Путин матира Запада

Майкъл Биниън, The Times 

За това колко успешни се оказаха действията на Русия в Южна Осетия свидетелства  промененото в последно време отношение на западните журналисти за случилото се в региона. Победата над Грузия бе жестока и блестяща. На една карикатура Русия е изобразена като разярена мечка с отворена паст, която е готова да разкъса Грузия. Само по себе си сравнението на Русия с разбеснелия се звяр е невярно. Това, което Русия демонстрира на целия свят през изминалата седмица, по- скоро приличаше на блестяща партия шах, любимата игра на руснаците. Шахматът не е бърза игра. Играчът е длъжен да търпи провокации, да жертва своите пешки в името на победата. В продължение на няколко години в Русия растеше недоволство и това може да бъде разбрано - крушението на империята, страх, икономически хаос през 90 - те години... Това недоволство  донякъде е сходно с настроенията, царяли във Ваймарска Германия. Нещата се натрупваха лека полека. Безразличието на администрацията на Клинтън към Русия, особено на Балканите, топлият прием оказван в НАТО на бившите страни - членки на Варшавския договор. Към това се добавя и неконсервативният курс на Буш, който не отрежда достойно място на Русия на световната сцена, неблагодарността на Вашингтон за руската подкрепа, оказана след събитията на 11 септевмври 2001 година, данните които руснаците предаваха за терористите. Подкокоросването на бившите съветски републики се яви като допълнителен дразнител. На Балтийския полуостров съветската окупация се счита за по- страшна от нацистката. Популистите от Източна Европа, които дойдоха на власт получават непрекъснати аплодисменти от Запада за своята антируска риторика. Но никъде не бе толкова болезнено за руснаците, колкото в Грузия и Украйна, които дълги години бяха част от Руската и Съветска империи, а тяхната култура и религия са тясно свързани с руската. Москва щателно се опитваше да контролира влиянието на Запада, най- вече на САЩ в Украйна. В един момент намесата на Русия доведе до "оранжевата революция" в Украйна. Грузия обаче се оказа съвсем друга работа. Отношенията с нея винаги са били нестабилни, но лукавият Едуард Шевернадзе, бивш министър на външните работи на Съветския съюз, умело удържаше враждата в рамките на приемливия тон. Великите държави не обичат когато други велики държави им се пречкат. Доктрината Монро - "Далече ръцете от Америка" лежи в основата на политиката на Вашингтон вече близо две столетия. Съединените щати са готови на война, само и само да не допуснат близо до себе си враждебна идеология като кубинската и никарагуанската например. В своята партия шах Владимир Путин загуби няколко пешки - Косово, Ирак, членството на балтийските държави в НАТО, разполагането на американски ракети в Полша и Чехия. Когато Михаил Саакашвили допусна груба грешка, започвайки в Южна Осетия военна операция - бомбардировки, убийства и палежи, Русия още изчакваше. Саакашвили се надяваше, че Олимпиадата ще отвлече вниманието от неговите действия. Но в Кремъл знаеха, че Буш гледа баскетбол, но американската армия действа в Ирак и Афганистан. От деня в който руските танкове влязоха в Южна Осетия, Русия не направи нито една грешна стъпка. Независимо от вчерашното изявление на Джордж Буш, на Русия се удаде да превърне своите грешки в безжалостна демонстрация за слабостта на Запада, неговите двойни стандарти по въпросите за националния суверенитет - Ирак. Настъплението бе мълниеносно и безпощадно - обърнаха грузинските войски в позорно бягство, което  видяха зрителите на много телевизии  по цял свят. Ударът бе достатъчно силен, но не толкова, че да предизвика гняв в международната общност. Времето на обявяването на прекратяването на огъня бе избрано безупречно - няколко часа преди посещението на френския президент Саркози. Москва даде да се разбере, че владее инициативата. Русия има с какво да отговори на единственото останало оръжие в Грузия - пропагандата. Паравата на човека? Погледнете какво стори Грузия в Южна Осетия и Абхазия. Национален суверенитет? Погледнете отделянето на Косово от Сърбия. Фалшив предлог за военна операция? Припомнете си нахлуването на американски войски по заповед на Роналд Рейгън в Гренада, което имаше за цел спасяването на американски студенти - медици. Възмущението на Запада? Там цари смут. От тази ситуация могат да бъдат извлечени много поуки. Струва си бившите съветски републики да си припомнят своето географско разположение. НАТО да се замисли, необходими ли са на алианса кавказки вендети. Тбилиси - струва ли си да се остави властта в ръцете на президент, който набута страната си в такъв конфликт. Вашингтон - трябва да си отговори на въпроса, не е ли дошло време да се съобразява с мението на Русия. Иска или не иска, ще му се наложи да го стори.

превод: Александър Иванов