Войната е заради посредници на синьото гориво

Мистериозни посредници се оказаха в дъното на газовия конфликт между Русия и Украйна, който започна да се отразява негативно на все повече източноевропейски страни, сред които и България, пише Дневник, позовавайки се на агенция Ройтерс.

Сред обвиненията, с които руският монополист "Газпром" и украинската държавна компания "Нафтогаз" продължиха да се засипват взаимно и в понеделник, изплуваха имената на две дъщерни на руския гигант компании - "Молдовагаз" и "Росукренерго". Първата задържа синьото гориво към Балканите, а втората няма договор за 2009 г. за импорт в Украйна, макар да е ексклузивен вносител.

Според украинската държавна компания "Нафтогаз" сривът в доставките към България се дължи на "злонамерените действия" на "Молдовагаз", която в по-голямата си част (над 63.4%) е собственост на "Газпром". "От 1 януари потребителите в Молдова по непонятни причини и без съгласието на "Нафтогаз" започнаха да използват почти в пълен обем природния газ от транзитната тръба Ананьев - Тираспол - Измаил, която частично преминава през територията на тази страна", се казва в официално изявление. Само преди дни молдовските власти заявиха, че страната не изпитва недостиг на синьо гориво заради конфликта, отбелязва ИТАР-ТАСС. Според Киев "Молдовагаз" задържа 10 млн. куб.м дневно. Молдова дължи за руски газ над 350 млн. долара, а сепаратистите от Приднестровската република - почти 1.8 млрд. долара. От своя страна "Газпром" обвини "Нафтогаз", че пречи на опитите му да стабилизира доставките за европейските потребители, като отказва да приеме внос на допълнителни 15 млн. куб.м газ за денонощие през газоизмервателната станция "Кобрин". Украинската държавна компания отговори, че е получила официална забрана от киевския стопански съд да пренася газ през територията на Украйна през 2009 г. при транзитна такса от 1.6 долара за 1000 куб.м на 100 км. Причината е невалидността на сключеното по-рано съответно споразумение с Русия. Ключовият играч обаче е швейцарската офшорна компания "Росукренерго" - ексклузивен газов доставчик за Украйна. В нея "Газпром" държи 50%, а останалата половина е на базирания във Виена "Центрагаз холдинг". Чрез австрийския холдинг украинските олигарси Дмитро Фирташ и Иван Фурсин държат съответно 45% и 5% от "Росукренерго". Компанията не върши нищо друго, освен да посредничи, и е спечелила през 2007 г. от такси почти 800 млн. долара. "Росукренерго" подаде в края на миналата седмица два иска срещу "Нафтогаз" в международния арбитражен съд в Стокхолм - заради неизплатен дълг на компанията в размер от 614 млн. долара и отказа й да осигури стабилен газов транзит към Европа в съответствие със съществуващите споразумения. Според председателя на "Газпром" Алексей Милер искът е бил подкрепено лично от руския президент Дмитрий Медведев. Украинската страна обаче отхвърли и тези обвинения, като ръководителят на "Нафтогаз" Олег Дубина обяви, че компанията е изплатила целия си дълг за 2008 г., който би трябвало да бъде преведен на руснаците най-късно до 11 януари. Защо посредникът не е превел нито цент не е моя работа, допълни Дубина.

ЕС залага на совалки

Европейската комисия заяви в понеделник за пореден път, че не желае да е посредник между Русия и Украйна, която според нея е търговски спор. Но поради факта, че Европа е най-големият газов клиент на Русия (25% от потреблението в ЕС идва от изток), започнаха спешни дипломатически совалки с Киев и Москва. И двете страни се опитват да привлекат в ЕС съюзници на своя страна, като руснаците настояват за независим мониторинг на газовия поток на руско-украинската граница. Говорителят на комисията Феран Тардеяс Еспуни обяви в ранния следобед, че към момента няма непосредствена опасност за европейските потребители или индустрия, но добави, че ситуацията може да се промени всяка минута и Брюксел внимателно наблюдава развитието на конфликта. Заради топлото начало на зимата и поуките от руско-газовия конфликт от 2006 г. газовите хранилища са пълни между 70% и 90%, поради което няма да има проблеми в следващите седмици, допълни той. За понеделник следобед беше насрочена среща между европейските посланици и "Газпром", информация за която обаче не беше обявена до редакционното приключване на броя. Изпълнителният директор на руския монополист Александър Медведев пък беше на преговори в Париж в понеделник, а чешкото председателство на съюза изпрати спешна мисия в Киев. За вторник е насрочена среща между европейски представители и руския енергиен гигант, която има за цел да открие различията между двете страни. 

(Не)възможните алтернативи

Русия ще използва газовия конфликт като още един лост за натиск в полза на алтернативни трасета за пренос на газ и петрол, заобикалящи Украйна, коментира агенция Франс прес. По тръбите с капацитет от 120 млрд. куб.м годишно (около 300 млн. куб.м на ден през зимата) през бившата съветска република преминават почти 80% от руския износ за Централна, Западна и Югоизточна Европа. Второто трасе за 30 млрд. куб.м е газопроводът "Ямал" през Беларус към Полша и Германия (след разширяване той трябва до 2010 г. да достигне 67 млрд. куб.м). Подводният "Син поток" към Турция е третото трасе. На практика в момента няма никаква алтернатива на трите трасета, а двата големи проекта - "Северен поток" през Балтийско море до Германия и Холандия и "Южен поток" през Черно море до България - са изправени пред трудности. Северната тръба с капацитет 55 млрд. куб.м би трябвало да заработи през 2011 г., докато за южната сроковете са неясни, макар да се говори за 2013 г. Според експерти, цитирани от АФП, вторият проект е по-сложен за изпълнение поради факта, че трябва да премине през украинската зона на икономически интереси в Черно море (на което Киев трудно ще се съгласи), както и заради конкуренцията на потенциални газови доставчици като Египет и Ирак. Германия е най-големият клиент на "Газпром" в Европа - 34.5 млрд. куб.м, или 42% от германското потребление за 2007 г. След нея се нарежда Турция, която с 23.4 млрд. куб.м (67% от потреблението) през 2007 г. надмина Италия. След италианците следват Великобритания, Франция, Унгария, Чехия, Австрия. 

Спадът в руските газови доставки на Балканите

-30% - Гърция

-30% - Румъния

-10-15% - България

-7% - Хърватия 

(Дневник)