаеше някакво развитие.

- Така че се налага да убедим българската общественост, че проектът е полезен за България, - продължи българският премиер. – Вие знаете, че нямаме абсолютно мнозинство в парламента. На нас не ни достигат пет депутата.

Очевидно това бе признание, че липсва опит на самите депутати. Което би могло да се компенсира, ако бяха потърсили съвет от сътрудниците на президентската администрация в Русия. Мисля, че като на славяни, нямаше да им откажат.

- Трябва да убедим хората, че всичко се прави в полза на България, - завърши Бойко Борисов.

- Разбирам, - започна своя отговор руският премиер, - че на новия кабинет е нужно да се запознае с всички документи по проектите. Истината е, че тези документи са явни и открити. Вероятно, улисани в предизборната кампания, на вашите специалисти не им е останало време да се запознаят с тях. Ще ви дадем такава възможност.

Руският премиер почти се изправи в креслото, в което до момента бе полулегнал.

- Тези проекти, които разработвахме до този момент, са насочени към това да превърнат България в крупен енергиен център на цяла Европа, като важен транзитьор, променяйки геополитическия статус на България. А ако по някакви причини вашите анализатори смятат, че този или онзи проект е в ущърб на интересите на страната ви, уверявам ви, господин премиер-минисър, това няма да засегне нашите междудържавни отношения. Ние няма да реализираме проекти, които вие не желаете.

А бихме могли, сякаш всъщност искаше да каже...

- Ще тръгнем по друг път, - използва класическата фраза г-н Путин. – Русия ще реши проблемът по друг начин. А ние с вас сигурно ще намерим други възможности за сътрудничество, без проблеми, без обиди, изхождайки от взаимните си интереси... Единственото, за което ние настояваме – да определите позицията си колкото е възможно по-скоро.

Бе очевидно за какво говори г-н Путин, който бе на прага на отчаянието само при мисълта, че преговорите с новото българско правителство можеше да започнат от нула, или още по-лошо – от минус. При това отново да се чака, неизвестно колко, докато българските колеги разберат, какво е в техен интерес, за да кажат едно човешко „благодаря”.

По наша информация, по време на неотдавнашните преговори между Владмир Путин и турският премиер Реджеп Ердоган вече са били обсъдени въпросите за строителството на Бургас – Александруполис. И вече има предварителна договорка, че нефтът ще мине по друг път – през Турция. Майче времето на Бургас – Александруполис наистина е отминало. И в действителност г-н Путин не е толкова отчаян в действителност от новите подходи на българското правителство, както изглеждаше на пръв поглед.

- Например Бургас – Александруполис, за който вие говорите, ние го обсъждаме доста време. А става дума за някакви си 280 километра, - въздъхна г-н Путин. Постоихме вече нефтопровод от Източен Сибир до китайската граница, който е 1500 километра... В скоро време ще го продължим до Тихия океан – това са още две хиляди километра... А започнахме преди две години. Бургас – Александруполис го обсъждаме вече осем години. Кажете ни простичко: „Не и край!” – и ще затворим тази тема!

Българският премиер объркано мълчеше. Мълчеше дори преводачът зад гърба на господин Путин, забравил за момент своите задължения.

- И ще затворим тази тема, - повтори след известно време руският премиер на преводача. – Какво става! Всъщност аз трябваше да заспя след всичко, което се случи тук, а не вие!

(Заглавието е на Frognews.bg)