Жертва на собствения управленски режим ли стана ЦСКА, или - ако изобщо може да се вярва на Александър Томов - отказаният лиценз за професионален футбол е резултат от манипулация? Този въпрос възникна и остана без 100-процентов отговор заради пукнатини в аргументите на въвлечените страни.
Равносметката едно денонощие след скандала е, че остана сянка върху наказателния процес, а ръководството на ЦСКА демонстрира пълно объркване. БФС опита да се изтръска от отговорност, определяйки лицензионните органи като единствено подчинени (и финансирани) от УЕФА. Авторите на присъдата Кръстев и Георгиев поддържат версията, че не подлежат на влияние и ревизия от Изпълкома и всичко е в ръцете на евроцентралата. УЕФА чрез говорителя си обаче контрира, че е оставила правомощията изцяло на местните федерации и само проверява. Усилията на футболния клуб да разпилее вината претърпяха крах без време. Активистите от агитката свалиха доверието си от Томов, а тарторът Димитър Ангелов - Дучето светкавично обяви, че Борислав Михайлов направил всичко възможно да спаси ЦСКА, "каквото и да му е струвало". Ама нали нищо не зависело от него (освен да сложи параф под отчаяната молба на ЦСКА за отсрочка)?
Затова днес следва нова демонстрация на заглиженост. Михайлов заминава за заседание на Съдийската комисия на УЕФА, на което ще бъдат определени съдийските наряди за първите мачове от Евро 2008, и на място в Швейцария смятал да проведе разговори около ситуацията с ЦСКА. Дали ще стане, Божа работа.
снимка Вяра Йовева
Подкрепата на Димитър Ангелов към Михайлов влиза в рязък контраст с отношението на редовите "червени" фенове, които обругаха шефа на БФС при връчването на шампионската купа. Това очевидно не притеснява тартора на агитката, който моментално си позволи от името на всички да заяви, че цесекарите свалят доверието си от Томов и вече го презират. Клубното ръководство очевидно не очакваше този краен обрат в отношението на активистите, които впрочем са заплащани като стюарди по мачовете. По-големият проблем на Томов и изпълнителния директор Гарибов е, че се оплетоха в противоречиви версии. Шефът първо обясни загубата на лиценза с инспириран от врагове на ЦСКА пъклен сценарий, а тази сутрин рязко персонифицира обниненията към шефа на апелативната комисия по лицензиране Николай Георгиев. Финансистът Гарибов определи версията за заговор като политическа инсинуация. Всъщност можело да се помогне от българска страна на ЦСКА, но можело и преднамерено да не се помогне. Според него става въпрос преди всичко за оперативен проблем в мениджмънта на клуба, който се решава с пари, но дефицитът наложил избор между погасяване на задължения и подсилване на отбора с нови играчи.
Разминаване има и в мнението за финансовото състояние на клуба. Според Томов ЦСКА има печалба 3 млн. лв., а не както лицензионните органи преценили - минус 5,3 млн. Гарибов твърди, че управлението на футболен клуб е губещо: "Прамод Митал реално е собственик на ЦСКА, но дотолкова. Разчитахме на помощ от реалната икономика покрай комбината, както и нов инвеститор да помогне да прескочим тази яма, но явно грешни сметки". Иначе двамата са на едно мнение за фатално просрочените данъчни задължения - причината била спор с НАП за размера им, едва сега сумата е уточнена и може да бъде погасена. За лиценз обаче се признават само разсрочени и съдебно оспорвани борчове.
Томов и Гарибов успяха да инжектират съмнение около хронологията на случая. Според първия Лицензионната комисия посочила едни неизпълнени критерии, а фаталният финансов изникнал на 2 юни, при вече проведено без знанието на ЦСКА заседание на апелативната комисия. Защо срокът на УЕФА беше 2 юни, а ни отрязаха на 30 май - пита Томов. Според Гарибов лицензионната уведомила клуба за отказа на 24 май, цели 3 дни след своето заседанието и едва 3 дни преди това апелативната. Ръководещите комисиите Красин Кръстев и Николай Георгиев обаче твърдят, че алармират неизрядните клубове веднага (в случая - на 21 май и на 30 май).
Именно употребата на информацията провокира спекулации. На въпрос защо не се огласява кои клубове имат проблеми с лиценза (вкл. "Левски", "Литекс"), изпълнителният директор на БФС Борислав Попов блокира. Кръстев и Георгиев опитаха да го измъкнат от неудобната ситуация с твърдение, че не били длъжни да информират БФС, а само клубовете, т.е. информация трябвало да излиза от потърпевшите. Едно е ясно - при наличието на официално съобщение, че ЦСКА виси с лиценза заради дълг, общественият натиск можеше да помогне за своевременно изчистване. Обратният подход доведе до спекулации за евентуално изтичане на информация през БФС към "Левски", което разпали страстите през уикенда и се стигна до ексцесии на "Българска армия".
Постфактум реагира ДАМС, която всъщност притежава стадиона и отдавна е наясно с част от проблемите на ЦСКА. Официалното съобщение: "В случай, че са налице публични задължения към бюджета, препятстващи получаването на лиценз, председателят на ДАМС г-жа Весела Лечева ще инициира спешна среща с представители на министерството на финансите, НАП и НОИ за търсене на съдействие за използване на всички законни възможности за отстраняване на причините, довели до отнемането на лиценза". На това му се казва "след дъжд - качулка", но може да се тълкува и като анонс на загриженост предвид футболните клонове на семейния бизнес ("Академик-София" и др.).
Извън конспиративните теории провалът в управлението на ЦСКА е несъмнен. Той далеч не започва от Александър Томов, а близо 15 години по-рано. Доказателство е твърдението на лицензионните органи и НОИ, че клубът е имал финансови проблеми още преди три години при управлението на могъщия Васил Божков. Това падение на ЦСКА е следствие от дългогодишна агония. Томов обещава да поеме своята порция отговорност, която може да се изрази в оставка, но това в никакъв случай не значи оттегляне от собствеността на клуба, за каквото настоява ядрото на агитката. Извън наивните идеи за притежание на акциите от феновете и чакането на митичен купувач, липсва концепция за бъдещето на ЦСКА отвъд 60-ата му година.
Реалното за момента изваждане от професионалния футбол в посока Югозападната "В" група поразително приближава ЦСКА до съдбата на армейския еквивалент от Чехия - "Дукла" (Прага). Основан през 1947 година като "Армейски физкултурен клуб" и прекръстен през 1952 на "Централен дом на армията", този клуб приема през 1956 името "Дукла" в чест на словашко селце, отстояло офанзивата на нацистите през Втората световна война. Същата година става убедителен шампион на Чехия с 5 точки аванс пред "Слован Братислава" и победа с 9:0 срещу третия - "Спартак Прага Соколово" (сега "Спарта Прага"). През 50-те и 60-те години "Дукла" трупа трофеи на местно ниво и достига полуфинал в КЕШ през сезон 1966-67, а в другия полуфинал българският ЦСКА играе срещу "Интер". Най-голямата звезда в отбора е халфът Йозеф Масопуст - спечелил "Златната топка" през 1962, след като извежда националния отбор до второ място на световните финали. Българският еквивалент е 32 години по-късно, когато Христо Стоичков поведе България към полуфинал на Мондиал 1994 и спечели "Златната топка". През 70-те и началото на 80-те години големите имена в "Дукла" са вратарят Иво Виктор и голмайсторът Зденек Нехода - с основна роля Чехословакия да стане европейски шампион през 1976. През 80-те, при спечелване на една титла и 4 купи на страната, блестят нападателите Визек и Лухови. През 1986-87 "Дукла" достига полуфинал за КНК, две години преди това да стори и ЦСКА.
С падането на комунистическия режим "Дукла" изпада във финансова и имиджова дупка. По това време в отбора са Павел Недвед и Карел Рада, но спонсорите обръщат гръб заради опасения от асоциации с тоталитарното време. През сезон 1993-1994 "Дукла" за първи път в историята си изпада от елита и е изпратен директно във "В" група заради финансови проблеми. Бизнесмен със словашки корени купува отбора от "Б" група "Прибрам" и обединява двата клуба. Година по-късно, през 1997, "Дукла" печели шампионата на втора дивизия и междувременно играе финал за Купата на Чехия, загубен с дузпи от "Славия" (Прага). Ръководството на клуба обаче не успява да се договори с военните като собственици на стадиона и отборът е принуден да се премести в Прибрам, прибавяйки името на града към своето. Името "Дукла" изчезва за няколко години, за да бъде възстановено в изконния си град Прага наскоро. Основан през 1959 г. квартален клуб с името "Дукла Дейвице" приема стадиона и жълто-червените цветове на "Дукла" и започва участва в 4-а дивизия. През ноември 2006 ръководството на клуба купува правата на отбора от 2-а дивизия "Якубчовице" и така "Дукла" (Прага) се изкачва във втора дивизия. Там е и сега, като този сезон едва се спаси от изпадане. Както казват, всяка прилика е случайна.
Теодор Цеков
