Теодор Цеков
Оцелял стар рекорд и едно четвърто място - това са утехите за България от световното първенство по лека атлетика в Осака, на което не взехме медал и записахме само едно участие във финал на дисциплина. Щеше да е доста горчив десерт за нас, ако точно преди падането на завесата Бланка Влашич беше направила успешен скок на 2.10 метра - със сантиметър над 20-годишното постижение на Стефка Костадинова. Два от трите опита на хърватката бяха много близо до рекорда, но летвата падаше. Влашич си осигури златния медал с резултат 2.05, постигнат от трети опит. Втора с 2.03 от втори опит остана италианката Антониета Ди Мартино, трета със същото постижение - Анна Чичерова (Русия). Още две рускини - Слесаренко и Савченко, преодоляха височина два метра, всички други останаха под тази граница.
Единственото постижение, което може да се отчете като български успех на СП 2007, е на 31-годишната Даниела Йорданова. Тя не само се класира за финал на 1500 метра, а почти взе бронзов медал. От третото място я разделиха само 13 стотни от секундата. Изявените фаворитки Мириам Юсуф Джамал от Бахрейн (бивша етиопка) и Йелена Соболева от Русия заеха първите две места, съответно с 3:58.75 и 3:58.99 мин. Украинката Ирина Лишчинска (в жълт екип на снимката) удържа на финалния спринт на Йорданова (най-вляво, с №299) и финишира трета с 4:00.69. Времето на Даниела - 4:00.82, е нейно най-добро за сезона. Марием Алауи Селсули от Мароко остана на сериозна дистанция с 4:01.52 мин.
Българската лека атлетика тръгна за Япония с надежди за един-два медала и с уточнения, че отборът ни е много перспективен и основна цел си остават Олимпийските игри в Пекин 2008. Представянето на Световното първенство може и да не е провал, но в Осака получихме един неочакван и доста срамен урок. Белгия ни показа как с една топспринтьорка и три добри помощнички може да се спечели бронз в убийствената конкуренция на щафетата 4 по 100 метра. В безнадеждна индивидуална надпревара със звездите на САЩ и Ямайка се пусна единствено Ким Геверт, която има най-добро постижение за сезона 11.05 и личен рекорд 11.04 сек. Останалите три с посредствени лични рекорди - Оливия Борле (11.39), Хана Марийон (11.41) и Елоди Уедраого (11.40) изобщо не участваха в квалификации и спестиха сили за щафетата. В резултат - трето място с национален рекорд 42.75 сек.
Ние участвахме с три спринтьорки индивидуално и не пласирахме нито една на финал. Две от тях са от ранга на Ким Геверт - Тезджан Наимова (11.04) и Ивет Лалова (11.26 за сезона и 10.77 личен рекорд), докато Инна Ефтимова (11.28) е по-бърза от трите белгийки, но това очевидно не е достатъчно убедителен аргумент за насочване на усилия към отборната дисциплина.
